Здравейте отново с предаването „Историята на Американското Православие”. Аз съм Матю Нейми и днес мой гост е Ерик Питърсън. Ерик има магистърска степен по руски и източноевропейски изследвания от Университета в Канзас и негова специализация са православните мисии в Аляска. Днес Ерик е с нас, за да поговорим за най-ранното православно присъствие в Аляска – през 18-ти и самото начало на 19-ти век. Преди да започнем, мисля че ще ни бъде полезна малко предварителна информация.
Аляска е една огромна територия. Тя е доста по-обширна, отколкото който и да е от останалите 48 континентални щати. Аляска е по-голяма от Тексас, Калифорния и Монтана взети заедно. Площта й е над 600 000 квадратни мили.
Ерик Питърсън: Да, това включва и водната площ, тъй като към Аляска се числят и Алеутските острови – огромен архипелаг, който се разпростира от Северна Америка до Русия.
Матю: Явно не е било толкова лесно да обиколиш Аляска през 18 век?
Е.: Не, изобщо не е било лесна задача. Трябвало е да имаш добри навигационни умения и най-вече да разчиташ на пътеки и реки.
М: Територията на Аляска не е била населявана само от едно местно племе?
Е: О, не! Имало е няколко племена с различни езици. Тези племена са дълго враждували помежду си. Имали са традиционни врагове.
М: Руският изследовател, който всъщност е датчанин, Витус Беринг, открива Аляска за руското правителство през 1741 година…
Е: Преоткрива я!
М: Да, преоткрива Аляска. След това събитие контактите между обикновените руснаци с жителите на Аляска нарастват. Можеш ли да ни кажеш нещо повече за това?
Е: Това в едно от най-интересните неща в историята на руската мисия. Тя започва с новината, че са открили голям остров (Аляска) и че там има много животни с ценна кожа, поради което руснаците прекосяват Сибир в търсене на кожи, които по-късно могат да продадат скъпо в Европа и Китай. Така се появяват и авантюристите, които търсят приключения, пари и отиват в Аляска, която в много отношения наподобява Сибир, ловуват и се връщат с улова. Така изкарват прехраната си. Това е процес, който руските ловци започват в Сибир и след това продължават в Аляска –те пристигат в района, сближават се с местен човек, жител на Сибир или Аляска – понеже местните хора знаят къде е уловът, къде са животните – и създава отношения на сътрудничество с този човек, приятелство. По този начин, съвместно, те ловуват и после изнасят кожите, за да ги продадат.
М: Значи това са били отделни руснаци, които идват и встъпват в контакт с отделни местни жители?
Е: Да, така е започнало в началото. Руски ловци са идвали на Алеутските острови. Те са се срещали с местния вожд, защото е трябвало първо да се срещнеш с него лично и с неговото позволение са отивали да ловуват. Също така, са разговаряли за различни неща, споделяли си различни истории: вождът е разказвал за своите хора, за културата, за религията си; от своя страна, руският ловец е правел същото. Случвало се е чрез тези контакти руският ловец да осинови сина на вожда, да му стане кръстник, да го кръсти. За вожда това не са били само бизнес отношения – случвало се е той да изпрати сина си с руснака, да му го повери. Връщайки се от Русия, синът му е знаел да управлява кораби, говорел е малко руски, знаел е повече за Православието, учил се е как да се държи с руснаци и така правилата за поведение на островите започнали да се променят. Все повече руснаци започнали да идват и вождът е бил предвидлив, мислел си: „Трябва да се научим как да се държим с тези хора”.
М: Значи синът се е връщал и вероятно е ставал вожд, след като вече е бил станал православен?
Е: Точно така. Често е построявал параклис – първия в неговите владения. Знаел е по нещо за молитвите в църква, молел се е в параклиса, чел е служби и семейството му е било православно. По този начин останалите хора от неговото племе са научавали за Православието и са ставали православни. Така още преди да бъдат официално изпратени първите духовници мисионери в Аляска, там е имало цели енории.
М: Имало е и смесени бракове между руснаци и местни жители на Аляска, нали?
Е: Да. За разлика от някои други европейски народи, руснаците не са имали такова разбиране за етническа чистота. От векове те са се женели за хора от други народности. Така е било и в Сибир, така са продължили и в Аляска.
М: Семействата на тези руснаци, които са се женели за местни жени, са били православни, нали?
Е: Да, те са кръщавали съпругите и децата си, учили са ги на православната вяра и децата им са израствали като православни. После те, на свой ред, са учили децата си и така все повече хора приемали Православие.
М: Значи още преди да е имало официална мисия, в Аляска е имало мнозина православни християни?
Е: Точно така.
М: Чрез усилията на тези обикновени хора, които вероятно дори не са възприемали себе си като мисионери?
Е: Не, не мисля, че са се възприемали като такива.
М: Доколкото разбирам, едно от основните събития, които са допринесли за изпращането на мисия, било основаването на търговска компания в Русия.
Е: Да, нарекли я Руско-американска компания и в началото е била една от няколкото компании в Аляска, които се конкурирали помежду си.
М: Даден ли й е бил монопол?
Е: Да, в началото на 19 век тя е имала монопол.
М: От страна на руското правителство?
Е: Да, от негова страна.
М: Би ли ни разказал как се е стигнало до изпращането на мисията на остров Кодиак?
Е: Руската компания, заедно с алеутите от Алеутските острови нападнали о-в Кодиак, неговите жители били врагове на алеутите, а също така и търговски съперници. И поради съперничеството, и поради това, че били врагове, те го завладели. Това е кървава история, но накрая руснаците основали своята първа столица на о-в Кодиак. Построили също така и църква. Дошли и още хора, които имали нужда от духовенство, понеже в Аляска все още нямало постоянно духовенство, както и постоянен свещеник.
М: Това значи ли, че компанията не е развивала мисионерска дейност, а просто се е занимавала с бизнес?
Е: Тя била там, за да печели пари. Но когато някой печели, той трябва да се погрижи и за други неща – не само за работниците в компанията, но и за техните семейства, а работниците и семействата им били православни.
М: Към кого компанията изпраща молба?
Е: Най-вероятно към руското правителство, което проучва въпроса как да откликне на тази молба. С помощта на Санкт-Петербургския митрополит Гавриил, се сформира мисия от монаси от Валаамския манастир. Императрица Екатерина Велика подписва указа (разрешение) за тяхното изпращане и те занимават през Сибир.
М: Това е известната мисия от осем монаси, която включва св. Герман и св. Ювеналий, нали?
Е: Да.
М: Те пресичат Сибир и достигат Аляска. Къде отиват и какво правят?
Е: Мисля, че когато пристигат на о-в Кодиак, получават земя, както и необходимите средства за препитание. В същото време те са подготвени, защото в Русия има вековна традиция в изпращането на монаси като мисионери. Също така се събират и си разделят териториите, в които трябва да мисионерстват.
М: Това ли е идеята на търговската компания?
Е: Не, не мисля, че е това. Има няколко случаи, в които компанията отравя мисионери. Известен е и един случай, когато се опитват да отровят св. Герман и хората му. Търговците не искат местните да станат православни, защото ги третират като роби, а мисионерите се опитват да ги направят по-човечни, по-трудно да поробват…
М: Споменахте, че там е имало предшестваща мисия. Това не е била изолирана мисия.
Е: Точно така. В Сибир е имало мисия, която е послужила като модел за тази мисия.
М: А колко време преди нея се е състояла?
Е: Св. Стефан Пермски през 14 век предприема мисия сред жителите на Сибир. Така от тази и от други подобни мисии те създават модел за мисионерство, за това как да се отнасят с нови цивилизации.
М: Значи, руските мисионери, които са отишли на о-в Кодиак все пак са знаели какво правят? А можеш ли да ни разкажеш нещо повече за самите мисионери, за техния живот – къде са ходили, какво са правили? Знам, че св. Ювеналий е бил убит…
Е: Да, св. Ювеналий отишъл в делтата на Юкон, в континенталната част на Аляска. Там той е бил убит, като преди това успял да създаде духовни чеда навсякъде. Св. Герман живял на Еловия остров, близо до Кодиак. Но преди да се премести там, той е работил с жителите на острова.
М: Имало е и един интересен човек, мисля, че повечето от нас не знаят за него – Макарий.
Е. Да, о. Макарий. Ако си спомням добре, неговият остров е бил Оналяска – на него вече е имало православно население. Оналяска е името на острова. Той е бил много пламенен защитник на местното население, с което Руско-американската компания по това време се отнасяла зле. Той, заедно с няколко местни вождове отишли в Русия, за да се застъпят за хората си пред царя. Наказали го, понеже бил напуснал без разрешение. В крайна сметка, обаче, един от ръководителите на Валаамската мисия, архимандрит Йоасаф, бил ръкоположен за епископ, което някак си възпряло Руско-американската компания, защото като епископ е разполагал с по-голяма власт, отколкото само като архимандрит.
М: Повечето от нас, когато говорят за първия епископ на Аляска, си мислят за св. Инокентий.
Е: Точно така. Св. Инокентий е бил епископ на Аляска, о. Йоасаф, по-късно- епископ Йоасаф, бил ръкоположен епископ на Кодиак. Така че, той получил юрисдикция над други места.
М: Той какво е направил? Каква е неговата история?
Е: Той също е бил защитник на местното население, бил е ръководител на мисията, де факто игумен на групата от монаси-мисионери. След като напуснал Русия, бидейки ръкоположен за епископ, заедно с о. Макарий и оцелелите алеутски вождове, отплавали за Аляска, но пътя корабът се изгубил и разбил. Мисията никога не била завършена и настъпва нещо като вакуум. Св. Герман е последният оцелял член на Валаамската мисия.
М: Самият св. Герман, обаче, не е свещеник, а обикновен монах?
Е. Да, така е, обикновен монах. Той, заедно с един свещеник – о. Гедеон, който бил изповедник на царя, изпратен да провери какво е положението с местните жители и насилието над тях – успява да създаде сиропиталища, в едното от които самият той умира, както и училище. Всъщност, о. Гедеон прави някои преводи – превод на Господнята молитва и някои други литургични текстове на езиците на местното население в Аляска.
М: Прави тези преводи още преди св. Инокентий?
Е: Да, още преди него!
М: Значи е имало известен брой православни в Аляска по това време, но не и достатъчно духовенство?
Е: Не, всичко е зависело много от обикновените хора, които познавали службите. И ако не ги познавали, тогава се случвало друго. По късно, през 19 век, когато хората просто ходели на църква и два часа стояли тихо в молитва, никой не е чел богослужението, а просто се молели в сърцата си, ако са знаели как.
М: Мисля, че това е подходящ момент да спрем, защото през 1824 г. пристига св. Инокентий и слага началото на нова ера в историята на Православието в Аляска, която ще разгледаме следващия път. Ерик ще бъде отново с нас, за да говори за следващия етап в православната история на Аляска – пристигането на св. Инокентий.
Предходните радиопрограми можете да прочетете ТУК