Новини - Свят

Издигнат е на мястото, където е бил разпнат, погребан и след това възкръснал Господ Иисус Христос. Заедно с Витлеемския храм „Рождество Христово” той е главният център на християнско поклонничество, образец на храмовете, посветени на мъченици, и на архитектурата по Светите места. Основите на първата църква „Възкресение Христово” били положени от св. царица Елена; построена е около 335 г. През следващите векове храмът бил няколкократно разрушаван и възстановяван, погълнат от пожари, преустройван и разширяван. След поредния пожар през 1808 г. той бил отново въздигнат през 1810 г. и приблизително в този вид може да се види сега, в началото на XXI век.

Съвременният храм „Възкресение Господне” представлява огромен архитектурен комплекс, включващ Голгота с мястото на Разпятието, ротондата – архитектурно съоръжение с огромен купол, непосредствено под който е разположена Кувуклията, Католикона (съборният храм), който е и катедралният патриаршески храм на Йерусалимската православна църква, подземния храм „Намиране на Животворящия Кръст”, храма на света равноапостолна Елена и няколко параклиса. На територията на Храма на Гроба Господен са разположени няколко действащи манастири, много спомагателни помещения, галерии и пр.

Храмът е разделен между шест християнски общности, представляващи трите основни вероизповедания на Светата Земя – Православното, римокатолическото и дохалкидонското. За да се избегнат недоразумения между заинтересованите страни в разпределянето на собствеността и реда на службите, се съблюдава исторически сложилото се положение, определено с хатишериф (указ – б.пр.) от 1757 г., потвърден с фермани от 1852 и 1858 г. Правните, имуществените и териториалните граници, определени за всяка християнска общност, са строго договорени (нито една икона, нито едно кандило не могат да бъдат добавени или махнати без общо съгласие). Камъкът на помазанието се намира в общата част. От 1246 г. насам стражата и пазачите на храма произхождат от мюсюлманската фамилия Нусейбе.

Разпределение на частите на храма

Православната Йерусалимска църква съхранява главните светини и изпълнява общото ръководство на службите в храма. Тя първа извършва литургия на Гроба Господен - от 1 часа през нощта. Вътре в храма нейно владение е горната част на галериите на ротондата, главната църква „Възкресение” (католикон), северният страничен олтар на Голгота, параклисите „Св. Богородица Скърбяща” и „Христови вериги” в северните аркади, „Св. Лонгин Стотник” и „Тръненият венец” в амбулаторията, намираща се зад олтара на католикона, подземният параклис „Намиране на Кръста” (съвместно с римокатолиците) и параклисът „Адамова глава” под Голгота.

Римокатолическата Кустодия на Светата Земя служи литургия на Гроба Господен след арменците. На нея принадлежат северната половина на 2-рия ред на ротондата, църквата „Явяване на Възкръсналия Господ на Пресвета Дева Мария”, престолът „Св. Мария Магдалина”, северната галерия („Аркада на Девата”), подземният параклис „Намиране на Кръста” (съвместно с православните) и южният параклис на Голгота.

Всяка от дохалкидонските Арменска, Коптска, Етиопска и Сирийска църква има специфични права в храма. Арменците служат литургия на Гроба Господен от 4 часа сутринта. Арменската църква притежава 8-те южни от 16-те колони на ротондата, южната половина от 2-рия ред на ротондата (с храма „Втора Голгота”), мястото „Трите Марии” при входа на галерията и олтара на „Светите Жени мироносици” в югоизточната част на ротондата, страничния олтар „Св. св. Никодим и Йосиф Ариматейски” на запад от Кувуклията и параклиса „Разделяне на ризата” в амбулаторията, подземните църкви „Св. Григорий Просветител” (гр. название: църква „Света Елена”) и параклиса „Св. Вардан” в източната част на комплекса. Владения на коптите е малкият параклис, пристроен към западната част на Кувуклията. На етиопците принадлежи църквата „Четирите свещени животни” (зад Голгота) и манастирът върху църквата „Св. Елена” (още в началото на XIX век те притежавали самата църква „Св. Елена”, преминала след това във владение на арменците). Сирийците имат право да служат в неделни и празнични дни в параклиса „Св. Никодим”, който в момента се смята за собственост на арменците.

Описание

Главният вход

Фасадата на храма отстрани на входа (т.е. от юг) е образец на романската архитектура от XII век. В двойните укрепени стени на портала първоначално са се намирали мраморните барелефи „Вход Господен в Йерусалим” и „Погребение на Спасителя”, предадени след това в музея „Рокфелер” в Йерусалим. Вдясно пред входа на храма (дясната врата била поставена при Салах-ад-Дин, известен като Саладин (султан на Египет и Сирия през XII в.- б.пр.) – дървен люк, покриващ гробницата на рицаря Филип д’Обиние, съпровождащ германския император Фридрих II при влизането му в Йерусалим през 1229 г.

Колоната на Благодатния огън – една от мраморните коринтски колони, оформящи портала отляво. На Велика Събота през 1634 г. тя била по чудесен начин разцепена почти наполовина. Във връзка с възникналите по онова време спорове за Пасхалията (православните празнували през тази година Пасха на 6 април, седмица по-рано от арменците дохалкидонци) османските власти, по настояване на арменския наместник, заключили храма, като не допуснали православните на службата за слизането на Благодатния огън. По молитвите на православните вярващи, събрали се при затворените врати начело с Витлеемския митрополит Партений и Газкия архиепископ Атанасий (патриарх Теофан IV по това време не бил в Йерусалим), от връхлетелия буреносен облак ударила мълния и от пукнатината на разцепилата се колона се появил Благодатният огън².

Външна стълба в десния североизточен ъгъл на двора води към малък параклис, служещ за вестибюл на Голготския параклис. Понастоящем той се нарича „Параклис на Божията Майка Скърбяща” или „Параклис на франките”, понякога се споменава като параклис „Сваляне на ризата”, в спомен на това, как римските войници разделили помежду си одеждите на Разпнатия Христос. Под римокатолическия страничен олтар на първи етаж отделен вход води към православния параклис „Преподобна Мария Египетска”.

Камъкът на помазанието

Вътре в храма, срещу входа, лежи Камъкът на помазанието, покрит с червена мраморна полирана плоча с дебелина 30 см, върху чиито страни е изрязан гръцкият текст на тропара на св. Йосиф Ариматейски. Съответният евангелски текст (Иоан 19:38-40)³ е написан на гръцки език върху мраморна плоча, висяща вдясно. Снемането на Господ от Кръста, помазването на Тялото с благовония и полагането в гроба са изобразени върху голямо мозаечно пано, стилизирано по византийски образец, върху стената, непосредствено зад Камъка на помазанието. Мозайката била изработена с благословението на патриарх Диодор през 1990 г. от В. Цоцонис. Над Камъка има 8 кандила (4 православни, 2 арменски, 1 латинско и 1 коптско).

До нас не е дошло свидетелство на кое именно място Тялото Господне е било приготвено за погребение. Но още от V век в последованието на Велики Петък се отделя чинът на Погребението с плащаницата. В храма той се извършва по следния начин: покритата с розови листенца плащаница се пренася от шестима свещеници от Голгота върху Камъка на помазанието; след литията до Камъка, плащаницата се пренася тържествена с тройна лития около Кувуклията и се полага върху Тридневното ложе, а след това се внася в олтара на католикона.

Параклисът на Гроба Господен (Кувуклията)

Параклисът на Гроба Господен, или Кувуклията, се намира отляво на Камъка на помазанието, под сводовете на ротондата. От двете страни на входа в Кувуклията, зад ниски мраморни прегради с пейки, се виждат високи свещници, собственост на римокатолиците. Над вратата в 4 реда висят кандила (по 13 православни, римокатолически и арменски). Една от украсите в Кувуклията е руски филигранен сребърен купол от първата половина на XIX век, с 12 икони на светите апостоли, изпълнени в техника ростовски емайл. През 2004 г., по нареждане на Йерусалимската Патриаршия, старинният емайл бил заменен с нов, изготвен по съвременна технология от ростовската фирма на А. Рудник.

Кувуклията (8,3х5,9 м) се състои от 2 части: западна, 6-ъгълна (2,07х1,93 м), където се намира Гробът Господен, и източна (3,4х3,9 м), където е разположен параклисът на Ангела. Пиедесталът с част от свещения камък, отвален от ангела, се намира в средата на параклика и служи за олтар при извършване на архиерейска православна литургия на Гроба Господен (за жертвеник в този случай служи самото Тридневно ложе). В параклиса има 15 кандила (в 3 реда, според броя на основните изповедания). При северната и южната стена има малки овални прозорчета за предаване на Благодатния огън на Велика Събота (северното е за православните, южното – за арменците). Входът от параклиса на Ангела в пещерата на Гроба Господен е украсен с мраморен портал. Вляво при входа са изобразени Жените мироносици, вдясно – простиращият към тях ръка архангел Гавриил (според надписа), над портала е мраморният свод с надпис на гръцки език, възпроизвеждащ думите на ангела: „Защо търсите живия между мъртвите? Няма го тук, Той възкръсна”.

Пещерата на Гроба Господен представлява малка ниша, почти наполовина заета от каменното ложе вдясно, покрито с мраморна плоча. Плочата в Кувуклията се е появила през 1555 г. Максим Симеос, последният видял през 1810 г. каменното ложе на Спасителя без закриващата го плоча, свидетелства, че то било силно повредено от неразумната ревност на безбройни „боголюбци”, опитвали се да отчупят, отхапят и по всякакъв друг начин да отнесат със себе си частица от светинята. От усърдието на богомолците в западната част на плочата се е образувала видима вдлъбнатина. Върху мраморната полица, откъм страната на Тридневното ложе, са подредени 3 икони на Възкресение (от всяко от християнските изповедания). Ктиторски надпис над вратата посочва като създател на Кувуклията гръцкия архитект Н. Комнинос, замъчен от турците в Цариград на Пасха 1821 г.

В западната част към Кувуклията е пристроен „Параклисът на Главата”, принадлежащ на Коптската църква. Според преданието тук («при главата») седял вторият ангел (Иоан 20:12). От византийско време на това място е съществувал неголям олтарен престол. Кръстоносците нарекли параклиса „кавет” („глава”, на нормандски диалект), тъй като той се намирал в главната част на Кувуклията. Според арменски източници, параклисът бил построен през 1300 г. от царя на Киликийска Армения - Етум II. Впоследствие арменците дали параклиса на коптите, получавайки в замяна един от манастирите в Египет. През 1810 г. православните гърци реконструирали Кувуклията без коптския параклис, възстановен 30 години по-късно по указание на тогавашния владетел на Палестина Ибрахим паша, син на египетския хедив Мохамед Али. Коптските монаси разказват легенда за това, че при реконструкцията на Кувуклията през 1810 г. нишата на Светото ложе била пресечена в западната част, тъй като мястото, където била упокоена главата на Спасителя, се оказала в параклиса на коптите.

Ротондата

Около Кувуклията има много параклиси, разположени в ротондата, разделена по вертикал на 3 реда. Двата горни реда се опират на 6 квадратни стълба и 10 коринтски колони. През 1810 г., с цел укрепване на конструкцията, западните стълбове и колоните били съединени със стена и външният пръстен на ротондата се оказал разделен с прегради на отделни малки стаи и хранилища. Долният ред на ротондата е с 3 аспиди от южната, западната и северната страна.

Южната част на долния ред принадлежи на арменците. Пред стълбата за галерията е разположен мраморен киворий на 4 колони с шестостранен купол над кръгла мраморна плоча, отбелязваща мястото, където е стояла, според предание на Арменската църква, Пресветата Дева в момента на Разпятието. Предполага се, че през византийския период параклисът на Пресветата Дева (или Трите Марии), разрушен при преустройството на храма от кръстоносците, се е намирал на мястото на днешния Камък на помазанието.

Средният ред на ротондата представлява балконна галерия с аркади, разделена с 16 колони в непосредствена близост до Арката на Мономах, поделена между арменските и римокатолическите общини. Галериите от северната страна са на римокатолиците, а от южната – на арменците (в арменската част на галерията са разположени две църкви).

3-ият горен ред с арки принадлежи на православните. Отгоре, над широкия архитрав, се намира т.нар. малка галерия от 16 арки, под всяка от които горят 5 кандила, сякаш вградени в полусферата на купола.

В галерията се намира арменската църква, наречена „Втората Голгота” (на нивото на пода тя почти съвпада с истинската Голгота. Църквата е построена с благословението на Арменския патриарх Мартирос през 1439 г., след като на арменците им било отнето правото да притежават Голгота. Като главна светиня на храма арменците почитат фрагмент от колона, който тяхното предание свързва с Колоната на бичуването (Иоан 19:1)⁴. Вторият престол на храма е посветен на св. Макарий Йерусалимски, при когото е станало намирането и Въздвижението на Кръста Господен.

В западната апсида, срещу параклиса на коптите, е разположен арменският (по-рано сирийски) параклис „Св. Николай”. Малък проход в югозападната стена води към две гробници (тип древноеврейски ниш-коким) на праведните Йосиф Ариматейски и Никодим.

Северната част на ротондата принадлежи на римокатолиците. В близост до Кувуклията се намира престолът на св. Мария Магдалина. Над него, от източната страна на стълба, може да се види съвременно релефно изображение на срещата на св. Мария Магдалина с Възкръсналия Спасител.

На римокатолиците францисканци принадлежи църквата „Явяване на Възкръсналия Господ на Пресвета Дева Мария”. Католиците почитат като главна светиня на храма намиращият се в специална ниша отдясно в олтара фрагмент от порфирова колона, свързвана, според тяхното предание, с Колоната на бичуването (Иоан 19:1)⁵ . По-рано тази църква е била част от единен ансамбъл, тук се е намирал откритият вътрешен двор на Гръцката патриаршия. От западната част на храма може да се премине във францисканския манастир, пристроен към северната част на храмовия комплекс. В същата църква се почита мястото, на което, по предание, възкръснала покойната жена, след като до нея бил допрян Животворящият Кръст Господен в деня на неговото намиране.

Вдясно от параклиса на францисканците, зад масивна дъбова врата – се намира римокатолическата ризница, където главна забележителност са мечът и шпората на Голтфрид – командващия армията на кръстоносците, превзели Йерусалим през 1099 г. Тези реликви се използват при церемонията на посвещаване на латинския патриарх в рицар на Светия Гроб.

Триумфалната арка

С една стъпка по-ниският подиум на Кувуклията е съединен с Триумфална арка (известна още като Арката на Мономах, наречена така в памет на възстановения през 1048 г. храм на източноримския император Константин IX Мономах) и с откриващия се зад нея храм „Възкресение”. Върху преграда под арката, от страната на главната църква (католикон) е изписано на гръцки език: „Радвай се, Сионе, света Майко на Църквите Божии!” В прохода на арката са издигнати малки балкони, обърнати към Кувуклията, на които до 1917 г. при тържествени богослужения са се разполагали консули и други почетни представители.

Храм Възкресение Господне (главна църква, католикон)

По-рано храмовият комплекс на Божи гроб се е състоял от няколко отделни светилища: ротондата, непосредствено съдържаща Кувуклията, Голготските параклиси (православен и римокатолически) и съборния храм на Йерусалимската патриаршия. Базиликата на кръстоносците обединявала тези обекти в единно вътрешно пространство. Понастоящем главният храм „Възкресение Господне” заема средната част на това пространство и е ограден със специални защитни стени, поставени след пожара от 1808 г. Гръцката реконструкция от това време е променила композицията на съоръжението: освен странични стени се е появил и висок иконостас. От литургична гледна точка е постигнато единство на храмовото пространство, създадена е необходимата молитвена атмосфера на православното богослужение.

Куполът на католикона - по-малкият от двата купола на храма, е разположен в западната ? част. Точно под купола, върху специална поставка се вижда мраморна полусфера, обозначаваща мястото, наречено «мезомфалос» - «пъп на Земята». Представата за Йерусалим като за център на земята и домостроителство на спасението е известно от древност (Пс. 73:12), но това съоръжение се е появило в храма не по-рано от 1810 г. Върху купола се намира мозаично изображение на благословящия Христос Вседържител, в обкръжението на Божията Майка, св. Йоан Предтеча, архангелите Михаил и Гавриил и 12 светии. Между 8-те прозорци на барабана, в нишите са изобразени серафими и херувими. Мозайките върху купола на католикона са завършени през 1994 г.

Католиконът е всъщност катедралният храм на Йерусалимската патриаршия, затова тук има 2 тронни места в източната му част - престолът на Йерусалимския патриарх при южния стълб и на неговия представител, Петро-Арабийския митрополит, при северния. Над иконостаса има галерия с 3 надвесени в храма амвона (малки балкончета), откъдето по древно византийско правило дяконът прочита Евангелието. Цялата източна част на католикона, включително иконостасът, солеят с 4 стъпала и 6 колони, северният и южният вход в олтара, представляват единен ансамбъл от розов мрамор.

Галерии в главния храм (католикона)

Католиконът, също като ротондата, е окръжен с просторни галерии, в които са разположени няколко параклиса.

В северната галерия на храма се намира т.нар. Аркада на светата Дева: огромни 4 едностранни стълба, поддържащи високите сводове, редуващи се с колони, между които изпъква беломраморен фрагмент от постройка на император Адриан. Предполага се, че 4-те централни колони (от общо 7-те) са част от Трипортика (вътрешен двор с колонада от три страни – б.пр.) на Константин.

В източния край на галерията се помещава православен параклис, отбелязан върху старинните планове като параклис на Оковите или Тъмница Христова, споменавана за първи път не по-рано от XV век. Представлява не археологическа реконструкция, а архитектурно оформен «литургически модел» на действителната Христова тъмница. Пред входа към нея, под олтара се намира каменна плоча с два отвора за краката, където поставяли осъдените, направена по аналогия с каменната пейка с вериги в Претория. Гърците обикновено наричат това помещение параклис на светите Жени мироносици, а руските богомолци отскоро го именуват параклис на света Богородица Плачеща, заради намиращата в него икона на св. Богородица „Умиление” от XIX в., която от 1986 г. се почита като чудотворна. Първоначалното предназначение на помещението е неизвестно; предполага се, че към времето на Разпятието тук се е намирала древноеврейска гробница; според друга версия тук, в изоставената пещера, са идвали светите Жени мироносици.

В амбулаторията, зад олтарната апсида на католикона, се намират още 3 параклиса. Първият е православен и е посветен на свети Лонгин Стотник. Върху мраморната му балюстрада е написан стихът от Евангелието: «А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!» (Мат. 27:54).

Следващият, разположен в галерията параклис, принадлежи на Арменската църква и е посветен на Разделянето на ризата (Иоан 19:23-34); съгласно преданието именно на това място разпъналите Христос легионери разделили одеждите Му (на Голгота съществува римокатолически престол посветен на същото събитие).

Близо до стълбището, водещо надолу към църквата „Св. Елена”, се помещава параклисът на Трънения венец. В центъра му, под олтара, под стъкло е поставен фрагмент от дебела кръгла колона от сив мрамор, именувана Колона на поруганието. Според преданието⁶ върху тази колона, висока не повече от 30 см, седял Спасителят в момента, когато Му налагали трънения венец (Мат. 27:29). По свидетелство на руски поклонници от средата XIX век тук, «в стената зад стъклото и зад решетката» е била съхранявана част от трънения венец^7.

Подземни храмове

Подземната църква „Света Елена” принадлежи на арменците, които я придобили, според една от версиите, от грузинската православна община, а според друга – от етиопската. В храма има 2 престола: северен олтар посветен на Благоразумния разбойник; и главен, централен – на св. царица Елена и съвременника ? св. Григорий Просветител на Армения. Съгласно арменско предание, когато св. Григорий след дълъг молитвен подвиг дошъл да се поклони на Гроба Господен, той бил удостоен със слизането на Благодатния огън. Малкият кръстокуполен храм (20?13 м) първоначално бил базилика на император Константин. В центъра куполът се поддържа от 4 старинни монолитни колони и арки, издигнати не по-рано от XII в. Повърхността на пода между колоните е покрита с мозайка със сюжети от арменската история. Със специална ниша и каменна пейка в храма е отбелязано мястото зад олтара, посветено на света Елена, където царицата е седяла по време на разкопките. На прозореца светят 3 вечно горящи кандила.

Църквата „Св. Елена” е свързана с 13 стъпала с римокатолическата църква „Намиране на Кръста”, разположена в най-ниската точка на целия храмов комплекс. Зад каменния олтар върху висок постамент се издига голяма бронзова статуя на света Елена с намерения от нея Кръст в ръце, подарена от австрийския ерцхерцог Максимилиан. В десния ъгъл на параклиса, под ниско надвиснала скала, е положена малка мраморна плоча с бял 8-краен православен кръст върху черен фон, показваща мястото, където е било намерено Честното Дърво. Пещерата на Намирането, по думите на Димитриевски в началото на XX век, «сега почти изцяло е собственост на католиците, но през 1835 г. тук все още е имало гръцки олтар»^8. На празника Въздвижение на Честния Кръст православното духовенство начело с патриарха извършвало тържествена лития: литийното шествие тръгвало от южните врати на католикона и покрай амбулаторията стигало до стълбата към храма „Св. Елена”. След това процесията се спускала в пещерата на Намирането, където се изпълнявал тропарът на празника и патриархът отслужвал чина на Въздвижението на Кръста на 4 места – по краищата на въображаемия Кръст. След това литийното шествие се отправяло към Кувуклията и, обхождайки я трикратно, се изкачвало към Голгота, където чинът на Въздвижението на Кръста Господен се повтарял⁹.

Вляво от православната плоча на мястото на Намирането на Кръста, от нишата в стената, според поклонниците, се чуват „звуци от ада”. «Всъщност причина за това явление е, че срещу тази ниша под храма се намира огромна, сега празна цистерна»¹⁰. През 1970 г. с благословение на Арменския патриарх било изследвано пространството на североизток от апсидата на църквата „Св. Елена”. Било открито помещение, достъпът до което бил закрит още в древност. Тази повторно открита част от храма получила названието параклис на свети Вардан Полководец или Арменски воини мъченици, с проход към църквата „Св. Елена”. В центъра на параклиса е поставен кръстен камък, посветен на 1036-те арменски мъченици, загинали по време на Арменско-персийската война през 451 г.

Голгота

Най-важната част от местата за поклонение в целия Храм на Гроба Господен – това е църквата на Голгота, която включва мястото на Разпятието на Христос. Съвременният си архитектурен облик Голгота получава след ремонт на храма през 1810 г. На светото място на Разпятието е останала единствено скалата, която строители и реставратори от различни епохи са изрязвали, изравнявали и изсичали; днес размерите ? са 4,5х11,5х9,25 м. Към скалата водят 2 стълбища: първото започва веднага от вратите на храма („латинският вход” води към римокатолическия параклис), второто – от страната на главната църква - католикона („гръцкият вход” води към главния православен параклис). Двата нефа (удължено помещение в храм - б.пр.), разделени с масивни колони с арка между тях, образуват православния и католическия параклис на Голгота, които през византийската епоха съставлявали един общ храм.

Православният олтар, висок около метър, е изграден от розов мрамор; под олтара се намира отвор, от който е бил издигнат Кръстът на Разпятието. Повърхността на скалата е покрита с мраморен под, само вдясно и вляво от олтара в остъклени отвори може да се види сивият камък на същинската Голгота и пукнатината, преминаваща през цялата скала в резултат от земетресението в момента на смъртта на Спасителя (Мат. 27:51).

Южният параклис на църквата на Голгота – „Приковаване на Кръста” – принадлежи на римокатолиците францисканци. Съвременния му вид е резултат от реставрация в края на 30-те години на XX в. по проект на А. Барлуци, след земетресението от 1927 г. От мозайките по времето на кръстоносците се е съхранил само фрагмент от композицията „Възнесение Христово”, върху свода на централната арка. Сребърният олтар (дело на майстор Д. Портиджани от манастира „Сан-Марко” във Флоренция) бил дарен на храма през 1588 г. от великия херцог на Тоскана Фердинандо Медичи. Смята се, че олтарът е поставен на мястото, където са били приковани ръцете и нозете на Спасителя на Кръста. Първоначално той бил предназначен за Камък на помазанието, с което се обяснява продълговатата му форма, но поради разногласия между конфесиите францисканците били принудени да го поставят в параклиса на църквата на Голгота.

Под арката, отделяща римокатолическата част на Голгота от православната, се намира римокатолическият олтар «Stabat Mater» (по първите думи на молитвата на италианския поет францисканец от XIV век Якопоне да Тоди). Зад олтара се намира скулптурно изображение на Пресветата Дева с меч в гърдите, в съответствие с предсказанието на св. Симеон Богоприемец (Лука 2:35) (скулптурата е дарена от португалската кралица Мария I де Браганса и донесена в Йерусалим от Лисабон през 1778 г.).

Под скалата на Разпятието е разположен параклисът „Адамова глава”, известен още като параклиса на Мелхиседек, който, според преданието, е погребал тук главата на прародителя на човешкия род. Оттук се вижда широката около 15 см цепнатина на Голгота.

Вратата вляво от този параклис води в кабинет-килия на епитропа на храма (някогашния параклис „Св. Йоан Предтеча”), откъдето може да се влезе в православната ризница, в която се пази кръст-реликварий с частица от Животворящото Дърво и голям брой частици от мощи на светии.

Дворът и постройките в него

Територията на площада пред входа в храма почти изцяло принадлежи на Йерусалимската патриаршия. В левия ъгъл на двора се издига камбанария, построена от френския архитект Журден през периода 1160-1180 г. Храмовете в лявата част на двора, чиито апсиди излизат на западната страна на площада, имат общ вход вляво от портала на храма, в близост до камбанарията.

Под камбанарията се намира църквата „Св. Четиридесет мъченици”, превърната в гробница на Йерусалимските патриарси. Кръстът, увенчаващ иконостаса, се поддържа от два резбовани декоративни дракона, символизирайки освещаването на целия тварен свят от Голготската Жертва.

Вляво от църквата „Св. Четиридесет мъченици”, под открито небе се намира храмът „Жените мироносици”, който е без покрив, само над иконостаса има малка козирка, пазеща иконите и вътрешната украса на олтара. В средата на храма голям беломраморен кивот посочва мястото на явяването на Възкръсналия Господ на света Мария Магдалина (Иоан 20:11-18).

Вляво от църквата на Жените мироносици, в западната част на двора се намира църквата „Св. Иаков, брат Господен”. Този храм е енорийски за православните в Йерусалим. В западната част на храма, в притвора, се намира чудотворната икона на Божията Майка, поставена, според преданието, на мястото, откъдето преподобна Мария Египетска чула гласа на св. Богородица.

От общия вестибюл на изброените храмовете към 2-рия етаж води широка каменна стълба, извеждаща до патриаршеската домашна църква „Св. св. равноапостолни Константин и Елена”. Според устройството на Божигробското братство, цялата Йерусалимска патриаршия представлява всъщност манастир посветен на тези светии. Светейшите Йерусалимски патриарси, като законни пазители на главния християнски храм, живеели в непосредствена близост до него. След идването на кръстоносците православният патриарх бил изгонен от Йерусалим и палатите му за известно време били завзети от католиците. Саладин, който на свой ред изгонил кръстоносците, върнал храма на православните, но патриаршеските палати останали за новите завоеватели. След вековно запустение през 1579 г. патриарх Софроний IV възстановил църквата „Св. св. равноапостолни Константин и Елена”; през 1986 г. тя била обновена. Между XVI и XXI век от украсата на храма били съхранени иконостасът и царските двери, които днес могат да се видят в пещерната църква „Св. Николай Чудотворец” в Лаврата „Св. Освещени”. Зад левия клирос на църквата се намира прозорец, от който се вижда Кувуклията. Една от древните икони на храма – Йорданската икона на Божията Майка – се почита като чудотворна. Ценността на тази старинна икона станала известна на пазители ? след 1835 г., когато за нея разказал руският поклонник А. С. Норов, напомняйки, че свидетелство за чудотворството на иконата е описано в книгата „Житие и хождение” на игумен Даниил (посетил Светата земя през 1104-1106 г. – б.пр.).

На източната страна на площада се издига православният Авраамиев манастир, чийто главен храм, разположен на 2-рия етаж, представлява символично планината Мориа, т. е. мястото, където праведният Авраам възнамерявал, в знак на покорност пред волята Божия, да принесе в жертва сина си Исаак. Действителното място на планината Мориа принадлежи на мюсюлманите, затова Православната църква символично е обозначала в собственото си литургическо пространство най-важното от ветхозаветните събития, явяващо се предобраз на Голготската Жертва на Христос, приближавайки го до мястото на жертвоприношението на новозаветния Агнец. Условното място на жертвоприношението на Авраам е обозначено с мраморен кръг в средата на църквата. От храма има проходи към Голгота и към олтара на църквата „Възкресение”.

Другата манастирска църква „Дванадесетте апостоли” пази спомена за едноименния манастир, намирал се преди зад Авраамовия и съвпадащ, според някои източници, по местоположение с по-късната обител на кръстоносците (понастоящем тук се помещават етиопски килии).

Част от долния етаж на Авраамовия манастир също принадлежи на православните. Храмът има 3 олтара. Главният, както говори преданието, е въздигнат на мястото, където евангелист св. Йоан Богослов е стоял по време на разпятието на Спасителя (Иоан 19:25-28). На втория, десен олтар, посветен на Страстите Христови (от църковнославянското значение на думата страст – страдание – б.пр.), се пази част от Колоната на бичуването от дома на първосвещеника Каиафа. Третият олтар, разположен вляво, е посветен на Авраамовото жертвоприношение.

На север от манастирските порти е входът към арменската църква „Св. апостол Йоан Богослов”. В североизточния ъгъл на двора вратата между параклиса „Св. Мария Египетска” и църквата „Св. Йоан Богослов” води към стълба, в чиято долна част е разположена коптската църква „Св. архангел Михаил”, а в горната - етиопската църква „Четирите крилати същества” (Тетраморфа).

Етиопският храм е съединен с тераса (на равнището на пода на първоначалната базилика „Св. император Константин”), посред която се извисява куполът на подземната църква „Св. царица Елена”. Тук се съхраняват развалините от вътрешната галерия на манастира на кръстоносците от XII-XIII век, заменил на свой ред древния Авраамов манастир, влизащ в състава на Светигробския комплекс. Сред руините се намират малки килии на етиопски монаси, изтласкани на покрива през 1660 г., след като изгубили принадлежащите им свети места във вътрешността на храма.

Зад площадката на етиопския манастир са разположени зданията на Коптската патриаршия, известни с името Дейр-ес-Султан (Манастир на султана), тъй като били подарени на коптската община от султан Салах-ад-Дин (Саладин). Главният манастирски храм е посветен на преподобни Антоний Велики, а другият храм – на света царица Елена. В дъното на дългите му помещения е скрита тясна стълба, по чиито стъпала може да се слезе до водосборната цистерна на св. Елена - най-голямата от резервоарите за вода, разположени около храма. Според преданието именно тази цистерна е била използвана от архитектите при строителството на Храма на Гроба Господен.

В южната страна на площада, срещу входа в храма, се намира Малката Гетсимания – подворие на Гетсиманския манастир „Св. Успение Богородично”. В олтара на малката църква, преустроена и реставрирана през 1953 г., в кивота на Йерусалимската икона на Божията Майка, се пази плащаницата на св. Богородица. Плащаницата представлява изрязано върху дъска двустранно изображение на Богоматер с размер приблизително 1 метър.

Според иконографията, материала и типа изпълнение плащаницата - сребристо-позлатена риза (роба) „с венци, сияещи в скъпоценни камъни” - представлява произведение на руско-йерусалимското църковно изкуство от XIX век, известни са копия на плащаницата в някои руски храмове.

Използвана литература:

· „Гроба Господня (Воскресения Христова) Храм в Иерусалиме,” Православной энциклопедии, т. 13:

o http://www.pravenc.ru/text/168155.html

¹ Йерусалимският храм Възкресение Христово (Храмът на Гроба Господен, катедралният храм на Йерусалимската православна църква) - първото название е изконно, и поради това основно сред православните гърци и араби. Второто название е с по-късен западноевропейски произход.

² Датировката и детайлите са по гръцкото предание, издадено по ръкописи на Йерусалимската патриаршеска библиотека от А. И. Пападопуло-Керамевс. «Разказ за чудото, станало с Благодатния огън през 1634 г.», ППС, 1894, т. 13, изд. 2(38), 19-23. За други версии на преданието, с различни датировки и допълнителни подробности, съдържащи се в разказите на инока Серапион (1830 г.) и йеромонах Партений (1845 г.), вж. Румановская, Е. Л., Два путешествия в Иерусалим в 1830/1831 и 1861 г., М., 2006, 49-50, 73-74.

³ След това Иосиф, от Ариматея (ученик Иисусов, но таен, поради страх от иудеите), помоли Пилата да снеме тялото Иисусово, и Пилат позволи. Той дойде и сне тялото Иисусово. Дойде също и Никодим (който беше ходил изпреди при Иисуса нощя) и донесе около сто литри смес от смирна и алой. Тогава взеха тялото Иисусово и Го обвиха в повивки с благовонията, както по обичая си иудеите погребват (Иоан 19:38-40).

⁴ Според православното гръцко предание Колоната на бичуването се намира в патриаршеския храм „Св. великомъченик Георги Победоносец” в кв. Фенер, Истанбул.

⁵ Според православното гръцко предание - Колоната на бичуването се намира в патриаршеския храм „Св. великомъченик Георги Победоносец” в кв. Фенер, Истанбул.

⁶ Най-старото дошло до XXI век свидетелство се датира от 1384 г.

⁷ Леонид (Кавелин), архим., 86.

⁸ Дмитриевский, 591.

⁹ Дмитриевский, 589-592.

¹⁰ Леонид (Кавелин), архим., 91.