Предложеното интервю бе дадено от Негово Преосвещенство епископ Ириней на Лондон и Западна Европа на редактор от епархийския уебсайт на 6 май 2026 г., след приключването на неотдавнашния Архиерейски събор на Руската православна църква зад граница (РПЦЗ), по въпроса за прославата на отец Серафим (Роуз).
⸻
Ваше Преосвещенство, благодарим Ви, че се съгласихте да отговорите на няколко въпроса след участието Ви в Архиерейския събор на нашата Църква през изминалата седмица. Ако благословите, ще премина направо към „въпроса на деня“: Канонизира ли последният Архиерейски събор йеромонах Серафим (Роуз) от Платина?
– Не, не го направи. И се радвам, че задавате въпроса толкова пряко още в началото, за да мога и аз да отговоря също толкова пряко. И също така да кажа, че самият въпрос — който разбирам, че мнозина задават — е доста странен. Много малко хора имат зряло разбиране за това как Църквата живее своето призвание, и се опасявам, че множеството странни съобщения, разпространявани след публикуването на нашето съборно послание, са доказателство за това. Прославата на светец не се обявява като някакво административно решение на заседание на събор — така не действа нашата Задгранична църква! Нито пък канонизацията е нещо, което се случва за един следобед и се обявява като свършен факт на следващия ден. Това е молитвен процес на разпознаване на светостта на даден човек и предприемане на трезвите и внимателни стъпки, необходими, за да бъде той издигнат за всеобщо почитане от вярващите.
Именно този процес извършваме в Задграничната църква. И се моля да продължим да вървим напред със същата трезвост на духа и вярна грижа, които чедата на Църквата очакват от нас.
⸻
– Значи съборът не канонизира отец Серафим, но обсъди канонизацията му, така ли?
– Да, и то подробно. И не само това: чрез нашето послание ние потвърдихме и споделихме с вярващите, че продължаваме процеса на работа към неговата прослава, и то не като някакво неопределено желание или неясна надежда. Признаваме, че неговата прослава е, ако мога да използвам популярния израз, „на хоризонта“ на нашия църковен живот и активно работим за нея.
⸻
– Но Синодът на РПЦЗ вече правеше това чрез комисия, създадена преди събора, нали?
– Да, и съборът с благодарност изслуша задълбочения доклад на тази комисия, ръководена от Негово Преосвещенство епископ Джеймс от Сонора, както относно вече извършената работа, така и относно предстоящите стъпки.
⸻
– В интернет се появиха твърдения, че комисията е приключила работата си или че вече се занимава не с изучаване живота на отец Серафим, а с подготовка на житие и материали за канонизацията. Вярно ли е това?
– Съвсем не. На събора изрично потвърдихме, че работата на комисията трябва да продължи: да изучава живота на отец Серафим и неговите писания; да изследва неговото наследство; да събира свидетелства от хора, които са го познавали или са изпитали благодатта на неговото застъпничество, и т.н. Комисията също така разглежда съществуващите богослужебни текстове за него, иконографията и обмисля какво ще бъде необходимо занапред, когато се приближим към прославата. Тъй като желаем тази прослава да се осъществи, възлагаме на комисията да извършва тази работа с усърдие.
Всичко това е напълно нормално, когато Църквата се приближава към подобен въпрос.
⸻
– Значи, Ваше Преосвещенство, има ли всъщност нещо ново от събора по този въпрос? В социалните мрежи изглеждаше сякаш канонизацията вече се е случила.
– Не мога да говоря за това, което се разпространява в социалните мрежи, освен да повторя, че по принцип трябва да се избягват. Никой от разпространяващите подобна „информация“ не е участвал в събора или не е могъл точно да предаде неговите действия. В Православието не придаваме никаква тежест на анонимни източници, нито в каноничната практика, нито в съобщаването на важни църковни въпроси.
Но ще кажа, че нещо много важно все пак се случи на събора. И това беше ясно изразено в нашето послание, подписано от нас. Ние заявихме ясно — и аз се радвам от сърце, че можахме да го направим — че Архиерейският събор още сега признава праведния начин на живот на отец Серафим. Тоест, подготовката за неговата прослава не се извършва така, сякаш не усещаме неговата святост. Напротив — ние я усещаме и я признаваме, и желаем да я споделим с другите. Очакваме да я провъзгласим църковно по-пълно, ако Бог благослови това — и благословихме продължаването на работата в тази посока.
Това не е малко нещо! Светостта е осезаема! Ние не я крием. Сега се стремим да направим всичко правилно, за да може това, което вече вкусваме, да стане източник на духовна храна за мнозина.
⸻
– Какво следва оттук нататък?
– Молим се и поверяваме тази важна работа на онези, които съборът е определил да я извършват! Надявам се всички вярващи да се насърчат — както аз лично се насърчавам — от утвърждението на събора, че още на този етап признаваме, че работим към прославата на човек, който е живял праведен живот и е угодил на Бога. Ние усещаме неговата святост и я признаваме. Молим се и други да я почувстват. И желаем да продължим по този път със същата духовна сериозност, каквато самият отец Серафим е показвал, за да стане тази святост и наша.
⸻
– Благодаря Ви, Ваше Преосвещенство.
– За мен беше удоволствие. Бог да ви благослови. Христос воскресе! Наистина воскресе!
https://orthodox-europe.org/content/seraphim-rose-interview/