През юни тази година Руската православна църква (РПЦ) отказа в последния момент да вземе участие в Събора на о. Крит, за да не предизвика нов разкол. За това съобщи пред журналисти Московският и на цяла Русия патриарх Кирил по време на интервю в навечерието на 70-годишния си юбилей.
"В историята почти след всеки Събор е имало разделения. Дори след Вселенските събори са ставали разделения, и затова в наше време ние не трябва да рискуваме да се появят нови разделения. Именно затова се договорихме, че ще приемаме всичко с консенсус, но още на събранието на предстоятелите в Женева стана ясно, че две църкви не подписаха много важни документи, и консенсус вече не съществуваше– това бяха Антиохийската и Грузинската църква", - разказа патриархът.
„След това Сръбската църква заяви, че смята за необходимо Съборът да бъде отложен. Българската църква заяви, че няма да отиде на Събора. Антиохийската църква заяви, че няма да отиде на Събора. И Грузинската църква заяви, че няма да отиде на Събора – продължи патриархът. – Когато получихме тази информация, ние изпратихме писмо в Константинопол с предложение за спешно свикване на Всеправославно съвещание, за да се определи какви трябва да бъдат нашите действия, какво трябва да направим, за да тръгнем на Събора, защото без консенсус Събор не можеше да бъде свикан“.
Имаше принципно споразумение между първойерарсите приемането на документи на Всеправославния събор да става само при единодушно гласуване за тях. Това би позволило да се изключат разногласия и да не се провокират разделения. „Ние още веднъж казахме, че документите в този вид, в който те трябваше да бъдат представени на Събора, нас не ни устройват, че ние имаме сериозни поправки. Получихме много невежлив отговор, в който беше казано: Събор ще има – и това е“ – разказа патриарх Кирил.
„Ако има Събор в условията на липса на консенсус, това значи, че се отказваме от принципите, които всички ние одобрихме – поясни той. – Освен това ние просто програмираме разделение в православието“. Патриархът напомни, че представителите на някои църкви все пак са заминали за Крит и са взели участие в Събора, а някои са се отказали, което автоматично го е лишило от статута на „всеправославен“. „В тази ситуация нашата църква взе решение да не отива на Събора“ – отбеляза патриархът.
По-нататъшните действия
"Но ние се отнасяме с уважение към станалото в Крит. Имаме, разбира се, своите забележки и корекции. Нашата библейско-богословска комисия вече проучи тези документи и формулира поправки към тях - отбеляза патриархът. По неговите думи, на следващия Архиерейски събор те ще бъдат внимателно разгледани и ще бъдат направени „някои наши предложения“.
„Възприемаме този Критски събор като част от съборния процес. Без цял ред църкви, в момента, но това не трябва да се драматизира. Ние сме на път към онзи Събор, който ще бъде свикан по всички правила, и който ще представи на Православната църква и на целия свят общи съгласувани православни документи“ - уверен е предстоятелят на РПЦ.
Съборът в Крит се проведе на 20-26 юни 2016 г. В продължение на 55 години, с прекъсвания, той се готвеше като Всеправославен събор, но четири от 14-те църкви – Българската, Антиохийската (Сирия), Грузинската и Руската - не взеха участие в него поради несъгласие с регламента и текстовете на приеманите документи.