Сръбската православна църква официално заяви, че при сегашните условия участието й във Всеправославния събор е проблематично и предложи той да бъде отложен.
На 9 юни 2016 г. на официалния сайт на Сръбската православна църква бяха публикувани Послание на Свещения Архиерейски събор на Сръбската православна църква по повод Всеправославния събор и Синодално писмо на Сръбската православна църква до Константинополския Патриарх Вартоломей, чийто текст беше изпратен на всички Предстоятели и Св. Синоди на Поместните Православни Църкви.
Приветствайки самия факт на подготовка и провеждане на събора, Архиерейският събор на Сръбската църква изказа редица забележки по формата на провеждането му, състава на участниците, гласуването и участието на епископите. Според сръбските архиереи при организирането на Всеправославния събор «се въвежда непозната за предишните събори на Православната Църква практика».
В документа се съдържа също и критика на факта, че в дневния ред на Всеправославния събор липсват някои въпроси, предложени за разглеждане по-рано от Сръбската църква, както и по повод съдържанието на съборните документи, изискващи допълнения и доработка.
В Синодалното писмо, изпратено до Константинополския Патриарх Вартоломей и до всички Поместни Православни Църкви, се казва следното:
«Смятаме за излишно още веднъж да подчертаем с каква надежда, искрена преданост и принос, по мярката на нашите възможности, нашата Църква участва в подготовката на Светия и Велик Събор на Православната Вселенска Църква.
Въпреки това, взимайки под внимание:
1. недоволството и критичните забележки на някои Поместни Църкви по отношение на отделни, подготвени през междусъборния период документи;
2. оставащото без отговор решение на Антиохийската и Българската Патриаршия да се въздържат от участие в Събора;
3. проблемите в отношенията и общуването между Церквите (Йерусалим — Антиохия, по повод Катар; изострянето на отношенията между нас и Румънската Патриаршия, което вече трудно може да се преодолее, поради неканоничното навлизане на последната в Източна Сърбия и основаването там на паралелна епископия, което води до разрив в литургичното и каноничното общение на двете съседни братски Църкви, ако не се прекрати гореописаното поведение, и т.н.), при перспективата тези проблеми да не бъдат разгледани и решени на Събора, а бъдат отложени за следсъборния период, като че някаква си комисия може да бъде по-висш орган от Всеправославния събор;
и
4. отсъствието на воля у нашата Майка Константинополската Църква поне едно от предложенията на нашата Църква (…) да беше влязло в темата и дневния ред на Събора, когато в същото време за това ни задължава позицията на Свещения Архиерейски събор на нашата Църква, официално формулирана както преди две години, така и неотдавна – в края на миналия месец май,
Ние сме принудени, за съжаление, но в същото време с пълно чувство за своята пастирска и църковна отговорност да известим Ваше скъпо и уважаемо Светейшество и Вашия Свят и Свещен Синод, че във връзка с това, че нещата стоят именно по този начин, нашата Църква намира проблем в това да вземе участие в свикания Свят и Велик събор и предлага той да бъде отложен за известно време, така че наближаващото събрание, с Божия помощ на о. Крит, да се смята за предсъборно междуправославно съвещание с цел допълнителна подготовка на Събора и подобряване на съдържанието на неговите документи. Или, най-много, начална фаза на целия съборен процес, който да продължи до своя края, в следваща фаза, след като бъдат отстранени несъгласията или бъдат постигнати и единомислие, и консенсус в Църквите».