Мъченичеството за Христа ще съществува до края на дните на този свят - тогава, когато ще бъде отрита всяка сълза от всяка страдаща душа и подвигът на страдалците ще блести вечно.
Обръщам се към Вас, г-жо Димова, по повод последната Ви статия „Еретик или мъченик?”. И понеже питате, затова и реших да Ви отговоря, надявам се скромно и разбираемо.
Страшно е наистина, когато човеци убиват други човеци. Истинското състрадание, което предизвиква един такъв акт, може да бъде изпитано само от човеци, имащи любов към своя Създател и към своите ближни, без излишна драматизация. В статията си Вие говорите за мъченичество, за святост, за подвиг, за Църквата в България.
Убийството по такъв дързък начин в случая е безспорно и трагично, но нека да разсъдим трезво от погледа на нашите наставници във вярата, Светите Отци, от православна гледна точка, дали това деяние може да послужи за една наистина мъченическа кончина, за святост? Казвате - когато са страдали мъчениците, има случаи, когато някои от тях дори не са били кръстени и това е послужило те да се кръстят в собствената си кръв. Да, това е един наистина особен подвиг, даруван от Бога, но познат единствено в Православната Църква - подвиг за Христа в правилното Му изповядване. Тук най-точно се изпълняват думите на св. ап. Павел за делата и вярата – правилна вяра подкрепена с дела по нея. Защото мъченическата кръв не измива греха на ереста, разкола и отстъпничеството, така както учат Светите Отци на Църквата. Жалко е наистина, че се прекъсва един живот, в който е била дадена възможността за покаяние.
Само Бог знае какво е станало с душите на тези жертви, пребиваващи преди това в ереста на римокатолицизма (разбирай папизма), и дали не са познали и изповядали Истината в предсмърния си час, като всичко това остава в сферата на вероятностите, но да се говори за мъченичество, за святост и да се отправят нападки е несериозно и твърде заблуждаващо. Не се заблуждавайте и не заблуждавайте, защото „по делата им ще ги познаете”.
Сега в общия поток от информация се чуват различни становища, призиви, идеи, хуманизъм, криворазбрана толерантност, колко били на брой католиците и другите, мюсюлманите, пък колко будистите и ако човек не е стъпил здраво на скалата на отеческата ни вяра, не би разбрал истината за случващото се. Защото също е казано: „не бой се, малко стадо”, а не голямо. И като че ли от проклетата икуменическа ерес това стадо ще става все по-малко тук, на земята. Светът люби своето и ще продължи да го люби. Аршинът за святост е съвсем друг.
Мъчениците са свидетели на Истината – Христа, а мъченичеството като цяло е свидетелство и доказателство за истинността на християнството[1]. Независимо от това, че всяко учение, мироглед, религия има своите „героични личности”, които жертват нещо, включително и живота си, те не определят масовото съзнание и манталитета на привържениците на тяхното направление или изповедание. По-голямата част от тях си остават зрители, често дори неприемащи неочаквания героичен ентусиазъм на единиците. Но в християнството съвсем не е било така, не е и няма да бъде[2]. Затова в Православието мъчениците спомагат за възобновяване на Православната вяра, правейки неспособни друговерците да се защитят в Съдния ден, съставят славата и гордостта на Източно-Православната Църква и посрама на иноверните. Това е пример на търпение, но и образец на подражание за християните[3].
В контекста на световните събития също заявявам, че никога в историята на Православието истински православен християнин не е убивал в името на вярата. „Свещени” войни са се водили (т.нар. „Кръстоносни” походи, „Светата” инквизиция, ислямският джихад) и се водят, но източникът на това зло не се корени и не е дело на Христовата Църква (Православната). Гордост е за мен, че съм православен християнин и единствено тази гордост не свлича в бездната на ада.
Молитвите на светите мъченици да имаме!
гр.Пловдив
04.08./22.07. 2016 г.
[1] Напоследък се смятат за „християни” еретиците – римо-католици, протестанти, арменците-миафизити, сиро-яковити, малабарци, копти и сектантите на християнска основа. Истинският християнин е православният християнин, защото един е Господ Иисус Христос, една е Неговата Света, Съборна и Апостолска Църква, едно е Кръщението, истината е една и не може да има две или повече истини по този въпрос.
[2] Цит. от книгата на свещ. Николай Ненароков „Благословено е войнството на Небесния Цар. Мъченичеството в живота на Църквата”, в превод от руски на ик. Павел Гърбов, СИ, София, 2011 г., стр. 23.
[3] Из житието на св. новомчк Ахмет калфа.