През месец юли 2019 г. се престави пред Господ отец Дейвид Сенит.
Той е сред основните фигури, които осъществяват обръщането на осем англикански свещеника и целите им енории във Великобритания към Православието.
Той служеше в храма на „Свети Колумба и свети Кентигерн“, православни светци, просияли на земите на Великобритания преди отпадането на Запада от Православната Църква. Неговата енория е от Антиохийската православна патриаршия. В съответствие с православната практика, службите там са на езика на хората, които я посещават, в случая изцяло православни англичани, приели Православието, затова са на английски език. Православните посетители от друг произход, също вземат участие в службите, като казват един след друг Господната молитва на родния си език. Там понякога тази молитва се изрича на шест различни езика.
Господ избра да вземе при себе си Своя верен раб отец Дейвид, когато в енорията му празнуваха Събора на Светите, Славни и Всехвални дванадесет апостоли, след неделята, в когато почитаме Всички светии и в неделята, на която се празнува празникът на Светците, просияли във Великобритания. Каква подходяща почит към о. Давидската вяра и Божията благодат, че в този ден той беше взет от нас да бъде с Господа. През деветдесетте години на двадесети век о. Давид заедно с други англикански духовници откриват Православието, и се решават да станат православни и да върнат естествената вяра на тяхната земя, за да свидетелстват за вярата на апостолите и всички британски светци. Никога не можем да си представим каква душа имаше и какви жертви е направил о. Дейвид по това време, оставяйки цялата сигурност, когато напуска жилището, което му е било дадено, отказва се от заплатата и пенсията, която можеше да получава като англикански свещеник и приема Православие заедно с цялата си енория всички хора, които Господ му е поверил, изправяйки се пред силна опозиция. Фактът, че това се е случило, е чудесно свидетелство за мъдростта и смелостта на отец Дейвид. Веднъж му казах: Отец Дейвид, да откриеш Православието в една неправославна страна, каквато е Великообритания, означава, че си много мъдър, а за да приемеш Православието и да живееш според него, в такава страна, трябва да си много смел. Той ми отвърна с усмивка: Да в началото беше много трудно. Без помощта на хората, без доверието на Митрополит Филип Салиба, който ни прие, без подкрепата на семейството ми, и моята съпруга нищо от това нямаше да се случи.
Негова е и заслугата за придобиването на църковната сграда в Едлингтън и основаването на енорията към храма на „Св. Колумба и св. Кентигерн“, която от семето, което е засадил с Божията благодат, се разраства и процъфтява. Без първоначалния му принос и визия нищо от това не би било възможно.
В този храм, от него и от православните хора там, бяха и са топло приети православни християни, от всички народности, които искат да го посетят и се помолят заедно. Българите също винаги бяха сърдечно приети.
Със сигурност неговото име ще бъде записано в историята на възраждането на Православието във Великобритания!
Бог да прости и всели в небесните си селения, блаженопочиналия, достоен Негов слижител и свещеник отец Дейвид, да го причисли към праведните и вечна да бъде паметта му! Молим православните християни да се помолят за душата на отец Дейвид!