След голямата лятна ваканция срещите на православните младежи, обединени около сайта „Православна младеж” към храма „Св. София-Премъдрост Божия” в столицата, започнаха отново. Както и преди, сбирките са в четвъртък от 18.30 ч. в Енорийския център на храм „Св. Седмочисленици” на ул. Граф Игнатиев № 50.
Пръв гостува ставр. ик. Нелуц Опря, представител на Румънската патриаршия при Българския патриарх. Заедно с отец Стефан той участва в свободния разговор за съвременното състояние на Румънската православна църква и за историята и ролята на Румънското подворие в София.
Срещата премина неусетно и благодатно – бяхме събрани не двама-трима, а мнозина в име Господне.
Ставр. ик. Нелуц Опря разказа, че храмът „Св. Троица” на ул. Княз Борис № 152 в София е издигнат с цел да подпомага духовно румънците, които живеят в България, да събира двата народа. Строен е между 1905 и 1908 г. със средства на арумъни от Битоля (дн. Македония) и Серес (Гърция), а е осветен през 1923 г. и оттогава досега е непрекъснато отворен.
Когато дошъл в България преди 15 години, първият шамар бил, че докато в неговото село на неделна служба идвали 300 души, тук преброил...10 човека. „Който не ходи в неделя на църква, какво прави? – чуди се отецът. – Копае, отива на екскурзия (всяка неделя ли?) – значи нещо друго му е по-мило. Или как при 50 души в храма са продадени свещи за 5 лв.? Да, може би хората са бедни и не могат да отделят повече? Но едновременно с това дават по 6 лв. за цигари. Значение има, според свещеника, какъв е приоритетът. На св. Литургия Господ се среща с нас, Той се жертва във всеки храм, на всеки св. Престол виното и просфората се претворяват в Тяло и Кръв Христови. Къде да бъдем на друго място, освен с Господ в църквата?”
Наблюдението му е, че ако се оженят православен и мюсюлманин или протестант, обикновено православният отстъпва от вярата си. Това са т.нар. неделни християни. „Не сме случайно на тази земя. Бог ни е дал възможност да избираме свободата, да търсим Господ. Човек сам трябва да търси, от сърцето трябва да тръгне вярата” – убеден е духовникът.
Утешителното е, че за тези 15-те години, откакто служи у нас, вижда голям напредък. За пример посочи Пловдивска епархия, където 80 % от черкуващите се са младежи, точно както е в Румъния. Наблюденията му са, че Във Варненска и Великопреславска епархия също се работи много добре. „Това е като да гледаш няколко съседни ниви – по реколтата си личи къде стопанинът се е трудил с любов и усърдие” – пояснява отецът.
На въпроса за обучението по религия в Румъния, иконом Опря обясни, че вероучение е имало преди 1960 г., прекъснато е за три десетилетия по време на режима на Чаушеску и е възобновено след 1990 г. В страната православните са 89 %, а Румънската православна църква е със статут на национална.
Най-напред е въведено задължително обучение по религия за децата от I до IV клас, а за учениците от VIII клас и нагоре е било по избор. След една година религията става предмет като другите - с оценка. Направено допитване посочило, че предметът трябва да обхваща всички деца, затова при обучението не се стига до ниво догматика.
Днес религия се преподава в 11358 училища от общо 13 600 учители, между които 7200 свещеници и 3600 студенти от Богословските факултети. Това е било желанието на патриарх Теоктист, намерило пълна поддръжка от държавата – религия да се преподава от свещеници и от студенти богослови. В Румъния и професори влизат в часовете. Установено е, че от математика или от друг предмет учениците може и да бягат, но не и от часа по религия - питат, любопитни са, интересно им е. „Сигурен съм, че нито един родител няма да каже, че религията затруднява детето му или че му пречи на дипломата, напротив, обикновено оценките по предмета са високи” – посочи свещеникът.
Според иконом Нелуц Опря това, което затруднява въвеждането на задължително обучение по религия в България, е, от една страна, големият процент мюсюлманско население, а от друга – 500-годишното турско робство и това, че комунизмът у нас е бил доста по-радикален по отношение на свещенството. Липсват кадри, местата в Богословския факултет не се заемат, няма го и нужното съдействие от страна на държавата. Но над всичко е семейството, всичко тръгва оттам - убеден е той. Трябва да минат няколко поколения. Според него в първите години в нашите училища е добре в часовете по религия да преподават свещеници. „Надяваме се, че Господ ще помогне.”.
Още факти от дейността и опита на Румънската православна църква:
- Населението на Румъния е 23 млн. души. Днес РПЦ има 33 семинарии и 11 богословски факултета с общо над 10 000 ученици и студенти, докато през 1990 г. – съответно 6 семинарии и 2 богословски факултета.
- Държавата финансира 60 % от заплатите и на свещениците, и на преподавателите по религия, останалите 40 % дава Църквата.
- В Румъния има 21 епархии, 9 от тях с ранг на архиепископии, 9 000 енории и 3000 подразделения, 451 манастири, от които 216 мъжки с 2300 монаси и 135 девически с 4000 монахини.
- Както преди тоталитарния режим, в армията сега служат 143 свещеници, а в болниците – 364. Към всяка болница има църква или поне параклис, където редовно се служи в събота, неделя и на празници.
- Свещеници има в жандармерията и затворите, а към всеки храм – дом за сираци. В Румъния съществуват болници за бедни, 121 центъра за деца, 35 центъра за възрастни хора, 106 социални трапезарии, фурни за бедни, 52 социални центрове за лечение и диагностика, социални аптеки. РПЦ дава помощи на 270 000 души, а при наводненията в Молдова Църквата построила изцяло 70 къщи, с помощта на доброволни средства от населението.
- В Молдова, където живеят най-вярващите и най-бедните хора в Румъния, православното радио и телевизия „Тринитас” излъчва 24-часови програми, а по техен пример – и в други градове.
- Регистрираните вероизповедания са по-малко от 10, и то от старите деноминации: евангелисти, адвентисти, старокатолици и др.
- Ромите са навсякъде еднакви. Те са едни от най-добрите християни, с голям страх от Господа.
- В Румъния е нямало разкол.
(У нас, според ставроф. ик., разколът всъщност бил насочен срещу Негово Светейшество патриарх Максим, който, по думите му, е изключителен човек, много добър. Приснопаметният патриарх Павле в Сърбия, когато се налагало, удрял с юмрук по бюрото на Милошевич, в Румъния приснопаметният патриарх Теоктист използвал за тази цел жезъла си, а това свещеник да спори с патриарха, било недопустимо).
- Децата в северната ни съседка се кръщават най-късно на 45-ия ден след раждането. А в България се срещали хора на по 60-70 години некръстени!
-
- Много по-малко са двойките, които живеят без брак.
-
- В Румъния гей-парадите не успяват, срещу тях се вдигат свещениците и народът.
Ние сме едно цяло
Той призна, че когато е присъствал на първото честване на св. Баташки мъченици на 17 май т.г., е плакал, минавайки по килима от цветя, хвърляни от батачани. А в старата църква „Св. Неделя” е бил разтърсен от саможертвата на мъчениците, които дадоха живота си за нашата вяра – чиста, както ни е оставена от св. Отци, и за която мнозина сега не милеят.
Срещата завърши не поради изчерпване на темите, а поради късния час. Накрая иконом Н. Опря разказа как навремето приснопаметният румънски патриарх Юстиниан Марина обиколил България и заключил: „Между българския и румънския народ няма никаква разлика, само Дунавът ни дели: нашите светци са и ваши; и като традиции, и като обичаи сме близки!”
„А сега и Дунавът не може да ни пречи” – отбеляза предстоятелят на Румънската църква.
Всички изпяхме „Богородице, Дево, радуй ся!” и си обещахме нови срещи.
