Отзиви за събора в Крит 2016

Радомир Чолаков е член на Върховния църковен съвет към Светия Синод на БПЦ-БП; магистър по канонично право на Виенския университет

Доскоро ние бяхме езичници и едва отскоро споделяме милостта на християнството. За да не попаднем в някакво заблуждение, искаме да научим от вас, представителите на най-висшите патриарси, на коя църква трябва да се подчиняваме? 

Из обръщение на Петър, пратеник на княз Борис-Михаил Български, към представителите на петимата патриарси

Константинопол, 4 март 870 г.

По стечение на обстоятелствата (да кажем, по милост Божия), аз трябваше да присъствам на Великия и свят събор на Православната църква, бидейки включен по решение на Светия Синод на БПЦ в групата съветници към епископската делегация. По следващо стечение на обстоятелствата (да го наречем воля Божия) делегацията не замина. Тоест, аз не получих тази рядка, изключителна възможност, каквато се дава на малцина в рамките на интервали от десетки поколения.

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Амин!

Скъпи читатели,

През 1848 г. на Всеправославно съвещание на Предстоятелите и представителите на Поместните православни църкви е подписана резолюция, която отрича категорично икуменизма като учение. Годината не е случайна – тя бележи основаването на т. нар. Световен съвет на църквите, който проповядва неправославната идея за това, че Църквата Христова тепърва ще се строи чрез обединяването на всички „църкви” на Земята (вж. тук).

     Ваше Всепреподобие о. Димитрий, Вие сте живял и служил една година в Йерусалим. Какво мислите за чудото на Благодатния огън, който всяка година на Велика събота слиза при православните?

Виждал съм този огън със собствените си очи, за първи път още през 2004 г. Тогава той се появи като синкави пламъчета по стените, дори в началото си помислих, че са някакви странни светкавици от фотоапарати. В първите минути огънят не гореше, след това придоби нормални свойства.

 Да, благодатният огън от няколко столетия слиза само при православните, и според мен, това е още едно убедително доказателство, че само тази вяра е угодна на Бога и спасителна за нас, хората.

Доклад на протопрезвитер Петер Хеерс на Конференцията, посветена на предстоящия Велик и Свят събор (23.03.2016 г.).

(Протопрезвитер Петер Хеерс е доктор по богословие, свещенослужител в храма „Св. Пророк Илия“, енория Петрокераса, гр. Солун).

С опита да се официализира предсъборният документ «Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят», чрез приемането му на всеправославно равнище, завършват столетните усилия за изкривяване на православната еклезиология. В този случай, ако Всеправославният събор приеме това погрешно учение – че еретическите обреди представляват тайнства на Едната и Единствена Църква, това съответно ще доведе и до преход към нова еклезиология.

До Негово Високопреосвещенство Теофан, архиепископ на Яш и митрополит на Молдова и Буковина

Високопреосвещени Отец и Митрополит,

С неизразима болка, заедно с пророк Йеремия, зовем: „О, кой ще даде на главата ми вода и на очите ми - извор сълзи!“ (Иер. 9:1). Ние оплакваме не падането на града, не крушението на кораба, не поробването на народите, а падението на пастирите, погибелта на душите, погазването на вярата, която ние получихме не от човек, не от ангел, а от Самия Бог!

В периода 25-28. 07. 2016 г. църковна делегация от Еладската православна църква  e била на посещение в Тбилиси по покана на Негово Светейшество Патриарха на Грузия Илия II. Делегацията е била представена от проф. протопрезвитер Теодор Зисис, Димитриос Целенгидис - професор по Догматика  в Богословския факултет на Солунския Аристотелев университет, протопрезвитер и настоятел на храма „Св. Николай” в гр. Патра Анастасиос Готсопулос, протопрезвитер Петър Хеерс, настоятел на храма „Св. Пророк Илия” в Петрокераса, и протопрезвитер Матеос Вулканеску, отговарящ за междуправославните връзки в Пирейска св. митрополия - Еладска Архиепископия.

Св. Марко Ефески е велик светител Божи и един от най-големите отци и учители на църквата, наречен от своите съвременици Нови Василий, Нови Богослов и Стълб на Православието. Той е единственият епископ, който не е подписал унията с папа Евгений IV на общия източно-западен събор във Ферара и Флоренция през 1438-1439 г. и така чрез него Бог е спасил нашата свята, апостолска, православна вяра. Благодарение на него православната ни църква е избегнала робството под неправославните латинци (Pravoslavieto.com).

“Всемирното православие” помества словата на св. Марко Ефески  на смъртния одър, за да предпази читателите от манипулатувно-избирателни интерпретации на възгледите на светеца, които се появиха напоследък. Вярно е, че е имало момент, в който светецът е допуснал, че латините ще се покаят и ще се върнат в Православната църква. Но той много бързо разбира, че това не е така и целият му живот се превръща в борба за отстояване догматиката на Светата Православна Църква. Затова нека не се подвеждаме по лукави цитирания и внушения, а да се вслушаме в думите на светеца в края на живота му. 

Мъченичеството за Христа ще съществува до края на дните на този свят - тогава, когато ще бъде отрита всяка сълза от всяка страдаща душа и подвигът на страдалците ще блести вечно.

Обръщам се към Вас, г-жо Димова, по повод последната Ви статия „Еретик или мъченик?”. И понеже питате, затова и реших да Ви отговоря, надявам се скромно и разбираемо.

До Свещения Кинотис на Света Гора

[…]

Уважаеми отци,

След като прочетохме с голямо внимание публикуваните окончателни документи на т. нар. Велик и Свят събор, както и отговорите на уважавани богослови и митрополити, бихме желали да изложим следното.

Непринуденият извод, до който достигнахме след проучването им, е, че в крайна сметка този събор се оказва антиправославен, разбойнически и еретически, защото:

1. Възприе нововъведения в темите и практиките си.

2. Изключи епископите и разруши православната съборност; като цяло бяха използвани неправославни методи в начина на работа на събора.

Участникът в събранието на остров Крит в състава на делегацията на Сръбската православна църква Бачки епископ Ириней съобщи: „Аз не бях единственият от 25-те епископи от сръбската делегация, който не подписа документа „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят“. Мнозинството архиереи в състава на нашата делегация не подписаха този текст. Освен това документът не беше подписан и от мнозина други епископи“.