Олга Малцева-Арзиани е родена в Москва. Тя е руски православен поет, прозаик, журналист, военен преводач, преподавател по чужди езици. В последните години работи и в България, превежда български поети. Провежда Международни конкурси с български и други автори към руския сайт за литература Стихи ру. Издала е няколко поетически сборника в Русия и България.
НАУЧИ НИ, БОЖЕ, ДА СЕ МОЛИМ!
Научи ни,Боже, да се молим!
Без похвали в Теб да се смирим.
За душите си да се преборим
и без ропот болки да търпим.
Често във молитвата нехаем
и небрежно в църквата стоим.
Нито плачем, нито пък се каем
и словата Твои не следим.
Научи ни, Боже, да се молим!
Своя ум дълбок да просветим...
Как душата прошка да измоли?
Как до Тебе да се приближим?
МОЛИТВА
Забравяме ние молитва
пред Бога да сторим с поклон.
Но дойде ли злото, ще викнем
и Господ, и майка със стон.
От болки душевни сломени
ний Господа- Бог ще зовем.
За да сме пак благословени,
пред Него глави ще сведем.
А дойде ли най-после краят –
в живота последният ден,
отново ний Господ ще молим
и майка си ще призовем.
Зовем ги и молим за всички
неволни – волни грехове.
Пред образа свят коленичим
спасение да ни даде.
Душата към Него стреми се:
„Помилуй ни, Боже, прости!”
И стичат се чисти сълзите
душата ни да пречисти.
***
Имаш ли големи свещи
нека в храма да горят!
Господ ще ти прати срещи
със приятели на път.
Някой топло ще те сгрее,
друг пък ще те утеши,
рожбите ти ще милее,
грешките ти ще прости.
Не преставай да се молиш!
Гордо кръста си носи!
Даже лошо да ти сторят,
Бог от зло ще те спаси!
***
ПОМОЛИ СЕ ЗА МЕН, ПОМОЛИ!
Греховете ми ти измоли,
за да мога отново с любов
да обичам живота си нов.
Помоли се отново за мен
в тишината на ведрия ден.
Помоли се, ръка ми подай
да не виждам на дните си край.
Свойта вяра в стиха ще вплета,
че е тежък без прошка греха.
Само Господ прощава в света,
но и майката наша света.
Помоли се, моли се за мен...
Чакам аз и на сън, и във ден.
Аз самата се моля за теб
и тъгата отлита – без лек.
ВСЕЦАРИЦА
От рак ранена е душата
и страх сърцето ни залива...
С очи към Бога и съдбата
отпиваме от чашата горчива.
Към Храма! Там да се помолим,
да търсим милост и защита,
за скърби, болки и неволи
да се наплачем до насита.
Че Божията Всецарица
на всяка болка тук откликва.
Пред майчината й десница
плачът и сълзите ни стихват.
Свещеникът до нас застава
и заедно със нас се моли.
За здрав живот ни благославя –
да бъде Божията воля!
И с благодарност във сърцата
целуваме ръка и кръста.
Огрява вярата лицата,
а мъката ни се разпръсва.
И леят се сълзи на радост
пред Божията Майка скъпа...
С безкрайна щедрост и със благост
Тя пази ни от зло и мъка.
В МОЛИТВАТА ВЯРВАЙ
Молитвата помага, вярвай!
Надежда пак ще се роди.
С тъга сърцето не наказвай!
За всичко ти благодари!
Зарадвай се! Листа окапват,
повяхва мократа трева...
В умората молитва трябва –
търси Заветните слова!
АРХИМАНДРИТ
Тъй тъжно е Селигер да оставиш –
и досега сърцето ми крещи:
Пустиня - Нилова не ще забравя
и нейния Вассиан - Архимандрит.
Далече от света – затишие, забрава,
монасите не бързат, не грешат.
Главата си закривам със забрадка,
ала не скривам моята душа.
До езеро - пристанището стъпва,
а службата във църквата тече,
душата ми не страда, не помръква,
а песента далече я влече.
Камбанен звън се носи към небето.
Нагоре се изкачваме едва.
Пред нас се ширва езерната гледка,
душата литва в тази висина.
Как искам, Селигер, да се завърна,
да дишам жадно твоя необят,
в душата си отново да надзърна...
Върни ме, Господи, във твоя свят.
Селигер – горска , езерна Русия –
без теб живели сме в кошмарен век.
Светлик в тъмата – Нилова Пустиня,
събуждаш ти заспалия човек.
Разнася се във храма песнопение,
душите ни докосва с благослов.
Архимандрит пред нас не е видение –
усмихва се със бащинска любов.
------------------------------------------------------
Стихотворенията в оригинал:
НАУЧИ НАС , ГОСПОДИ, МОЛИТЬСЯ
Научи нас, Господи, молиться,
Нероптать, похвал себе не ждать.
Для души нам надо потрудиться,
Чтоб твое прощение снискать.
Сколько раз, молясь, мы отвлекались.
Осенял нас Батюшка крестом.
Ну а мы, не плача и не каясь,
Продолжали думать о своем.
Научи нас, Господи, молиться,
Чтоб небрежности нам избежать!
Пред иконой будут слезы литься,
И Господ дарует Благодать.
23.09.2002
МОЛИТВА
Мы забываем молиться,
К ликам святым припадать,
Но если что-то случится –
Господа вспомним и мать.
Наши душевные боли
Господа просим унять,
Бога усиленно молим
Нам ниспослать благодать.
Поэже, у кромки у самой,
В самом конце пути
Господа мы и маму
Нас призываем спасти.
Мы призываем простить нам
Вольный – невольный грех,
Мы припадаем к иконам
Чтоб защитил Господь всех.
К Богу душа стремится:
„Господи, нас прости!”
Хочется прослезиться
И душу свою спасти.
28.04.2002
***
Если были б огромные свечи,
Их бы надо бы в храм вести.
Нам Господь дарит светлые встречи,
Посылая друг друга в пути.
В жизни кто-то теплом согреет,
Кто-то сможет простить и понять,
Кто-то наших детей пожалеет,
Кто-то боль нашу сможет унять.
Не устанем мы Богу молиться,
Будем Крест свой достойно нести.
Если в жизни что-то случится,
Сможем мы до конца дойти.
Май 2002
***
ПОМОЛИСЬ, ОБО МНЕ, ПОМОЛИСЬ,
Пусть продлится еще моя жизнь,
Мне бы только грехи отмолись,
Продолжая всех близких любить.
Помолись, верю я , в тишине
Молишься ты опять обо мне.
Помолись, руку мне протяни,
Верю,будут долгими дни.
Я вплету свою веру в стихи,
Как горьки безысходно грехи.
Лишь Господь нас умеет прощать,
Да еще бескорыстная мать.
Помолись, помолись обо мне.
Жду молитв наяву и во сне.
И сама о тебе я молюсь,
И уходит с молитвою грусть.
26.08.2003.
ВСЕЦАРИЦА
Рак ранит Душу приговором,
И страх пронзает тело наше.
Но к Богу устремите взоры –
Даст сил испить и эту чашу.
Направит в храм, чтобы молиться,
Искать защиту и спасенье.
Придет на помощь „Всецарица”,
От мук пошлет нам избавленье.
Мы плачем – слезы нам иссушит,
Поможет в вере укрепиться.
Идем в сей храм, спасти чтоб Душу,
На Божью волю положиться.
Сюда Владыка приезжает,
Чтоб вместе с нами помолиться.
Он нас на жизнь благословляет,
Светлеют сразу наши лица.
Мы благодарною толпою
Целуем крест, целуем руку.
И души полнятся покоем,
Уж не испытывая муку.
Уже от радости и счастья
Горячих слез поток струится.
В болезнях, скорбях и ненастьях
Нас не оставит „Всецарица”.
31.10.2002.
МОЛИТВЕ ВЕРЬ
Молитве верь. Она поможет
Надежду снова ощутить,
И мысли грустные низложит.
Сумеешь благодарно жить.
Порадуйся.Листва кружится,
Завяла мокрая трава.
Не уставай всегда молиться,
Найди заветные слова!
26.092002
АРХИМАНДРИТ
Селигер покидать было грустно,
До сих пор сердце бьётся, кричит:
Там осталась Нилова Пустынь,
Вассиан - её архимандрит.
Всё мирское на миг забыто,
Здесь монахи живут, не спеша.
Голова здесь моя покрыта,
Но открыта моя душа.
Пристань к озеру тихо шагает,
Монастырская служба идёт,
А душа здесь моя не страдает,
Она с певчими вместе поёт.
Колокольня несётся к небу,
Мы боялись, но вверх взобрались.
А вокруг - гладь озёр, быль и небыль,
И душа здесь стремится ввысь.
Селигер, как хочу вернуться,
Как хочу твою синь объять!
Господи, дай от спячки очнуться,
Дай нам душу свою понять!
Селигер - Русь озёрно - лесная,
Пустынь Нилова - Свет во Тьме.
Мы живём теперь, сознавая,
То, что жили в кошмарном сне.
Руки сложим для благословенья,
Настоятель нас благословит.
Зазвучат в душе песнопения,
Улыбнется нам Архимандрит!