Пълното название на манастира не е лесно за запомняне от първи път: Свети царски ставропигиален манастир на Кикската икона на Божията Майка.
"Високопоставен" е, защото:
- Кикос притежава самостойно управление, подчинен е пряко на патриарха, т.е. той е ставропигиален. Символ на това е кръстът, положен в основите на храма. Освен Кикос, такива права имат още два кипърски манастира – Св. Богородица Махера и Свети Неофит.
Манастирът се нарича царски (или императорски), защото е основан от византийски император.
"Кикос" е гръцкото название на една от разновидностите на дъба, който се среща навсякъде в околностите на св. обител. Според една от версиите, именно оттук е дошло името на манастира – Кикос.
Втората версия гласи, че "кикос-кикос" е била песента на малката птичка, предсказала основаването на манастира:
"Кикос, Кикос, един ден ти ще се превърнеш в манастир. Златната госпожа ще влезе и няма да си тръгне оттук. "
Още по-вдясно може да се видят две копия на тази икона. Според преданието, византийският император Алексий Комнин, подарявайки иконата на Кипър, се разпоредил да я покрият със завеска, за да не може повече никой да ? се любува. Но, съдейки по това, че копията все пак са факт, явно иконата не е била веднага покрита, или все пак периодично са я откривали. По някои сведения, само през 1576 г. иконата е била скрита от хорските очи със сребърен обков.
Венецианците, които някога управлявали островите, нарекли иконата „Света Мария на дъжда", подчертавайки по този начин чудесния дар на иконата да спира сушата. Но сега, дори по време на силна суша, когато иконата се изнася от храма и се сваля покровът ?, никой не смее да погледне към нея.
Ще разгледаме мозаичната версия на знаменитата Кикотиса, която се намира до входа на катедралния храм. Едновременно с това може да вдигнем глава и да разгледаме резбования византийски кръст и двете птици от двете му страни, разположени над входа. Смята се, че кръстът и птиците са единствените останки от първата църква, построена през XI век. Днешният каменен храм е издигнат през 1541 г. на мястото на поредната изгоряла дървена църква. Разбира се, през изминалите векове той е бил неведнъж дострояван и преустройван.
Не зная защо, но преминавайки от едно равнище на друго в манастира, от галерия в галерия, си спомних за картината на Морис Ешер "Нагоре и надолу", същата тая, на която е изобразена стълба, по която, качвайки се нагоре, неизбежно се оказваш долу. Манастирът Кикос е строен в продължение не само на много години, а и на много векове. В зависимост от потребностите на всяка епоха и като се имал предвид сложният планински релеф, пристроявали едно или друго здание. Днес в манастира има два двора покрити с каменни плочи, като дворовете са разположени на различни нива. Храмът, построен специално за съхранението на светата икона, се намира на долното равнище.
Кикос е може би най-богатият манастир в Кипър. Към него принадлежат обширни земи, в това число в центъра на Никозия. Върху един от земните участъци е разположена постоянната Държавна изложба (State Fair). До Октомврийската революция някога при манастира имало обширно подворие на далечна Грузия. И макар че не на последно място манастирът получава доходи от туризма, поклонниците винаги могат да разчитат на монашеското гостоприемство и да пренощуват безплатно в килия, след като предварително са се обадили, че ще дойдат. Утренната служба започва в 5.30 часа.
Съборният храм на манастира се състои от три части. Повечето от стенописите са рисувани в периода 1975–1984 г. от кипърския иконописец Георгиос Георгиу. Разкошните полилеи в средната корабна част са донесени през 1913 г. от Русия.
Мозаичната версия на знаменитата Кикотиса
По-малко известен е фактът, че манастирът се слави с многото намиращи се тук свети мощи. Голямата зала, съседна на северната корабна част и по-рано използвана за кръщелня, преди няколко години започнала да се използва за открито за посетителите хранилище на мощи на много християнски светци: Йоан Предтеча, апостол Филип, свети Лука, Николай Чудотворец, Георги Победоносец, свети Спиридон Тримитунтски, св. Матрона Московска.
Музеят
Дори ако в музея нямаше нито един експонат, човек си струва да дойде, за да разгледа разкошните му зали и да послуша приглушеното църковно пеене Музеят е проектиран в строго съответствие с виждането на настоятеля на манастира, според когото музеят трябвало да отразява великолепието и величието на Византийската империя. Подовете му са от мрамор и гранит в различни цветове, а таваните са облицовани с орехов фурнир и златен варак.
Предание за разкаялия се наместник и добродетелния отшелник
През ХI век наместникът на византийския император Мануил Вутомитис, криейки се от лятната жега, прекарвал лятото в планините, в село Марафаса. Но веднъж по време на лов той се заблудил и попаднал на монаха отшелник Исайя, пребиваващ в състояние на молитвено отдалечаване от всичко светско. Монахът не отвърнал на молбата на наместника да му посочи пътя, което силно разгневило Мануил. Вутомитис поискал неучтивият монах да бъде наказан. Но като излязъл от гората и се върнал вкъщи, Вутомитис скоро заболял от странна болест, летаргия, и не можел да помръдне, бидейки при това в пълно съзнание. Той разбрал, че болестта му е изпратена като наказание за неучтивото отношение към монаха, и молил Бога да му дарува сили, за да отиде при отшелника и да изпроси от него прошка.
В същото време старецът Исайя получил божествено откровение, че всичко станало не е случайност, и че той трябва да поиска от Вутомитис иконата на Пресвета Богородица. Като чул молбата на монаха, Мануил едва не загубил дар слово, толкова неизпълнима била просбата му. Иконата, нарисувана от св. апостол Лука и благословена от Самата Божия Майка, се пазела в Константинопол, в двореца на византийския император Алексий Комнин. Но Исайя обяснил, че желанието му не е продиктувано от корист, а е воля Божия. Нямало какво да се прави, и те двамата се отправили за Константинопол.
Времето минавало, а Вутомитис никак не можел да намери благовиден предлог да се яви пред светлите очи на императора. Чакането продължило и Мануил изпратил монаха обратно в Кипър. Скоро след заминаването на Исайя любимата дъщеря на императора изпаднала в летаргично състояние. Вутомитис не закъснял да сподели собствения си опит с чудесното изцеление и обещал на императора, че дъщеря му ще бъде здрава веднага щом като той изпрати иконата в Кипър. Като не искал да се разделя с иконата, Алексий Комнин извикал при себе си най-добрия живописец и му наредил да направи точно нейно копие. Но през нощта Пресвета Богородица се явила насън на императора и му заповядала да изпрати истинската икона в Кипър, а в Константинопол да остави копието. Алексий Комнин не само изпратил в Кипър обещаната икона, но и наредил за нея да бъде построен манастир. Така възникнал Светият императорски ставропигиален манастир на Кикската икона на Божията Майка.
Пред чудотворната икона винаги има опашка:
Манастирът се слави с многото намиращи се тук свети мощи
Музеят