Базиликата "Света София" в гр. Охрид, катедрален храм на Българската Охридска архиепископия (XI-XIV век)
Акад. Йордан Иванов пише в труда си „Българите в Македония": „Преди да бъде издигната Охридска патриаршия при цар Самуила, Охрид и неговите близки области още в края на IХ и началото на Х в. бяха станали първостепенно българско средище.
И сега още в пределите на Охридското езеро, в преданията на българи и албанци се разказва за българския княз Михаил (Борис) и дъщеря му, която посещавала св. Наум в неговия манастир.
Климент, Наум, ученикът им Марко Деволски и др., подпомагани от Борис, а сетне още повече от сина му Симеона, закрепиха християнството в пределите на Западна Македония и Албания, пренесоха там традициите на Кирила и Методия и, като работиха за българската просвета и книжнина, оставиха школа и последователи...
... Охридската патриаршия не загина и след падането на България под Византия. Император Василий, като промени само титула на патриарщията в архиепископия, потвърди нейната независимост и правдини; той запази и наименованието ? – „българска", което се запази дори до закриването ? в 1767 г."
Византия воювала с България 40 години. Веднага след завладяването на българската държава през 1018 г. от император Василий II Българоубиец византийците пристъпили към ликвидиране на българските държавни институции. Било въведено византийско деление на области /теми/. В земите между Дунав и Стара планина била създадена темата Паристрион /Подунавие/. В югозападните земи била формирана темата България. На Българската Охридска архиепископия станали подведомствени 32 епископства, обхващащи територия от делтата на Дунав до централна Албания и от Белград до Костур и Бер. Това ще рече, че архиепископията се разпростряла върху темите България и Паристрион.
Интересен е текстът за епископството на Дръстър /Силистра/: „Защота тази епархия е блестяла с архиепископско достойнство, а след това архиепископите ? са се премествали от едно място на друго....а след това ние намерихме сегашния архиепископ в Охрид. Затова заповядаме самият Охрид да има архиепископ, а за Дръстър да бъде ръкополаган епископ". Това сведение, като се изключи назоваването на българските патриарси като архиепископи, по красноречив начин обяснява приемствеността между Българската патриаршия и Охридската българска архиепископия като неин наследник. (Петров, П., Темелски Хр. „Църква и църковен живот в Македония“, С., 2003 г.).
Василий II проявил далновидност и при създаването ?Българската Охридска архиепископия не била пряко подчинена на Цариградската патриаршия, а за архиепископи били избирани само българи. След смъртта му неговите приемници забравили заветите на своя предшественик и започнали да провеждат политика на произвол по отношение на българите. В българските земи били назначавани предимно византийски служители, отличаващи се с алчност и подкупност. Охридският архиепископ Теофилакт пише до Видинския епископ: „Жестоки бирници ли имаш? Но те не са по-жестоки от онези на тукашните страни, които от пет деца откарват едното в робство, както от добичетата се вземат..."
В политиката на ромеизация, водеща до погърчване, особена роля била определена на Охридската архиепископия. Най-ярка изява на тази политика било въвеждането на гръцкия език като официален и литургичен. Започнало преследване и унищожение на старата българска книжнина.
Съпротива е имало: че ако в храма има „два попа – български и гръцки, да се служи славянска литургия, гръцка да не се служи… Понеже свята е българската литургия, тъй като свят мъж (т.е. Константин Кирил) я е съставил“ (Из „Берлински сборник“, средновековна българска книга за индивидуално четене).
Зародило се широко протестно движение, разраснало се и богомилството, което придобило ярко изразена антивизантийска насоченост.
В началото на ХII век в един от епархийските списъци Българската Охридска архиепископия е наречена „Първа Юстиниана". Това название било взето от една новела на император Юстиниан I от 535 г., с която той въздигнал родното си място Ведериана в град Първа Юстиниана (в житието на св. император Юстиниан I името на родното му село се среща и като Ведряни, около град Средец в България) и провъзгласил духовния му глава за архиепископ. След време предстоятелят на архиепископията ще започне да се подписва "архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България".
При цар Иван-Асен II в пределите на българската държава влязъл отново целият диоцез на Българската Охридска архиепископия, който запазил обаче положението и статута си на независима църковна институция.
Когато османските турци превзели столицата Търново, заедно с ликвидирането на българската държава била ликвидирана и Търновската патриарщия.
Завладяването на територията от Серес до Битоля и Охрид от османските турци станало между 1382 и 1388 г. В края на ХIV век Цариградската църква успяла да се споразумее със султанската власт и станала официален представител на християните в Османската империя.
Отношенията на Българската Охридска архиепископия с османската държава се запазили сравнително добри докъм 1466 г. След това султаните започнали да определят архиепископите, а синодът само ги ръкополагал.
През цялото време на турското робство Българската Охридска архиепископия била подложена на натиск от външни сили: турската власт, Цариградската патриаршия, сръбската Ипекска архиепископия - с интриги и клевети, подкупи и насилие. Вътре в самата Архиепископия се оформили две мощни противоположни течения, формулирани от акад. Иван Снегаров като фанариотско и автохтонно.
„Привържениците на първото течение били обхванати от елиномания и с пари и интриги съдействали на разни фанариотски духовни лица да отнимат архиепископския престол. Привържениците на второто течение се движели от патриотизъм и били противници на фанариотското влияние... Фанариотската партия била поддържана обикновено от турците, които, прикривайки се зад нея, се месили в избирането на архиепископи и извличали материални облаги".
Окончателното ликвидиране на Българската Охридска архиепископия станало чрез издаване на султанска заповед през 1767 г., и диоцезът ? се присъединил към Цариградската патриаршия. А за да няма и помен от Българската Охридска архиепископия, била унищожена самата Охридска епархия, като била подчинена на Драчкия митрополит. Дори името Охрид било заменено със старогръцкото Лихнис.
Из грамотите на император Василий II за правата на Българската Охридска архиепископия:
„...постановяваме, щото и сегашният пресвети архиепископ да притежава и управлява всичките български епископства, както и всички други градове, които бяха под властта на цар Петър и Самуил и се държеха и от тогавашните архиепископи..."
„...Прочее, заповядваме, щото епископът на Дристра да има в своята епархия и в другите градове около нея 40 клирици и 40 парици. Защото на царуването на Петър в България тая [епархия] е блестяла с архиепископско достойнство..."
Плащаница, подарена на Охридския архиепископ от византийския император Андроник Палеолог II (1282-1328). Надписът на гръцки език на нея гласи: "Пастире на българите, при жертвоприношението спомни си за владетеля Андроник Палеолог"
Снимки: Уикипедия.бг, и Pravoslavieto.com