Светият Синод на Украинската православна църква взе решение да причисли към лика на светиите известния атонски подвижник и ревностен поборник на Православието преподобни Йоан Светогорец (Вишенски) и митрополит Йоаникий (Руднев), чиито нетленни мощи бяха открити в Киево-Печерската Лавра.
По време на заседанието на Св. Синод бяха утвърдени също иконописните изображения и представените проекти за тропарите и кондаците на светиите (журнал №29 и 30).
Беше установено почитането на паметта на преподобни Йоан Светогорец (Вишенски) да се извършва на 16/29 юли (нов/ стар стил), а на св.Йоаникий (Руднев), митрополит Киевски и Галицки – на 7/20 юни (нов/стар стил), в деня на неговото преставяне пред Господа.
Преподобни Йоан Светогорец (Вишенски) (1550–1620 г.) е един от значимите подвижници, изиграли важна роля в противопоставянето на полско-католическата експанзия и възраждането на Православието в Украйна през XVII в. Още приживе той бил дълбоко почитан от монасите във Волини и Галиция, които с почит го наричали „великия старец Йоан Вишенски Светогорец“.
Фактът на църковното почитане на стареца Йоан е отразено дори в официални съборни документи. Така Църковният събор на Киевска митрополия, проведен в Луцк под председателството на митрополит Иов (Борецки) през 1621 г., в един от своите документи от името на цялата Църква нарича стареца Йоан „преподобен мъж“ и „блажен“, „процъфтял в житие и богословие“.
Старецът Йоан бил сподвижник на такива стълпове на Православието, като преп. Иов (Княгиницки) Тисменицки и преп. Иов (Желизо) Почаевски, оказвайки сериозно влияние върху духовния им път.
За продължители на наследството и делото на стареца Йоан се смятат известните подвижници и борци срещу унията Исаакий Борискович, Киприян Острожанин, Исайя Копински, Атанасий Межигорски, преподобномъченик Атанасий (Филипович) Брестски и мнозина други. Старецът се е подвизавал повече от 40 години на Света Гора – Атон.
Сред многобройните заслуги на подвижника, освен ревностното отстояване на чистотата на Православната вяра, трябва да се отбележи участието му в основаването на Великия Манявски скит в Карпатите и възраждането на атонските устави в манастирите в Галицко-Волинския край през XVII в.
Митрополит Йоаникий, в света Иван Максимович Руднев (1826-1900 г.), се родил в семейството на беден дякон в Новосилски окръг, Тулска губерния (днес в Орловска област); преминал е обучение в Тулската духовна семинария.
През 1849 г. е завършил Киевската духовна академия, на 11 октомври същата година приел монашески постриг. На 21 декември 1854 г. бил възведен в сан архимандрит.
На 12 юни 1861 г. е бил хиротонисан за епископ Виборгски, викарий на Санкт-Петербургска епархия, заемайки длъжността ректор. От 12 януари 1864 г. е бил Саратовски и Царицински. епископ, а от 13 юли 1873 г. – епископ Нижегородски и Арзамаски.
На 14 февруари 1877 г. бил възведен в сан архиепископ. От 8 декември 1877 г. е бил архиепископ Карталински и Кахетински, Екзарх на Грузия. От 27 юни 1882 г. – Московски и Коломенски митрополит, а от 17 ноември 1891 г. – Киевски и Галицки митрополит.
Във всички епархии, в които е бил епископ, той е организирал домове за вдовици и сираци към духовното ведомство, епархиални заводи за свещи, доходите от които отивали за издръжката на семинариите и духовните училища за девойки и за общежития на учениците от интернатите към духовните училища и семинарии.