В западната част на планина Троодос, на 18 км от най-високия връх на Кипър - Олимп, се намира обител, построена на 1200 м височина над морското равнище, сред буйна растителност. Манастирът съществува от близо 900 години. Братята тук се посвещават не само на молитвен подвиг. Трудовете им са насочени към укрепване на националното съзнание на киприотите. Благодарение на това Кикоската (Кикуската) обител се смята за един от най-важните духовни центрове на острова.
Тя е охранявала историческата памет и православното съзнание на народа, преживял тежки изпитания от страна на чуждестранни окупатори.
Пълното наименование на манастира гласи: Свещен, царски и ставропигиален манастир на Кикоската (Кикуската) икона на Божията Майка. Той е царски, защото е основан с личните парични пожертвования на император Алексий Комнин (1081 - 1118 г.). Върху основния камък е изобразен кръст, което на административния език на Църквата означава, че манастирът притежава самоуправление в рамките на Кипърската православна църква и затова се нарича ставропигиален.
Произходът на названието „Кикоски" е неизвестен. Едно от преданията го свързва с името на див храст, растящ в планината. Друго го отнася към песента на птица, която летяла в горите наоколо и предвещавала издигането на манастир, в който ще влезе златна Госпожа и няма никога да го напусне.
В действителност той бил издигнат в Кикоската планина, където от края на XI век се съхранявала чудотворната икона на Божията Майка.
Чудотворната икона е известна още и като Пресвета Богородица Елеуса /Източник на милосърдие/. През 1576 г. тя е покрита със сребърен и златен обков, а през 1795 г. е направен нов. Ликът е закрит и покровът не се сваля никога. През 1669 г. патриархът на Александрия Герасим се осмелил да приповдигне покрова, за да види лика на Божията Майка, но бил наказан за кощунството и принуден със сълзи да моли Бога за прошка.
Руският монах Василий Барски, посетил манастира през 1735 г., пише, че монасите сваляли покрова от иконата само при суша, като предварително я пренасяли на съседния връх наречен „Престол", където отслужвали молебен, без да Я гледат, а ликът ? бил обърнат към небето.
Любовта на народа към светата икона е пресътворена в множество народни песни и намира израз в многочислени почести оказвани ? по всички краища на острова.
В храма има безброй дарове, свидетелстващи за чудотворната сила на Пресвета Богородица.
В миналото киприотите молели монасите да съпроводят иконата в техните селища, за да престанат заразните болести, епидемиите, морът и другите бедствия.
На север от манастира, на планински връх се намира Тронът или „Престолът на Божията Майка". Най-напред там бил съоръжен дървен престол, на който се поставяла иконата по време на молебена към Пресвета Богородица, както това станало през 1990 г. по време на суша. През 1995 г. дървеният престол бил заменен с циментов, а след време - с по-величествен.
Редом с трона се намира гробът на първия президент на Кипър, архиепископ Макариос III, който бил брат на манастира.
Манастирският комплекс се състои от разнородни архитектурни елементи, тъй като се формирал в зависимост от потребностите, условията и финансовите възможности на всяка епоха. Основна сграда е храмът и постройките наоколо: корпусът на игумена, залата за събрания, монашески килии, библиотека, музей, зала за гости.
Манастирските помещения са реставрирани и украсени с библейски сцени. В по-голямата си част са мозайки, които украсяват входа, стените на вътрешния двор и коридорите.
Храмът е построен специално за съхраняване на светия образ. Най-напред той бил дървен, както и всички манастирски постройки. Пожари нанасят през 1365 и 1541 г. големи щети на обителта. Тогава са унищожени великолепните фрески. През 1541 г. манастирът отново е построен, но този път от камък. Следващи пожари стават причина за гибелта на много хора, унищожаването на монашеските килии и хотелската част, произведения на изкуството, важни ръкописи и исторически документи.
Храмът първоначално е бил еднокорабен, по-късно станал трикорабна куполна базилика. Централният олтар е посветен на Божията Майка, южният е на всички светии, а северният - на св. архангели Михаил и Гавриил.
Иконостасът датира от 1755 г. и по чудесен начин е спасен от последния пожар през 1813 г. Чудотворната Кикоска икона се намира в центъра на иконостаса, трета по ред отляво на царските двери.
Продължение на храма се явява камбанарията построена през 1882 г. От шестте камбани най-голямата тежи 1280 кг и е изработена в Русия.
Към Кикоската чудотворна икона се стичат богомолци от всички земни краища. Тя помага на изпадналите в нужда: лекува безплодие, кръвотечение, главоболие, прекратява семейни вражди, стихийни бедствия и напасти. Не случайно наричат Божията Майка "Милостива" - Тя чува и удовлетворява молитвите на печални, скръбни и обременени.