{mp3}02 Abnormal life{/mp3}
Всеки, който погледне съвременния живот от перспективата на нормалния живот, какъвто са живели хората в предходни времена – да кажем в Русия, Америка или която и да било западноевропейска държава през 19 в. – не може да не бъде поразен от това колко ненормален е станал животът днес. Като цяло, понятията за авторитет и подчинение, благоприличие и учтивост, за публично и интимно поведение - всички те коренно са се променили, преобърнали са се наопаки, освен в малко на брой изолирани човешки общности – обикновено християни – които се опитват да запазят т. нар. „старомоден” начин на живот.
Нашият ненормален живот днес може да се обрисува като угаждане, глезене. Днес, като правило, от пелените към детето се отнасят като към малък бог или богиня в семейството: на неговите прищявки се угажда, желанията му се изпълняват; то е заобиколено с играчки, развлечения, удобства; то не бива приучавано към и възпитавано, или рядко бива възпитавано, или добре възпитавано, или отглеждано, съгласно строгите принципи на християнско поведение, но бива оставено да се развие в каквато посока клонят неговите желания. Обикновено е достатъчно детето да каже „Искам го!” или „Няма да го направя!”, за да се прегънат пред него родителите му и да го оставят да постигне своето. Може би това не се случва през цялото време и във всяко семейство, но става достатъчно често, за да бъде то правило за съвременното отглеждане на деца, и дори най-добронамерените родители не избягват влиянието му изцяло. Дори когато те отглеждат детето си строго, съседите се опитват да направят нещо друго. Те трябва да имат това предвид, когато възпитават детето.
Когато едно такова дете стане възрастен човек, той естествено се обгражда със същите неща, на които е свикнал през детството си: удобства, развлечения и играчки за възрастни. Животът се превръща в постоянно търсене на „забавления”[1]. между другото, тази дума е напълно неизвестна в който и да било друг речник. В Русия през 19 в. не биха разбрали какво означава тази дума, нито в някоя сериозна цивилизация. Животът е постоянно търсене на „забавление”, което е дотолкова изпразнено от каквото и да било сериозно съдържание, че посетител от държава от 19 в., виждайки нашите популярни телевизионни предавания, увеселителни паркове, реклами, филми, музика – почти всеки аспект на масовата култура – би помислил, че е попаднал в земята на ненормални люде, изгубили всякаква връзка с нормалната действителност. Не обръщаме внимание на това често, защото живеем в това общество и го приемаме като даденост. Често пъти тук идват хора отвън [...] от Източна Европа, където животът им е много труден. Те виждат колко странен е начинът на живот, който считаме за нормален.
Някои неотдавнашни наблюдатели на съвременния ни живот са нарекли днешните млади хора „аз поколението”, а нашите времена „епохата на нарцисизма” или култа към себе си, характеризирана с култа и приковаването на вниманието върху самия себе си, което пречи да се разгърне нормалният човешки живот. Други говорят за „пластмасовата” вселена на илюзорен свят, в който толкова много хора живеят днес, неспособни да погледнат смело, или да приемат действителността на света, който ги заобикаля, или собствените си вътрешни проблеми.
Когато „аз поколението” се обърне към религията – което се е случвало много често през последните няколко десетилетия – то обикновено е към „пластмасова” или илюзорна форма на религия: религия за „самоусъвършенстване” (където личността продължава да бъде предметът на почитание), на промиване на мозъците и контрол на съзнанието, на обожествени гурута и свамита, на търсене на НЛО и „извънземни” същества, на неестествени състояния и усещания. Не е необходимо да разглеждаме тези неща тук. Вероятно всички вие, под една или друга форма, сте достатъчно запознати с тези явления. Така че по-добре е да поговорим малко за това как те влияят върху духовния живот на православните християни в наши дни.
Стараейки се да живеем християнски живот днес, за нас е важно да разберем, че действителността, формирана от нашите разглезени времена, предявява претенции към нашите души, независимо дали в религиозния или светския живот, които са това, което наричаме тоталитарни. Това може достатъчно лесно да се забележи в култовете, предизвикващи психически разстройства, станали така известни през последните години, изискващи пълна преданост към самопровъзгласил се „свят човек”. Но то е точно толкова видно в светския живот, където човек е изправен не само пред единични изкушения тук и там, но и пред постоянно състояние на нападащи го изкушения, било от музиката за фон, която се чува навсякъде по пазарите и търговските обекти, било от обществените знаци и таблата за обяви по улиците на градовете, от рок музиката, която поклонниците ? разнасят навсякъде, дори по християнските лагери и пътеките в горите, в самия дом, където телевизорът често пъти става таен владетел на дома, налагащ модерни ценности, мнения и вкусове. Ако имате малки деца, знаете колко е вярно това - когато те са видели нещо по телевизията, колко е трудно да се борим с това ново мнение, което е било представено като авторитетно по телевизията.
Посланието на това всеобщо изкушение, което се среща под всички тези разнообразни форми, нападащо хората днес – доста открито в светските си форми, но обикновено по-прикрито, когато е религиозно – е нещо като следното мото: Живей за настоящето, наслаждавай се, отпусни се, живей удобно. Всъщност тези фрази са станали част от ежедневната ни реч, за разлика от предишните времена. Зад това послание се крие друг, по-зловещ подтекст, който е изказан открито само в официално атеистичните държави, които, в това отношение, са една крачка пред свободния свят. Всъщност, би трябвало да разберем, че това, което се случва в света днес, е едно и също, независимо дали се случва зад Желязната завеса или в свободния свят. То има различни разновидности, но нападението за взимане на нашите души е еднакво. В комунистическите държави, където е официална атеистическата доктрина, доста открито се казва, че трябва да: забравим за Бога, да забравим за всякакъв друг живот, освен настоящия; да премахнем от живота си страха Божий и почитанието на свещените неща; да считаме онези, които все още вярват в Бога по „старомодния” начин, за врагове, които трябва да бъдат изтребени. Можем да вземем за символ на нашите времена на безгрижие, любов към забавленията, култ към себе си, нашия американски „Дисниленд”; ако е такъв, не бива да пропускаме да видим скрития в него по-зловещ символ, който показва накъде всъщност се е запътило „аз поколението”: този символ е добре познат в източноевропейските страни с комунистически режим - съветския Гулаг, системата от концентрационни лагери, която все още управлява живота на почти половината от населението на света.