Можете да чуете беседа, произнесена от о. Серафим Роуз на английски език. Беседата ще бъде помествана на части с отделна тематика
{mp3}Introduction{/mp3}
Преди да започна настоящата беседа за православния светоглед бих искал да кажа няколко думи за това защо е важно да имаме православен светоглед или, по-скоро, защо е по-трудно да имаме такъв светоглед днес в сравнение с миналите векове.
В миналите векове, например в Русия през 19 в., в началото му, това, което наричаме православен светоглед е било неразделна част от повседневния живот. Той бил поддържан от околния живот. Всъщност не е имало реална нужда да се говори за нещо отделно, наречено православен светоглед, защото той просто е бил същото като да се живее православен живот. Царят, самият владетел, е бил водещият мирянин, със задължението да дава християнски пример на всички свои поданици. Във всеки град имало православни църкви, в големите градове имало много православни църкви. Казват, че в Москва имало 40 пъти по 40 църкви, към 1600 църкви. В много от тези църкви имало ежедневни служби, сутрин и вечер. Манастири имало във всички големи градове, в много от малките градове, извън градовете и в селските райони, в пустините и сред девствената природа. В Русия имало общо над 1000 манастира, официално сформирани манастири, освен други по-малко официални групи. А монашеството било прието като част от живота. Всъщност в повечето семейства имали някого в манастир – сестра, брат, чичо, дядо, братовчед – някой, който бил монах или монахиня, освен всички други видове православни хора. Примери за православен живот са хора странстващи от манастир на манастир, юродиви Христа ради: цялото устройство на живота било пропито от православен тип хора, като, разбира се, монашеството било в центъра му. Православните обичаи били част от ежедневния живот. Повечето широко разпространени книги били православни. А повседневният живот бил много труден за повечето хора – без модерните удобства. Хората трябвало да работят усилено, за да оцелеят. Продължителността на живота не била голяма. Смъртта била често срещана действителност. И всичко това затвърждавало учението на Църквата за отвъдния свят като реален и близък. Всеки можел да види колко вярно е това. Така че да се живее православен живот при такива обстоятелства наистина било същото като да имаш православен светоглед. И, наистина, не било необходимо да се говори за такова нещо като православен светоглед.
Днес, от друга страна, всичко това се е променило – променило много съществено. Нашето православие е малък остров насред свят, който действа съгласно съвсем различни принципи. Всеки ден тези принципи се променят към по-лошо, като отчуждават нас, православните, все повече и повече от него. Много хора са се опитали да разделят живота си на две рязко разграничени категории: ежедневен живот, в който ходят на работа със светски приятели и светско занятие, и православен, който живеем в неделя и в други моменти през седмицата, в които имаме време за него. Но светогледът на такъв човек, който е приспособил живота си половинчато, ако го разгледаме отблизо, е неопределена комбинация от християнски ценности и светски ценности, които не могат да се обединят никак добре. Целта на тази беседа, следователно, е да разгледаме как днешните хора могат да започнат да обръщат светогледа си към по-еднороден, за да го направят цялостен православен светоглед. Православието е живот. Ако не живеем православието, ние просто не сме православни, независимо от външната форма на вярванията ни. Това е основният принцип, който бих искал да обсъдим днес. Животът днес, в нашия съвременен свят, е станал много изкуствен, много несигурен, много объркващ, като истинското православие има живот само по себе си. Но то също не е твърде далеч от живота на света около нас. И така животът на православния християнин, дори да той да е открито православен, не може да не отразява живота около нас по някакъв начин. Така, някаква несигурност и объркване са навлезли също и в православния живот в наше време. В тази беседа ще се опитам да разгледам съвременния живот и, след това, нашия православен живот, за да видим как бихме могли да изпълним по-добре нашето християнско задължение да живеем живот не от този свят дори в тези живото-застрашаващи времена. Ако днес придобием православен поглед върху целия живот, това ще ни позволи да оцелеем в тези времена с тяхното презрение към вярата. Вероятно ще има най-различни въпроси и дискусия върху тях, която ще се проведе накрая. Разбира се, причината, за този разговор е оцеляването, да можем да оцелеем като православни християни.