Всемирното Православие - ДАРОВЕТЕ НА ВЛЪХВИТЕ В КИЕВО-ПЕЧОРСКАТА ЛАВРА (БОГАТ СНИМКОВ МАТЕРИАЛ НА СВЕТИНИТЕ В ХРАМА)

От 7 до 30 януари в Русия, Белорус и Украйна бяха донесени Даровете на влъхвите, пред които се поклониха стотици хиляди вярващи. Благодарение на чудесните снимки на Таня Вълчанова, предоставени на сайта Всемирното православие, читателите ни ще могат да усетят атмосферата на очакването на светините и поклонението пред тях в Киево-Печорската лавра – духовният бисер на Украйна.

Даровете на влъхвите са една от малкото реликви, свързани със земния живот на нашия Господ Иисус Христос. Пред Даровете ние се молим на Спасителя, Който дойде в света, докосваме се до реликвите, осветени от съприкосновението с Богомладенеца. Честните дарове на влъхвите били внимателно пазени от Божията Майка през целия ? живот. Малко преди нейното Успение тя ги предала на Йерусалимската църква, където те се намирали заедно с ризата и пояса на св. Богородица до 400 г. След това даровете били пренесени от византийския император Аркадий (395-408 г.) в Константинопол, в храма „Св. София”.

През 1453 г. султан Мохамед (Мехмед) II обсадил и превзел Константинопол. Византийската империя паднала под османска власт. Майка на младия султан била сръбската принцеса Мария (Мара) Бранкович. По време на османското владичество европейските монарси често се стремели да се сродят с Високата порта, за да могат по някакъв начин да облекчат съществуването си. Така дъщерята на сръбския владетел Георги Бранкович – Мария, се оказала омъжена за султан Мурад (1404 -1451 г.). Мария не приела исляма и до края на дните си останала православна християнка. Благодарение на нея били спасени и съхранени много православни светини. Мехмед II много обичал майка си и уважавал религиозните ? чувства.

Покрай събирането на светини султанът разрешил на майка си лично да покровителства Света Гора, Атон – монашеската република, чието подпомагане се смятало за чест от всички предишни владетели на Константинопол. Подкрепената от Мария Бранкович традиция толкова се понравила на султанките през следващите векове, че те, въпреки че били мюсюлманки, твърдо защитавали тази твърдина на Православието чак до падането на Портата.

През 1470 г. Мария решила да посети Атон, който тя обичала още от дете и където мечтаела да отиде, независимо от хилядолетната монашеска традиция, забраняваща на жени да стъпват на полуострова. Най-много тя искала да види манастира „Св. Павел Ксиропотамски”, където тогава се подвизавали много сърби и която особено обичал нейният баща. Той построил тук храм на името на небесния си покровител св. Георги Победоносец.

Корабът на Мария акустирал недалече от манастира „Св. Павел”. Мария носела със себе си 10 ковчега със спасени светини, между които били и Даровете на влъхвите. Начело на тържествена процесия Мария вървяла нагоре в планината. На половината път до манастира тя с учудване са спряла, чувайки глас: „Не се приближавай, оттук започва царството на една Друга Владичица, Небесната царица, Госпожа Богородица, Игуменка и Пазителка на Света Гора”. Мария паднала на колене и започнала да се моли, искайки прошка за своеволието си от Царицата небесна. Срещу Мария излязъл игумена с братята, на които тя предала ковчезите със светините. След това се върнала на кораба.

На мястото, където Мария стояла коленопреклонно, бил поставен кръст, наречен Царичин. В близкия параклис е изобразена сцената с иноците, получаващи великите светини.

Драгоценните дарове се съхраняват в светогорския манастир „Св. Павел” и до днес. Монасите разбират колко голяма е духовната и историческата ценност на светините, затова след нощното богослужение ги изнасят за поклонение на поклонниците.

От 1980 г. по молба на архиереите Даровете започнали да се донасят в различни епархии на Гръцката православна църква, а след това и зад граница. Хората, които се молели пред тях, често се изцелявали от безплодие, от нападение на нечисти духове, от рак и други тежки болести. И понастоящем са многобройни случаите на изцеление след молитва пред св. Дарове. От тях често излиза неземно благоухание, което се усилва особено много, когато светинята се изнася за поклонение на вярващите от ризницата в средата на храма.