България-новинарски блок

Мястото, на което стояхме в окопа, изглеждаше някак особено. Буквално, сякаш някой ни помагаше: немците ни атакуваха с превишаващо мнозинство, а ние ги отблъсквахме, като загубите ни бяха удивително малки.

А в този ден боят беше особено жесток. Цялото бойно поле беше покрито с тела на убити - наши и немски. Боят стихна едва към вечерта.

Всеки се зае със своя работа и чакаше кога ще донесат вечерята. Аз извадих цигарите, запуших, а моят замляк Иван Божков застана отстрани.

Христос Воскресе!

Свършиха страданията и смъртните мъки на Богочовека Христос! Той почина, умря на кръста с плътта Си, предавайки духа Си в ръцете на Своя Бог Отец, и в третия ден възкръсна със силата на Своето Божество, като разруши ада и смъртта. Със Своето възкресение Той стана най-великият Победител, какъвто светът никога не е виждал и никога повече няма да види: защото Той със Своето възкресение положи началото на възкресението на целия човешки род, което трябва да се извърши в последния ден.

Свършила най-страшната драма в историята на света. Пречистото Тяло на нашия Спасител увиснало безжизнено на раздраните от гвоздеите рани... Клюмнала на гърдите Светата глава.

Започнали да се разотиват, биейки се по гърдите, онези окаяници, които Го разпнали, а Тялото висяло – твърде дълго... Висяло, докато не дошли тайните Христови учениците, „фарисеите“ Йосиф и Никодим, и снели от кръста окървавеното тяло на Спасителя, и Го положили върху постлано на земята чисто платно, измили кръвта и го преместили върху друга плащаница, чиста и суха.

Днес празнуваме едно от най-великите събития в земния живот на нашия Господ Иисус Христос – Неговото тържествено влизане в Йерусалим.

Необходимо е всички да разберете значението на този празник, за да може да разберете и смисъла на Входа Господен в Йерусалим, защото когато някой за първи път се запознава с Евангелието и стигайки до главата, която описва Господнето влизане в Йерусалим, може да се озадачи, дори да бъде в недоумение, тъй като на много други места в Евангелието вече е чел, че нашият Господ Иисус Христос винаги и неизменно е отхвърлял от Себе си всякакви почести и превъзнасяния, защото бил кротък и смирен по сърце.

Пожарът в катедралата „Нотр Дам” като че ли изпепели и едни кадри, които от няколко дни обикалят световните (и родни) медии, разпалвайки хиляди коментари и полемики в обществото и в социалните мрежи. Въпросните кадри са от аудиенция на папа Франциск при президента на Южен Судан и лидера на опозицията и на тях се вижда как главата на (Римо) Католическата църква се навежда ничком, последователно целува краката на двамата политически лидери и ги моли да не допускат нова гражданска война.

Слава на Тебе, Господи! Пак се сподобихме да доживеем до светия пост; пак ни се дава време да се опомним; пак ни се показва готовност да бъдем приети в Отеческите обятия на помилването. Три седмици ние молитвено зовяхме: „Отвори ни вратите на покаянието, Подателю на живота!” Ето, приближи се това спасително покайно време! Стоим пред самия вход на светия пост - попрището на покаянието и на Божието милосърдие към нас. Да пристъпим с дръзновение и да влезем с желание. Никой да не се отказва. Никой никак да не се отклонява.

 Архиепископ Серафим (Соболев) - 1881-1950 г.

Нашият Господ и Спасител, преди да излезе на открита духовна борба с княза на този свят и с всички негови зли духове, действащи в хората, се подложил на четиридесетдневен пост. С това Той показал огромната спасителна сила на поста за нас. Какво значение има за нас постът се вижда също от думите на Христос: „Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост” (Мат. 17:21).

За да протече литургията леко, но и без разсейване, старай се да се молиш така: по време на часовете упомени починалите и живите. Това споменаване ще се възнесе заедно с поменаването от свещенослужителя към небето и ще даде голяма отрада на душите на споменаваните. Няма значение къде става това – дали в олтара около Св. престол, или в притвора на олтара, или пък в църквата – Господ навсякъде ще го чуе…

       ЗА ПРИЗОВАВАНЕТО НА ВСИЧКИ ЧОВЕЦИ КЪМ СПАСЕНИЕ. ЗА СПАСИТЕЛНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗАКОНИТЕ НА ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА ОТ НАС

        На всяко вечерно богослужение ние слушаме боговдъхновената предсмъртна песен на праведния Симеон Богоприемец: „Сега отпускаш Твоя кораб, Владико…” Тази дивна песен нашата Църква е взела от евангелското повествование за Сретение Господне, за което ние, мои възлюбени в Христа братя и сестри, чухме днес на литургията.

… Възлюблени, много синове и дъщери ще намерите, които обичат родителите си, но малцина са, които ги почитат. Да почиташ баща си и майка си, това значи да не се срамуваш от тях, когато се издигнеш на високо стъпало в живота, а те останат долу в своята необразованост и простоватост.

Чувал съм за българин, родом от самоковските села, който отишъл в чужбина и се издигнал до там, че станал професор по медицина в една от най-големите европейски столици.