Свети Йоан Предтеча е почитан като най-велик от пророците и Църквата посвещава на неговата памет няколко празника през годината. На 24 юни тя празнува рождението на предвестника на Спасителя; на 7 януари отново тачи неговата памет, а на 29 август възпоменава неговата смърт и в знак на траур е наредила строг пост през този ден.
Когато бил на 30 години, св. Йоан Предтеча, по Божие внушение, се явил между юдеите, за да ги подготви за посрещането на Месия. Възвестявайки им явяването на Спасителя и приближаването на Царството Божие, Йоан ги приканвал да се приготвят за тази велика радост чрез покаяние за греховете си и изправяне на живота си.
Множество юдеи идвали при Йоан, приемали от него покайно кръщение и някои оставали като негови ученици.
След кръщението на Иисус Христос на река Йордан, Йоан продължил да учи народа и близо да Енон кръщавал идващите при него, свидетелствайки за Христа, че Той е Син Божий, слязъл от небето. „Той трябва да расте, пък аз да се смалявам. Който иде от горе, Той е над всички, а които е от земята, земен е и като земен говори. Който иде от небето, Той е над всички” /Иоан. 3:30-31/.
Като проповядвал покаяние, Йоан изобличавал беззаконията и пороците на народа. Той не се боял да говори строгата истина даже и тогава, когато за това можел да пострада.
Цар Ирод, син на този, който изби Витлеемските младенци, се развел с жена си и се оженил за Иродиада, жена на брат му. Понеже това се забранявало от Моисеевия закон, Йоан казал на царя: „Не ти прилича да имаш жената на брат си”. Разгневен, Ирод заповядал Йоан да бъде хвърлен в тъмница. Иродиада, озлобена, искала да погуби изобличителя и настоявала за това пред Ирод, но той се страхувал, защото знаел, че Йоан е праведен човек, когото народът почита като пророк.
Скоро след затварянето на Йоан, Ирод празнувал рождения си ден и поканил много знатни гости на голямо тържество. На този пир дъщерята на Иродиада танцувала и това толкова много се харесало на Ирод и сътрапезниците му, че царят, разчувстван, под клетва, обещал на момичето да му даде като награда каквото и да поиска, дори ако това е и половината царство. Подучена от майка си, девойката казала: „Искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Йоана Кръстителя”. Ирод съжалявал, но поради клетвата не можел да се отрече от обещанието и заповядал на палачите да отидат в тъмницата, и да обезглавят великия пророк.
Момичето занесло трофея на майка си, която в злобата си с игла избола езика, който си позволил да я изобличи за беззаконието й. Когато Ирод, след празненството, осъзнал какво е направил, дълбоко съжалявал и научавайки за чудесата, които Иисус Христос правел по време на Своята мисия, непрекъснато повтарял: „Това е Йоан, комуто аз отсякох главата; той е възкръснал от мъртвите”.
По-нататък съдбата на нечестивия цар не била завидна. Бедите го следвали една след друга и всички казвали че това е справедливо Божие наказание за извършеното от него с великия Пророк и Предтеча Господен.
Йоановите ученици погребали в Севастия тялото на учителя си, а главата била скрита от Иродиада в двора на иродовия дворец. След време тя била намерена от жената на Хуза, домоуправител на Ирод и последователка на Христос, която с необходимата почит я сложила в стъклен съд и я укрила на Елеонската планина. От тогава светата глава на пророка била неколкократно намирана и пренасяна на различни места, докато накрая пристига в Цариград.
На 24 февруари Църквата възпоменава първото и второто намиране честната глава на Предтеча, а на 15 май – третото, което е свързано с пренасянето ? в Цариград.
Енорийски лист - храм “Св. Седмочисленици”: брой 34, година XI