През 1986 г., когато бях на Света Гора, пет-шест младежи посетиха манастира и ни казаха, че са дошли да търсят различни треви, които съдържат наркотични вещества, не знам какви точно. Онази вечер ние бяхме на бдение, чествахме празника на св. апостол Андрей. Говорихме на младежите с много любов, сложихме им да се нахранят, никой не им се скара за нещата, които говориха, и вечерта им казахме – елате на бдението!
Какво ще правите, така или иначе сте сами в стаите, тук няма нито телевизор, нито радио, елате да видите бдението! Дойдоха и останаха цялата нощ. И когато видяха цялото това свещенодействие и молитва, останаха на св. Литургия. Един от тези младежи, който днес е монах на Света Гора, дойде и ми каза:
– Отче, това именно търсихме и го дирихме в наркотиците.
Това има по-голямо значение от всичко друго. И един старец наблизо казваше, че за да може някой да спре наркотиците, трябва да намери по-силен наркотик. И този по-силен „наркотик“ е Христос, преживяването на св. Литургия, опитът и личната връзка с Бога, срещата с Христос в човешкото сърце.