Лимасолският митрополит Атанасий отбелязва редица сериозни пропуски по богословски и канонични въпроси, повдигнати на подготвителните срещи за предстоящия Всеправославен събор.
„Няма църкви и конфесии, има просто такива, които са напуснали Църквата и които трябва да се наричат еретици и разколници“ - казва митрополитът, който изразява учудването си, че в проекто-документа „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят“ се игнорират толкова важни въпроси.
„Никъде в текстане се споменава, че единственият път, водещ към единство с Църквата, е пътят на завръщане на еретиците и разколниците чрез покаяние в лоното на Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква“, – се казва в посланието му.
Църковната новинарска агенция Romfea.gr публикува извадки от писмото на видния архиерей до Св. Синод на Кипърската православна църква, в което той смята, че няма никаква необходимост от възстановяване на християнското единство, тъй като то не е било изгубено – просто някои християни са избрали да следват друг, различен от Православната истина път.
Позицията на Негово Високопреосвещенство, който се позовава на правото на всеки епископ да изрази мнението си с оглед на голямото събитие, несъмнено ще предизвика размисъл и дискусия в православните среди.
"Понеже в изпратения ни Регламент за организацията и реда на Светия и Велик събор на Православната църква, по-специално чл. 12, параграф 2 и 3, се посочва, че можем да изразим мненията си първо на наш поместен събор, по съвест смирено представям на Светия и Свещен Синод на нашата Всесвета църква вижданията и убежденията си по проекто-документа от предсъборната среща в Шамбези през октомври 2015 г. „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят“.
„Напълно съм съгласен с първите три члена от текста, но от член 4 нататък имам някои забележки. Иска ми се да вярвам, че формулировката: „Православната църква винаги се моли за обединението на всички“, означава завръщане и обединяване на всички отсекли се от нея еретици и разколници, които след като се отрекат от ереста или разкола и се покаят, според свещените канони, ще се присъединят към Православната църква.
По-нататък той посочва, че Православната Христова църква никога не е губила „единството на вярата и общуването в Светия Дух" и не приема теорията за възстановяване на единството „на вярващите в Христос“, защото вярва, че единството в Христос вече съществува в единството на истинската ни вяра на всички кръстени в името на Христос чеда – между тях самите и с Христос, където не може да има място за еретици или разколници, и затова Църквата се моли за тяхното възвръщане към Православието чрез покаяние.
...
"Смятам, че определението в чл. 5 „За изгубеното единство между християните“ е погрешно, защото Църквата (както и народът Божий) съединена с Главата на Църквата, която е Христос, никога не е губила единството Си с Него и следователно няма нужда отново да придобива и дори да търси това единство, тъй като то винаги е било, е и ще бъде, тъй като Църквата Христова никога не е прекратявала и няма да прекрати съществуването си" - пише владиката.
В същото време, добавя митрополит Атанасий, "ако се случи така, че отделни общности и народи или отделни личности се отделят от тялото на Църквата, тогава Църквата се моли и трябва чрез мисионерската си дейност да продължи да призовава всички те да се покаят, съгласно каноните, и да се върнат в Православната църква. С други думи, не съществуват други Църкви, а единствено ереси и разколи, ако искаме да бъдем точни в термините.
...
"Формулировката „За възстановяване на християнското единство" е също погрешна, тъй като единството на християните– членове на Христовата Църква - никога не е било нарушавано, защото те остават обединени в Църквата. За съжаление, винаги е имало отпаднали от Църквата, поради ереси и разколи, но общението вътре в Църквата никога не се е прекратявало.
Истината трябва да бъде изразена точно и ясно, разбира се, винаги с пастирска проницателност и истинска любов към всички. Ние сме длъжници на нашите братя, които се намират в секти и разколи. Да бъдем абсолютно честни с тях, с болка и любов, да се молим и да правим всичко за връщането им в Христовата Църква.
Учудвам се защо текстът непрекъснато препраща към „църкви" и „изповедания“? Кое определя разликата между тях, поради кое едните се наричат Църква, а другите - изповедания? Коя е Църквата и кои са еретическите и разколническите групи или изповедания? Ние изповядваме една Църква, всички останали са секти и разколи.
Богословски, доктринално и канонично добавянето на названието „Църква" по отношение на еретически или разколнически общности е напълно погрешно, защото една е Христовата Църква, както е посочено в член 1, и с името Църква не може да се нарече еретическа или разколническа общност или група извън Православната църква.
В този текст не се споменава нищо, че единственият път, който води към единение с Църквата, е покаянието на еретиците и разколниците и завръщането им в Едната Света, Вселенска и Апостолска Църква на Иисус Христос, която според член 1 е нашата Православна църква.
…
Позоваването на „разбирането на традицията на древната Църква" създава впечатление, че има онтологична разлика между древната Църква на седемте свети Вселенски събори и нашата Православна църква. Убедени сме, че няма абсолютно никаква разлика между Църквата на XXI век и Църквата от I век – това е същата апостолска Църква, която изповядваме в Символа на вярата.
…
Член 12 гласи, че общата цел на богословския диалог е „окончателното възстановяване на истинската вяра и единството в любовта". Като че ние, православните, търсим възстановяване на нашата права вяра и единство в любовта, тъй като сме загубили правата вяра и очакваме да я намерим чрез богословски диалози с инославните. Смятам, че тази теория е богословски неприемлива за всички нас.
...
По отношение на Световния съвет на църквите (ССЦ) Лимасолският митрополит Атанасий пише в писмото си, че не е съгласен с различните неканонични събития, които стават в него. "Не съм съгласен и със самото му название, защото в него Православната църква се смята за "една от Църквите", или клон от едната Църква, която усърдно се търси в Световния съвет на църквите. Но за нас – категоричен е владиката – една и единствена е Църквата, която изповядваме в Символа на вярата. Една Църква, а не много".
...
Твърдението, че съборната система е единственият „компетентен и достоверен орган по въпросите за вярата“ митрополитът нарича преувеличено. То отдалечава от истината, че в църковната история е имало много Събори, на които са се утвърждавали погрешни и еретични догмати, докато в същото време православният народ им се е противопоставял и е запазвал православната си вяра. Така Православието е възтържествувало. Нито Събор без верния народ, без пълнотата на Църквата, нито народ без Събора на епископите може да смята себе си за тяло Христово и Църква Христова, правилно изповядваща живота и догматите в Христос.
...
Владика Атанасий подчерта, че е от голямо значение толкова важните текстове за Светия и Велик събор на Православната църква да бъдат много внимателно формулирани богословски и канонично, за да не се допуснат неясни и непризнати богословски термини и погрешни формулировки, които могат да доведат до неправилно разбиране и изопачаване на истинското изповедание на Православната църква. Освен всичко останало, за да бъде един събор валиден и каноничен, той не трябва по никакъв начин да се отклонява от духа и учението на предишните свети Събори, от учението на светите отци и на Светото Писание, а също и да няма никакви замъглявания при точното формулиране на истинската вяра.
...
На други места, позовавайки се на светите отци, архиереят казва: "Кога светите отци или къде в текстовете на свещените канони или на светите Вселенски или Поместни събори еретическите или разколнически групи са били определяни като църкви? Ако ересите са църкви, къде тогава е Едната Христова и апостолска Църква?
...
Така също Лимасолският митрополит изрази решителния си протест срещу системата за гласуване на Събора, отбелязвайки, че всички онези, които участват в Събора, но нямат право на глас, стават излишни.
„Смирено изразявам несъгласието си с факта, че се отменя практиката на всички свети Събори - както Поместни така и Вселенски, където всеки епископ е имал право на свой собствен глас, докато членовете на подготвяния Свети и Велик събор, с изключение на Предстоятелите на Поместните църкви, с отнемането на правото им на глас стават ненужни бройки“ – е мнението на митрополит Атанасий.
В края на посланието си йерархът на Кипърската църква пише: "Не искам с написаното да огорча някого и не искам да мисля, че поучавам или осъждам братята и отците ми в Христос. Просто чувствам, че трябва да изразя това, към което ме подтиква моята съвест".
Цялото писмо на Лимасолския митрополит Атанасий може да прочетете ТУК.