Една от най-важните светини на православна Грузия е девическата монашеска обител „Света Нина“ със Самтавро-Преображенския храм, разположена в древната Мцхета, при сливането на реките Мтквари и Арагви.
Според преданието, първият храм на това място бил построен още през IV век от първия християнски цар на Иверия (Грузия) свети равноапостолни Мириан III.
Грузинският цар историк Вахушти Багратиони споменава за това в своята „История на Грузинското царство“, където пише: „Мириан построил великолепна църква с каменен купол, където самият той бил погребан“. Църквата в Самтавро станала царска гробница: „и погребан бил Мириан южно от средния стълб, и на четвъртата година умряла царица Нана и била погребана западно от същия този стълб, където бил погребан царят“.
През цялата драматична история на Грузия храмът Самтавро е бил неведнъж разрушаван и възстановяван. През първата половина на XI век, по време на царстването на цар Георгий I, по указ на католикос Мелхиседек I храмът бил разширен, пристроени били южните порти и украсени с оригинални орнаменти, без аналог в грузинската архитектура.
От комплекса Самтавро до наши дни са се запазили самият Самтавро-Преображенски храм, малката църква „Света Нина“, камбанарията от XV—XVII в., цилиндричната кула-крепост от XVIII в., наречена в памет на първия строител на Самтавро „кулата на цар Мириан“, храмовият иконостас от XV в. и фреските от XVII век. При южните порти се намира църквата „Св. Архангел Михаил“. В северното крило на храма има две църкви: източната „Св. Йоан Кръстител“ и западната „Св. Йоан Златоуст“. Вляво от големия олтар е жертвеникът, вдясно е църквата на „Св. св. Мириан и Нана“.
В храма Самтавро се пазят много светини: част от животворящия стълб, чудотворната икона на Иверската Божия майка, чудотворната икона на света Нина, дарена от цар Георгий XII на внуците му през 1870 г., гробовете на светите царе Мириан и Нана, мощите на свети Абибос Некрески (намират се под престола в олтара), мощите на свети Шио Мгвимски, част от камъка от гроба на света Нина от Бодбе и други реликви.
Но покрай древните реликви Самтавро е известен и с това, че тук през последните дни на живота си се подвизавал един свят изповедник на нашето време – преподобни Гавриил (Угребадзе).
През 1971 г. с решение на католикос Ефрем II и митрополит Илия (бъдещия католикос-патриарх на цяла Грузия) Гавриил бил назначен за духовник на девически манастир „Преображение Господне“ в Самтавро. От това време той живеел в „кулата на цар Мариан“ около Самтавро-Преображенската църква.
През 1987 г. отец Гавриил се преселил от кулата в стария дъсчен кокошарник. През 1990 г., в търсене на по-голямо уединение, той се преместил в манастира Шио мгвиме, но Бог във видение му заповядал да се върне в Самтавро и да служи на хората. През последните години от своя живот архимандрит Гавриил станал почитан и любим старец в Грузия.
Всекидневно го посещавали поклонници от различни страни. Старецът починал на 2 ноември 1995 г. Погребали го, според завещанието му, като обвили тялото му в груб саван, на територията на Преображенската църква, където на 22 февруари 2014 г. били намерени нетленните мощи на преподобни Гавриил.
Понастоящем нетленните мощи на стареца, канонизиран от Грузинската църква на 24 декември 2012 г., са положени в Преображенската църква в манастира Самтавро.
Към рубриката за преп. Гавриил Ургебадзе
