На 23 февруари се навършиха 40 дни от смъртта на игумения Валентина Друмева от Калоферския манастир „Св. Въведение Богородично“. На този ден (по ст.ст.) се чества паметта на мъченица Валентина, затова при монашеското пострижение ? бяха дали нейното име.
Пристъпващите прага на светата обител можеха да прочетат възпоменанието от нейните духовни чеда, завършващо с думите:
„Молим ние, твоите чеда безбройни,
вечен мир и радост да имаш в небесата,
затуй, че ти даде си за нас душата!“
След заупокойната св. литургия в храма беше отслужена панихида на гроба. В края ? Знеполският епископ Арсений, викарий на Пловдивския митрополит Николай, се обърна със слово към присъстващите:
„И днес, въпреки че не е сред нас, ние чувстваме молитвата на майка Валентина и в съзнанието ни все още отекват и ще отекват нейните майчински напътствени слова и думи. Св. апостол Павел в своето Послание до евреите се обръща към нас, като ни напомня „да помним нашите наставници, които са ни проповядвали словото Божие, и, имайки пред очи свършека на техния живот, да подражаваме на вярата им (Евр. 13:7). Думите на блажения апостол ни задължават особено ние, нейните духовни чеда, не само да се вгледаме – а и добре знаем нейния живот и нейните добродетели – но да подражаваме на вярата ?. Едно особено деяние се откроява в нейния живот – смирението.
Знаем от думите на светото Евангелие, че „всякой, който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който ме е пратил, има живот вечен и на съд не дохожда“. Тя не само слушаше словото Божие, но и го оделотворяваше в своя равноангелски, монашески, постнически, преподобнически подвиг.
Днес, когато тя се представя пред светата Троица в своя частен съд, Господ да я всели в Своите селения заедно с всички преподобни, които са Му угодили със своя живот. Имайки дръзновението пред божествената Троица тя, както тук, на земята, така и там, в небесните обители, да се моли за нас, които утешаваше, тези, които се вслушваха в нейните съвети.
Но за да докажем, че ние всъщност сме нейни духовни чеда не само на думи, нека бъдем и на дело такива. Както тя изпълни Словото Божие и вярваше, както казва Спасителят, „в Оногова, Който Ме е пратил“. Нека свидетелството на нашата почит, благоговение, безкрайна обич към нея да бъдат нашите дела на смирение, на любов един към друг, на търпение и молитва. Това ще бъде и нашият дар към майка Валентина. Тя не приемаше ръкотворни, материални дарове, тя приемаше най-големия дар от всички – нашата обич, но нека да се постараем, по примера на майка Валентина, обичта да я оделотворяваме в отношенията си един към друг. Свидетелство на обичта към майка, но и свидетелство към Бога, към Спасителя Христос, Който ни каза: „Да любите един другиго, както и Аз ви възлюбих“.
Присъстващите получиха духовни подаръци: Нов завет, Псалтир, Богородичен псалтир и др. заедно със снимка на майка Валентина за молитвен спомен. Писателят Ангел Бончев подари на всички книгата си за св. Нектарий Егински Чудотворец „Светецът на моето сърце“ с посвещение: „В памет на майка Валентина“.
Напускаме светата Богородична обител, където през последните години майка Валентина беше приела доброволния си затвор в своята малка килия. Оттук, благодарение на смирението си и непресекващата Иисусова молитва, тя не само беше успяла да преодолее физическата си немощ, но и да запази присъщата си бодрост, да ръководи сестрите по пътя на спасението, да съдейства за работата на Калоферското неделно училище, да напише още няколко пълни с живот и мъдрост духовни книги, и най-вече – да оделотвори думите на апостола: „Разпнах се с Христа, и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“ (Гал. 2:19-20).
Бог да ? даде венеца на правдата!
