Андрис Ирбитс (Игумен Даниил) е роден 1976 г. в Рига, Латвия. 10-годишен се посвещава на Църквата. Завършва Киевската Духовна Семинария и Академия. Служи като свещеник в берлинския катедрален събор на РПЦ. От 16 март 2012 г. е игумен на манастира "Св. Георги Победоносец" в Гьотшендорф.
Секретар е на архиепископа, отговарящ за връзките на Берлинската епархия към Руската православна църква на Московската Патриаршия с обществеността и политическите кръгове в Германия. Пише стихове и проза.
ГОЛГОТА
Пред Разпятието съм със сълзи на очи
и, спомняйки деня на Твойте кръстни мъки,
сърцето ми в смирение пред Теб стои,
и, моля Те, прости ми всички скърби.
Прости, че с вяра слаба аз до Теб дойдох,
и за греха с душа бях уязвима,
но вярвах, че отново със Христос
за моята душа пътека има.
И вярвам аз, че винаги си с мен,
да ме научиш, даваш изпитания,
за този ден на скърби и ридания,
за Твойта Кръстна смърт и аз съм обвинен...
Гьотшендорф, 13.04.12 г.
ГОЛГОФА
Я у Распятия со слезами преклонюсь,
И вспоминая день, когда Тебя распяли,
Смиренным сердцем я к Тебе прижмусь,
Прости меня за все мои печали.
Прости, что верой слабой до Тебя дошел,
Не раз в пути грехам давал слабинку,
Но верил я, что снова со Христом,
Моя душа найдет свою тропинку.
И верю я, что Ты всегда со мной,
Ты учишь жить, давая испытания,
И в этот день все скорби и рыдания,
За то что распят Ты, увы, моей виной...
Гётшендорф, 13.04.12 г.
ИЗПЪЛНИ ЖИВОТА С МОЛИТВА КЪМ ХРИСТА
Ти с молитва посрещай всяка скръб, нищета
и живота си труден повери на Христа,
свойте мисли пред Него спокойно разкрий,
Той страданията твои с любов ще покрий.
И така приобщи се към всяко добро,
във живота обграждай ти всичко с любов,
подарявай на хората радостен миг,
и светът ще е ясен, денят ти честит.
Съхраниш ли в сърцето си ти любовта,
ще усетиш по жилите нова кръвта,
в обновените мисли, в житейския път,
ще изчезнат тъгата и твоята скръб...
Гьотшендорф, 27.01.2014 г.
ВОСПОЛНИ ЖИЗНЬ МОЛИТВОЙ КО ХРИСТУ
Пусть молитва восполнит всю тревогу твою,
Жизнь порой и трудна, но доверься Христу,
Расскажи ему тихо все мысли свои,
Он покроет любовью страданья твои.
Но при этом старайся прикасаться к добру,
Жизнь свою отмеряй на любовь ко всему,
Подари людям радость улыбкой своей,
Мир тогда будет ярче и день твой светлей.
И когда сохранишь в своем сердце любовь,
Ты поймешь в одночасье, в жилах новая кровь,
Обновление мыслей и жизни придет,
Вся тоска и печаль от тебя отпадет...
Гётшендорф, 27.01.2014 г.
ЖИВОТЪТ - ПЪТ ВЪВ ВЕЧНОСТТА
От Бога аз измолвам доброта и милост
да мога своя път в годините да мина,
че има и пред мене „трапове“ по пътя,
дай Боже със достойнство да го извървя.
От Бога аз измолвам доброта и милост
и други пътища на мен не са ми мили,
а само този, който ми е отреден -
да съм смирен, с любов, до сетния си ден.
ЖИЗНЬ-ДОРОГА В ВЕЧНОСТЬ
Я доброты прошу и милости у Бога,
Иду и я из года в год своей дорогой,
И у меня бывают "ямы" на пути,
Дай Бог с достоинством дороги те пройти.
Я доброты прошу и милости у Бога,
И не прошу я у Него иной дороги,
А только ту, что бЫла мне дана,
Пройти смиренно и с любовью до конца.
ГОСПОДИ БОЖЕ, ПАЗИ УКРАЙНА!
Господи Боже, пази Ти Украйна
в нейните тягостни дни,
с мир обгради я, добро й дарявай
и опази от войни.
Мъка децата й нека не знаят
от кръвожадни стрелби,
брата към брата любов да признае,
която показа ни Ти.
Господи Боже, пази Ти Украйна,
бащина свята земя,
в нея отраснаха толкова храбри
смели във Вяра чеда.
Нека да няма плачещи майки
за синове, дъщери...
Моля Те, Боже, пази Ти Украйна,
мир във нощта й дари!
Гьотшендорф,27.01.2014 г.
ГОСПОДИ БОЖЕ, ХРАНИ УКРАИНУ!
Господи Боже, храни Украину
В эти тревожные дни,
Даруй добра, огради ее миром
И сбереги от войны.
Пусть ее дети не ведают горя
От кровожадной стрельбы,
А брат ко брату придет с той любовью,
Что заповедал нам Ты.
Господи Боже, храни Украину,
Добрую землю отцов,
Что возрастила немало отважных,
Преданных вере сынов.
И матерям не оплакивать сына
Или пропавшую дочь...
Все, что прошу, сохрани Украину,
Даруй ей мирную ночь!
27.01.2014 г., Гётшендорф
НЕ ДОВЕРЯВАЙТЕ СЪРЦЕТО СИ
Как болно е, щом си се ти доверил
и свойто сърце си дарил без остатък,
а хората, с твойто сърце утешил,
с цинизъм отвръщат ти на добротата.
Светът покрай теб става сив, опустял
и мислиш с тъга: "Вдъхновение няма",
но знай, в тези мигове ти не си сам,
щом с Бог доверил си скръбта преживяна.
И нека прониква в сърцето тъга,
вратите разтворило в свойто забвение,
надеждата, вярвай, че в него е тя
и теб ще спаси от напразни вълнения.
Уроци житейски ти сам разбери,
не трябва да съдиш, а много внимавай,
за в бъдеще себе си сам ти пази,
и мъдър бъди, не дружи със лукави.
Гьотшендорф, 13.05.2013 г.
НЕ ДОВЕРЯЙТЕ СВОЕ СЕРДЦЕ
Как больно, когда доверяя другим,
Ты сердце свое отдаешь на расплату,
А люди потешатся с сердцем твоим,
Цинизмом ответят за добрую плату.
И мир, что вокруг, станет серым, пустым,
"И нет вдохновенья!"- подумаешь в скорби.
Но знай, в те мгновенья, не будешь один,
Коль Богу доверишь печаль во спасенье.
И пусть сотни раз проникает тоска,
В открытые двери забытого сердца,
Ты верь, что надежда еще-то жива,
Избавит тебя и от лишних волнений.
А сам, тем урокам, что жизнь нам дает,
Старайся внимать без особых суждений,
И впредь сбереги сам себя от невзгод,
Будь мудр, сторонись от лукавых общений.
Гётшендорф, 13.05.2013 г.
ГОДИНИТЕ...
Но пак годините летят,
изгарят дните много бързо,
приятел губиш в този бързей,
да се намериш не успя!
Отново си на своя бряг,
разлистваш страниците стари,
а паметта във тях събрана
отлита в неизвестен свят.
Не е убита паметта
и светлото не ще угасне,
живее в теб, макар отчасти...
И ще надвие старостта!
Годините са в своя мир,
аз спомням си за ден през пролет,
за миг суетния ми полет,
съдбата с есенния пир.
Но пак ... годините летят...
Безмилостно са те сурови.
А за отпор не сме готови,
роптаем, искаме от тях.
Годините текат така
като през пръстите вода...
Берлин, 22.03.10 г.
ГОДА...
А между тем бегут года,
Сжигая дни, уносят время,
И будет друг твоей потерей,
И снова не найдешь себя!
И вновь сидишь на берегу,
Листаешь ветхие страницы,
А в памяти те дни, как птицы,
что улетают в никуда...
Но не убьют часы года,
Пусть что-то светлое осталось,
Оно живет в тебе хоть малость...
Стирая старость навсегда!
Года ушли в свои миры,
Я вспоминаю в день весенний,
Минут пустые увлечения,
Судьбы седой осенний пир...
А между тем... бегут года....
Они неистово суровы.
И мы, к расплате не готовы,
Всё ропщем в поисках себя.
А между пальцев, как вода,
Текут суровые года...
Берлин, 22.03.10 г.
ЦЕНИ ЖИВОТА!
И нека ний живота да ценим,
пътеките му тъй са къси,
по прагове се блъскаме,
съдбовен избор ще смутим!
Човешкия живот цени,
подарък му е той от Бога,
и всеки по пътека своя
мазола сам ще изтърпи.
Цени живота, че отлита
мълниеносно в небесата,
далече, после се не стига
и няма връщане назад.
Цени живота, давай радост,
постлан да е със вяра пътя,
помни, че мигове обратно
не ще се върнат никой път!
Цени живота!
Берлин, 01.09.2009 г.
ЦЕНИТЕ ЖИЗНЬ!
Давайте будем жизнь ценить,
Так коротки ее дороги,
А мы все бьемся о пороги,
Смущаясь выбора судьбы!
Цените жизнь людей вокруг,
Она дарована им Богом,
И каждый сам своей дорогой,
Мозоль истопчет на пути.
Цените жизнь, проходят годы,
Молниеносно в Небеса,
уносит каждого дорога,
Оттуда нет пути сюда.
Цените жизнь, дарите радость,
Пусть верой будет устлан путь,
И помни, что порой мгновенья,
Назад,увы, и не вернуть!
Цените Жизнь!
Берлин, 01.09.2009 г.
РАЖДАНЕТО НА СТИХОВЕ
Във утрото преди зора -
така се раждат стиховете
и с пеперудени крила
летят над огнени куплети,
готови в миг да изгорят,
родени, за да се прощават,
на Птица–Феникс от праха
едно перо на стих ще стане
със мисли и дела добри,
с куплети, думи, все избрани
поет в света си се родил,
поет ти трябва да останеш...
Берлин, 15.02.2009 г.
РОЖДЕНИЕ СТИХОВ
Вот так рождаются стихи,
в тумане утра, пред рассветом,
Они летят как мотыльки,
На пламя к огненным куплетам
Порой готовы пострадать,
Родиться в миг, чтобы проститься
И Птицей-Феникс возродиться,
На белый лист упасть частицей
Частицей добрых дум и дел,
Слов, многословий и куплетов,
То для чего ты в мир пришел,
Поэт рожденный быть поэтом...
Берлин, 15.02.2009 г.