Предстоятелят на Еладската Църква, Атинският ахриепископ Йероним е изпратил открито писмо до премиера и лидерите на гръцките политически партии. Голяма част от посланието е посветена на детайлен анализ на новото съдържание на училищния предмет „религиознание“.
Коментирайки острата позиция на Министерство на образованието, призоваващо Църквата да не се меси „където не ? е работата“ и предприемащо в нарушение на гръцката Конституция едностранно реформиране на региознанието, Архиепископът зададе няколко въпроса на чиновниците:
„Значи в нашата демократична държава са се въплътили заветите на крал Людвиг (заявяващ «държавата – това съм аз» - бел. прев. от гр.), според когото държавата – това е само един министър? Конституцията, провъзгласяваща Православието за „господстваща религия“, не влияе ли никак върху политическите решения, определящи бъдещото религиозно образование? Като изпълнява мисията си, Гръцката Църква, не представлява ли вече религиозното мнозинство от жителите на страната?“
„Преди известно време, - продължава Архиепископът - в Министерство на образованието започнаха да заявяват, че реформата на религиознанието е необходима за успешната интеграция на имигрантите в гръцкото общество… Остава да се уточни – съкращаването в училищното образование на мястото на предмети, като „древногръцки език“ и „история“ също ли е призвано да реши тези задачи?
Съществува ли мащабен план, според който бъдещите поколения гръцки граждани ще се състоят от относително мнозинство гърци със слабо изразена национална идентичност и съцветие от национални и религиозни малцинства?“.
Архиепископът приветства решението на правителството да се даде възможност на децата от иудейски, католически и мюсюлмански семейства да изучават религиознание с избрани от тях преподаватели – едноверци: „Остава въпросът, защо от такива права са лишени децата от православни семейства?“.
По-нататък в посланието на Предстоятеля на Еладската Църква се съдържа многостранен анализ на новите учебни материали по предмета „Религиознание“. Ще приведем няколко показателни примера:
- На учениците в трети клас се предлага разказ за иудейските и мюсюлманските празници, който по обем е по-голям от разказа за православните празнични дни.
- Молитвата в учебника е описана като „привичка в световен мащаб“, липсва нейното богословско обоснование.
- В раздела „Всички са равни, всички са различни“ се разказва за православното Кръщение, за Кръщението и конфирмацията на католиците (отбелязване на пълнолетието в църковната община - б.пр.) , за протестантското кръщение, тържеството по повод навършване на пълнолетие в иудаизма и исляма. Подходът към тези събития е изключително етнографски, а не религиоведчески.
- В раздела за известни религиозни личности наред с православните светци се разказва за Мохамед, за «просветения учител Буда», за равина Елеазар, за «философа на Изтока» Конфуций и т.н.
- В главата «Кой е Богът на християните?» на децата се предлага да научат «различни мнения за Христос» (в това число на Понтий Пилат, Целс и Махатма Ганди).
- В учебника за горните класове като причина за разделяне на Църквата на Православна и Католическа са посочени не богословските разногласия, а липсата на нужния «диалог».
В заключителната част на писмото на Архиепископа се констатира: «в последните разпореждания на Министерство на образованието формирането на «критична религиозност» е отбелязано като цел на преподаването на предмета «религиознание». Какво означава това? Очевидно е, че ще се формира рационалистично отношение на децата към религията…
В същото време пък се нивелира своеобразието на православната догматика и християнското предание, понеже Православието се изучава на равнище социално или философско движение, подобно на троцкизма или екологичното движение».