
ДО:
ВСЕЛЕНСКАТА ПАТРИАРШИЯ
ОСТАНАЛИТЕ АВТОКЕФАЛНИ ПРАВОСЛАВНИ ЦЪРКВИ
СВЕЩЕНИЯ КИНОТИС[2] НА ЦЪРКВАТА
„Неприятностите връхлитат неочаквано… приятелите (ме) предават, Църквата (остана) без пастири. Доброто изчезна, остана лошото. Плавам в тъмнина и от никъде не се вижда светлина. Христос спи, какво ли (още) трябва да претърпя?…“.
(Свети Григорий Богослов)
Както добре знаем от църковната история, свикването на един събор е свързано най-вече с установяването и утвърждаването на догматите на Църквата и разграничаването им от ереста. С други думи, Църквата смята за свой дълг, за нещо, без което не може, борбата с всяка ерес и вярното преподаване словото на истината. Големият църковен учител и отец свети Никодим Светогорец ясно подчертава, че „всички изложени от тях догмати и канони трябва да са православни, благочестиви и съгласни с божествените Писания или предшестващите вселенски събори“, и че „това са вечните граници, които нашите отци са поставили и законите, съществуващи до века… които вселенски и поместни събори чрез Светия Дух са установили“ („Пидалион“, изд. Ригопулос, Солун 1991, стр. 16).