Автор на интервюто: Светослав Ангелов
Превод от руски език: Теодора Златева
Здравейте, по време на „Седмицата на православната книга” ни представихте филма за светото царско семейство Романови. Ще разкажете ли за филма пред читателите на „Всемирното православие”?
Филмът се нарича „Прекъснатият триумф” и е посветен по-скоро на определен епизод от живота на императора, поставя въпроси, като тези: защо се е случила Революцията, какви проблеми е имало в страната и как въобще се е стигнало до подобни събития. Филмът е един от елементите, от частите на представянето на този образ на царското семейство и тяхната святост, които все повече и повече ни се откриват. Затова в предисловието към филма аз се постарах не да не го преразказвам, а да се спра на най- главното – защо е свято царското семейство, какво означава тази святост и защо в Руската църква все повече хора я възприемат, все повече хора се обръщат с молитва към царствените мъченици, те им стават близки, сродни, необходими в живота. Накратко можем да кажем така – в светото царско семейство ни се разкрива Светата Рус, разкрива ни се Русия, която загубихме, каква е била тя, природата на взаимоотношенията в нея, как са живели тогава хората и в какво са вярвали, какво са искали да постигнат в живота си.
Въобще какво е Светата Рус? Това е такъв начин на живот, при който за човека християнския идеал е непосредствено жив и действен, той определя всичко в живота му, определя вътрешния му ред и смисъла на външните му действия. В съответствие с този идеал той изгражда своя собствен живот, семейството си и обществото. В светото царско семейство ни се разкрива образа на Светата Рус в цялата негова пълнота и завършеност, защото всеки един от тях е бил християнин, при това съвършен. Самият император, императрицата и техните деца са едно прекрасно християнско семейство – в тяхно лице виждаме идеал за баща, за майка, виждаме как трябва да се възпитават децата и как децата да се отнасят към своите родители. И тук няма нито митологизация, нито идеализация – ето, да речем, взели и си измислили едно съвършено семейство. Всъщност подобна критика, и дори гнусни клевети и лъжи срещу царското семейство продължават да се сипят и до ден днешен; всичко това започнало, докато са били живи и продължило в течение на столетие, и всъщност даже довело до това, че образът на царствените мъченици останал неприкосновен.
Каквито и клевети, и лъжи да са се сипели, нищо не се закачило за тях; ако човек е чист и свят, колкото и да се стараят да го залеят с мръсотия нищо не го зацапва. Действително, когато четеш за царското семейство, когато започваш молитвено да се обръщаш към тях, да ги разбираш, дори идва момент на удивление: наистина това семейство е било съвършено, наистина са имали прекрасни отношения, обичали са се помежду си и са се старали да съхранят любовта си, и са я запазили дори до самия край; и което е особено важно – първоизточник на любовта им била любовта към самия Спасител, любовта към Неговата свята църква, към християнския начин на живот, към светостта и чистотата. Този извор на любов е необходим и достъпен за всеки от нас. Тази любов те пренесли до самия край, до мъченическото свидетелство, до този дар, който Бог дава на подвизаващите се и на стремящите се към Него.
И трети смисъл ни се разкрива царското семейство Романови - като образ на Светата Рус - откровение за православното царство. Говорихме, че има християнски личен живот, има християнско семейство и има най-благоприятно за християнския начин на живот устройство на обществото. Такова е било православното руско царство. В образа на последния руски цар ние виждаме какъв трябва да е владетелят, когато той действа според християнските нравствени начала, когато е добър, разумен, внимателен. Разбираме какво е това лично християнско измерение на властта, когато човек е отговорен не мнимо, а пред народа, когато неговото избиране се извършва не в резултат от действията на политически сили, често всъщност изборът на пари, а когато човек за своята власт е задължен на Бога, и отговаря пред Него, когато е самодържец;когато по молитвите на Църквата, т.е. пълнотата на народа, чрез тайнството на царепомазването му се дава особената благодат да управлява. Цялата история на самодържавна Русия, с нейния идеал за цар като християнски владетел се открива пред нас. Ето такава пълнота и съвършенство в царското семейство ни се разкриват и особено сега, когато се възстановавяме, когато се стараем да живеем по християнски, когато се опитваме да въздигаме страната си след десетилетията на страшно безбожие.
Ако говорим за филма и за пропагандата, филмът е кратък и бих казал, идеологически в добрия смисъл. И разбирате ли, това е оправдано, защото и клеветата беше много, и тя също беше идеологическа. Мисля че няма нищо лошо в това филмът да е апологетичен, защитен, разкриващ истината в кратки, разбираеми формули. Тези, които искат да получат по-дълбоко, обосновано научно-историческо знание, могат да се обърнат към източниците. Сега се издава много литература, позоваваща се на конкретни източници, които се намират в архивите и т.н., всичко това може да се провери. А сценарият на филма беше подготвен от руски историк, който сега активно се занимава с тази тема и вече е издал няколко книги посветени на царското семейство, Пьотр Валентинович Мултатули. Той е правнук на царския готвач Иван Харитонов, загинал заедно с царското семейство в Екатеринбург. По благословение на почившия светейши патриарх Алексий той се занимава с тази дейност и разполага със сериозна изследователска база; работил е непосредствено с архивите, затова тези заявления, които могат да се сторят необосновани, всъщност имат своето основание. Сега той работи по създаване на многосериен телевизионен филм, където всички тезиси ще бъдат доразвити, защото всеки от моментите на този филм изисква своят филм. Например историята на така наречената „кървава неделя” през 1905 г. - само за тази история може да се създаде такъв по дължина филм, където подробно е разкрита личността на Галон, го е подготвял, как протекло цялото това шествие, защо полицията се е оказал неподготвена…защо въобще се е получило така, че полицията не е била готова. Ние дори не разбираме, че такъв вид изстъпления за Русия са били съвършено необикновени, на целия Невски проспект стояли едва ли не 10-ина градски полицаи; полицията не била обучена да воюва срещу своя народ, още по-малко армията. Разбирате ли? Това е само един момент . Всички моменти от този филм могат да бъдат много по-дълбоко разкрити.
Имах предвид, че е пропаганден, относно днешния опит да се възстанови симфонията между властите, където църква и държава имат една цел и действат заедно…
Аз, например, много бих искал властта в Русия да се приближи към целите, които поставя пред себе си Църквата. Аз не виждам нищо лошо в това, нещо повече, смятам че всяка нормална власт трябва да се стреми към идеала за християнска власт, защото никога Църквата и Господ не са заповядвали нещо лошо. Това, което под маската на християнството вършат хората - например кръстоносните походи, инквизицията - това в Православната църква го е нямало, знаете, това е изкривяване. Господ никога не е заповядвал това и даже ако някоя светска власт действа в името Господне, а всъщност върши насилие - това също е лъжа. Важно е, разбира се, при възстановяването на отношенията на църквата с властта да се помни, че църквата не е от света, че нейната главна цел е Небесното царство, а все пак главната цел на държавата е да устрои живота на хората тук, на земята. Но държавата винаги трябва да има някаква висша цел, иначе ако тя се строи само на създаване на материално благополучие, тя няма да има своите основи. Това е прогресиращия западен идеал. Добре, Европа живее достатъчно добре, Америка също, но за сметка на какво живеят благополучно? Картината изобщо не е толкова хубава, както би могло да се представи в перспективата на развитие на западните цивилизации, в които вече се губи национално-нравствената идентичност. Не се знае след 20 години кои европейски територии ще бъдат мюсюлмански; това е много актуален въпрос. В конституцията на Европа, независимо от борбата на католическата църква, Европа забравя своите християнски корени и съзнателно се отказва от своята собствена хилядолетна християнска история. Това е безумие. От гледна точка на елементарната историческа истина, независимо от убежденията, това би следвало да се признае. Вижте каква лъжа, няма как иначе да се нарече!
Затова, ако сега Русия се възражда, е защото църквата расте и църквата намира диалог с властта, именно такъв за какъвто аз говоря, без да се прекланя пред властта, без да търси изгода, а просвещавайки народа, просвещавайки властта. Хората във властта са същите хора, като нас; защо да не могат да бъдат християни? Защо президентът да не може да бъде християнин и да каже: ”да, аз съм християнин”, така както друг президент, да речем на Татарската република, би казал: „да, аз съм мюсюлманин”. Това е неговото човешко право и ако държавният човек дава пример за нравствен живот, ако казва: ”аз имам убеждения, аз имам вяра; знам какво е зло и какво е добро, и ще се стремя към доброто”, мисля, че това е благо за всички. И не трябва около това да се създават някакви митове и на тази основа някои да се занимават с критикарство.
Някои наши религиозни коментатори и богослови говорят с насмешка за симфонията между двете власти, опитват се да представят отношенията църква-държава в такъв аспект като някакъв вид извращение. Може ли, значи, да се претворят евангелските принципи на практика в общественото устройство?
Да претворим в съвършенство идеалите ще можем едва във вечността. Земният ни живот ще свърши. Тук никога не може да се достигне идеалът за съвършено устройство. Ние знаем от откровението, което сам Господ ни е дал и от цялото светоотческо свидетелство, че от християнска гледна точка историята ще има край. Не можем да кажем кога ще се случи това - след 50 години или след 5000, но земната история ще завърши с Второто Христово пришествие, когато земната църква ще се съедини с небесната. За нас това е реалност, лична реалност, реалност на нашия съвместен човешки живот; виждаме, че християнството в края на времената ще се смали; дори вече няма да останат християнски държави. Разрушаването на християнските империи е свидетелство, че историята губи своите християнски измерения, затова сама по себе си православната самодържавна монархия не е идеалното пълно осъществяване на християнските начала - тя е най-добрата форма, но при това, дори в историята на Византия и Русия, царете са били различни. Имало е византийски императори, които са се борили с Църквата във вековете на иконоборството, а са били християнски императори – по произход, по помазване; знаем че е имало императори, които са поддържали еретически учения; имало е императори-светци; императори, които са свиквали събори; имало е императори, които дори са се оказвали по-далновидни и от някои църковни йерарси и затова трябва да разберем, че идеалът за симфония е действително идеал, че в някои моменти е по-достижим за осъществяване, в други – по-малко. Идеалът за симфония затова е идеал, защото показва как това трябва да стане; както евангелския идеал - всички знаем как трябва да бъде, но разбираме и колко сме несъвършени; поради това, обаче не се отказваме да изпълняваме заповедите. Господ ни казва: ”Бъдете съвършени, както е съвършен Вашият Небесен Отец”. Ако Господ е казал тези думи, те са реални, те са осъществими, дори повече от това - ние сме длъжни да ги осъществяваме. Същото е и с идеала за симфония - той е разкрит в опита на Църквата, казано е как трябва да бъде и виждаме примери във Византия за симфоничен диалог; виждаме в Русия; в Западна Европа, макар и папизъм, но пак е налице стремеж към християнския идеал. Мисля, че това е напълно осъществимо и ми се иска действително така да се случва. В съвременните условия, обаче, тоталната власт на парите подменя национално-държавните интереси и влияе върху всичко. Затова от тази гледна точка църквата, която съхранява националната идентичност, ако носи народното съзнание, в случая-руското съзнание, за руското общество и държава това е много здравословно, защото то сега търси.
Западният идеал се е дискредитирал все пак, при цялото уважение към западния идеал, към неговите постижения, към техниката му, към великата културата на Запада, но виждаме в какво нравствено състояние се намира обществото
За руското общество - ако сега то не намери своите дълбоки, надматериални основи, мисля, че нищо добро няма да произлезе.
Благодаря Ви!