Новини - Свят

Папа Франциск е предложил да се промени текст в Господнята молитва „Отче наш“, дадена от самия наш Господ Иисус Христос на учениците Му, когато те поискали да ги научи как трябва да се молят. Това съобщава в. „Дейли мейл“.

Според главата на Ватикана в превода на съвременните езици има неточност във фразата „и не ни въвеждай в изкушение“, която вярващите можели да разберат неправилно, и затова трябвало да бъде: „и не ни позволявай да се поддадем на изкушението“.

Той смята, че сегашният вариант на молитвата не е точен, защото вярващият може да помисли, че Бог въвежда хората в изкушение.
Проблемът бил, че в Евангелията молитвата е преведена от гръцки език. В същото време Иисус Христос я произнесъл пред своите ученици на арамейски език.

Господнята молитва „Отче наш“

Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия.

Защото Твое е царството и силата, и славата вовеки. Амин!

ИЗЯСНЕНИЕ НА ГОСПОДНЯТА МОЛИТВА

(Мат. 6:9-13 и Лука 11:1-4)

Молитвата е въздух за душата. Без молитва няма религиозен живот; без молитва душата умира. Сам Спасителят често е пребъдвал в молитва към Своя небесен Отец. Един ден, след като Христос свършил молитвата Си, един от апостолите Му рекъл:

- Господи, научи ни да се молим!

А Иисус им рекъл:

- Когато се молите, казвайте:

„Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия".

Тая молитва Христос завършил със следното славословие:

„Защото Твое е царството и силата, и славата вовеки. Амин!"

Всяко слово Господне е пълно с живот и истина, защото излиза от Извора на истината и живота. Но Господнята молитва цяла е наситена с жизнена правда и всяка дума от нея е пълна със съдържание. Завинаги тя ще остане образец на съвършена молитва. Ето накратко нейното изяснение:

„Отче наш"...! какво чудно обръщение!

Може ли да има за нас нещо по-скъпо, по-сладко и по-мило от това, да можем да наречем Бога наш Отец, наш Баща? Както детето се обръща с дръзновена синовна любов към своя родител с думата „Татко!", тъй и ние се обръщаме към Бога с думата „Отче...". С това ние изразяваме Божията близост до нас и признаваме, че Бог не е някакъв тиранин и жесток властелин, а любвеобилен наш небесен Баща. Затова и ние със синовна любов и детска откровеност Му разкриваме своята душа.

Ние се обръщаме към Бога не с думите „Отче мой!", а „Отче наш!". С това пък ние изразяваме нашата братска обич помежду ни. Бог е Отец на всички ни, а и всички ние сме Негови чеда и помежду си ­ братя.

***

„Да се свети Твоето име!" Нима Божието име не е свято, та молим то да се свети? Името на Бога само по себе си наистина е свято, но то се свети и слави още и чрез нашия живот и нашите уста. Когато ние живеем според Божиите повели и славословим с езика си Бога, ние с това светим Неговото име сред нашите близки; а когато престъпваме Неговите заповеди, ние ставаме причина неверните да хулят и безчестят Божието име.

***

„Да дойде Твоето царство...!" С това ние молим Бога да зацари Сам Той в нашите души и сърца и в нашия живот. А там, гдето е Бог, там са радостта, мирът, правдата, доброто, любовта и благоволението между човеците.

***

„Да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята!" Волята Божия се изпълнява на небето сред небесните ангелски чинове. Ние се молим, щото същата тая свята воля да бъде изпълнена и на земята, както и на небето. Молим се, щото всеки човек напълно да подчини своята воля на Божията, за да постигне в Бога истинско щастие.

***

 „Насъщния хляб дай ни днес!" Под „хляб" тук се разбира не само всяка веществена храна, но и всичко, що е необходимо за нашето съществуване. Ние не молим Бога за излишни неща, а само за „насъщното", т.е. за онова, без което не можем да минем. Молим Го също не да ни осигури храната за много дни и години, а само за днес. Ако ние се надяваме на Бога и твърдо вярваме в Неговата промислителна към нас любов, Той няма да ни остави без храна и утре, и вдругиден, и за цял живот.

***

 „И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници!" За да бъдем истински щастливи, ние трябва да сме в мир и да нямаме никакви провинения спрямо Бога. И ако нещо като човеци сме прегрешили спрямо Него и с това сме Го наскърбили, трябва веднага да Го молим за прошка. Бог няма да ни прости съгрешенията, ако и ние от сърце не простим прегрешенията на нашите ближни (Мат. 6:15). Затова нека първом простим на нашите близки, та тогава да искаме от Бога и Той нам да прости.

***

 „И не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия!" Не Бог, а дяволът ни въвежда в изкушения, т.е. кара ни да нарушаваме Божията воля. Бог никого не изкушава (Иак. 1:13). Затова смисълът на думите „не ни въвеждай в изкушение" е ­ „не допускай да бъдем въведени в изкушение". Ние молим Бога да ни избави от лукавия. И Той може да стори това, защото е много по-силен от него. За да се избавим обаче от примките на дявола, трябва винаги да призоваваме Бога на помощ, колчем лукавият се опита да ни оплете в своята мрежа и да ни склони към грях.

***

 „Защото Твое е царството и силата, и славата вовеки. Амин!"  Това славословие иде като естествен завършек и печат на цялата Господня молитва. С него ние признаваме, че властта, силата и славата принадлежат единствено на Бога, и че не се свършват никога, а са вечни. Всяка човешка власт, дори и на най-могъщия земен властелин, както и всяка човешка слава, дори и на най-великия херой, са мимолетни ­ днес блестят, утре угасват; те са пълно безсилие и безславие в сравнение с Божията сила и слава. Да! Нему ­ Единому и Премудрому Богу да бъде чест и слава вовеки веков. Амин! (1 Тим. 1:17)

***

Господнята молитва трябва често да е в нашата мисъл или на нашите уста. С нея трябва да започваме и завършваме всеки ден; с нея трябва да се молим преди всеки обед и нея трябва да мълвим при всички беди и злощастия в живота.

Архимандрит Серафим Алексиев, Из „Нашата вяра", СИ, 2005 г.

http://www.bg-patriarshia.bg