Митарства - нещо от рода на застави или митници, които срещат по пътя си душите на починалите, възнасяйки се към престола на небесния Съдия. При тях стоят духовете на злобата и взимат от всяка душа, виновна в някакъв грях, своего рода данък или откуп, състоящ се в поставянето пред тях на противоположното на този грях добро дело.
Названията митарства и митари са взети от еврейската история. Митари у евреите се наричали лицата, назначени от римляните за събиране на данъците. Те обикновено взимали данъците чрез откуп и използвали всякакви средства, като не пренебрегвали даже изтезанията, за да извлекат най-голяма изгода за себе си. Митарите стояли при особени митници или застави, събирайки от превозваните товари мито. Тези застави се наричали митници, митарства. Християнските писатели пренесли това название и върху местата на въздушните изтезания, при които възлизащите към престола на небесния Съдия души се задържали от злите духове, стараещи се да ги уличат във всевъзможни грехове и чрез това да ги отведат в ада.
Същността на учението за митарствата е изложена в словото на свети Кирил Александрийски († 444 г.) за изхода на душата, поместено обикновено в Следовния Псалтир.
„При раздялата на душата с тялото - се казва тук, - пред нас ще застанат, от една страна, небесните сили и войнства, а, от друга - властите на тъмнината, въздушните началници на митарите, изобличителите на нашите дела. Като ги види, душата ще се разтрепери и в смут и ужас ще търси за себе си защита от Божиите ангели; но и бидейки приета от ангелите и преминавайки под покрова им през въздушното пространство и възнасяйки се нагоре, тя ще среща различните митарства, които ще преграждат пътя ? към небесното Царство, ще я спират и задържат в стремежа ? към него. На всяко от тези митарства ще се изисква отчет за особени грехове...
Всяка страст, всеки грях има своите митари и изтезатели. При това ще присъстват и божествените сили, и сонм от нечисти духове; и както първите ще посочват добродетелите на душата, така вторите ще изобличават греховете ?...
И ако за своя благочестив и богоугоден живот тя се окаже достойна (за награда), то ще я приемат ангелите, и тогава тя вече без страх ще отиде в Царството. И обратното, ако се окаже, че тя е прекарала живота си в нерадение и невъздържание, то ще чуе оня страшен глас: „да се махне нечестивият, да не види славата Господня” (Ис. 26:10, слав.), тогава Божиите ангели ще я оставят и ще я вземат страшните демони, и душата, свързана с неразкъсваеми вериги, ще бъде низвергната в адските тъмници”.
В този смисъл митарствата не са нещо друго, а частен съд, който извършва Сам Господ над човешките души, невидимо, при посредничеството на ангелите, допускайки при това и „клеветникът на братята ни” (Откр. 12:10), злите духове - съд, на който на душата се припомнят и безпристрастно се оценяват всичките ? дела и след който ? се определя известна участ. Този съд се нарича частен, за разлика от всеобщия, който ще се извърши над всички хора при свършека на света, когато Син Божий отново ще дойде на земята, но вече в славата Си.
Из "Жития на светиите" от св. Димитрий Ростовски, бележка към 21 юли
Православното учение за митарствата
Православното учение за митарствата е дошло до нас по пътя на Свещеното Предание. Апостолският му произход проличава ясно от факта, че го споменават св. Отци от IV век, а и по-раншните от тях. За участта на душата от смъртния час до 40-тия ден научаваме от св. Макарий Велики, св. Василий Велики, св. Иоан Златоуст, св. Григорий Богослов, Блажени Августин, св. Киприан Картагенски, св. Кирил Александрийски, св. Ефрем Сирин, св. Григорий Двоеслов, св. Иоан Дамаскин, блаж. Иоан Милостиви, св. Митрофан Воронежки, както и от житиетата на св. Василий Нови, св. Серафим Саровски и много други.
Макар в Библията то да не е изрично упоменато, учението за митарствата не само не противоречи на Св. Писание, а е в пълно съгласие с него. Ето на какво ни учи Свещеното Писание:
Още през тоя живот демоните се стремят да ни уловят в своите примки. Те са постоянните наши изкусители и съучастници във всички наши беззакония; стремят се да обладаят волята ни, за да ни лишат от вечното спасение. Затова и в смъртния час на човека те са там, за да грабнат душата му в своя власт.
„Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне" (1Петр. 5:8).
„Поради това и аз, като не можех вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би някак да ви е изкусил изкусителят, та да отиде напразно нашият труд" (1Сол. 3:5).
„Чеда, никой да ви не прелъстява! ... Който прави грях, от дявола е, защото открай време дяволът съгрешава. Затова се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола" (1Иоан 3:8).
„Семето е словото Божие; ... но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят..." (Лука 8:12).
„Господният раб не бива да влиза в крамоли, но да бъде към всички кротък, поучлив и търпелив; с кротост да наставлява противниците, та дано Бог им даде покаяние, да познаят истината и да се освободят от примката на дявола, който ги е живи уловил, за да изпълняват волята му" (2Тим. 2:24-26).
„Безумнико, нощес ще ти поискат (истяжуть - по славянския превод) душата" (Лука 12:20) (истяжутъ - ще разследват, ще измъчват, ще разпитват).
При умиращия се явяват ангели и демони, чрез които - като оръдие на Божието правосъдие - Бог извършва Частния съд. Излязлата от тялото душа поема към небето през въздушните пространства, дето бива пресрещната от бесовете - „поднебесните духове на злобата".
„И стана война на небето: Михаил и Ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях, но не устояха, и за тях се не намери вече място на небето. И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който [след възгордяването си] мами цялата вселена - свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му" (Откр. 12:7-9).
„Нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата" (Еф. 6:12).
„И вас, мъртвите поради вашите престъпления и грехове, в които живяхте някогаш според живота на тоя свят, съгласно с княза на въздушната власт" (Еф. 2:2).
Добрите Ангели - нашите ръководители и наставници към вечното спасение, знаейки нашите добри дела и, съобразно с любовта си, съдействат за нашето оправдаване на Частния съд.
„Умря сиромахът и занесоха го Ангелите в лоното Авраамоово" (Лука 16:22).
Бог е казал [на Ангела]: „седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"? Нали те всички са духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение?" (Евр. 1:13-14).
„Тъй ще бъде и [преди Страшния съд] при свършека на тоя век: ще изпрати Син Човеческий Ангелите Си, и ще съберат от царството Му всички съблазни и ония, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби; тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си" (Мат. 13:40-42).
Църковното учение за митарствата ни предупреждава да си представяме митарствата не в грубо материален смисъл, а доколкото ни е възможно - в духовен смисъл. То ни насочва към живот, чрез който да не дадем на демоните материал да ни обвиняват на Частния Божи съд. Затова подробното изучаване на митарствата е от голяма полза за нас: да избягваме греховете, които се изследват на всяко от тях или, ако сме ги вършили, да се покаем за тях, докато е време.
Св. Отци ни предупреждават за 20 митарства (виж тук). Ден след ден (до 40-тия ден от смъртта) всеки от неправедниците ще отговаря за: всички грехове на езика, лъжи, осъждания и клевети; за чревоугодието, леността, кражбите, сребролюбието, неправедното забогатяване и други извършени неправди; за всяка проявена злоба или завист, гордост, гняв, злопаметство, убийство и самоубийство (вкл. аборт), окултизъм и призоваване на тъмни духове; за блудство, прелюбодейство, содомия, ереси, неверие, съмнения и хула към светините, a също за всяка проява на немилосърдие и жестокост.
Като израз не само на Божията строгост, но и на Божията милост, неокончателният Частен съд над душите на покойниците ни дава възможност също да облекчим задгробната участ на нашите починали близки. Заупокойните молитви и приношения на Църквата, както и милостините, правени в тяхна памет, подпомагат душите им да преминат след смъртта си безбедно покрай въздушните духове на злобата и като разкаялия се разбойник да се удостоят с влизане в Рая!
Тук може да прочете кои са 20-ТЕ МИТАРСТВА, ПРЕЗ КОИТО ПРЕМИНАВА ДУШАТА СЛЕД СМЪРТТА.
Архим. Серафим (Алексиев)
Из книгата "Беседи за живота след живота", II том, изд. ЕТ Снежана Иванова, С., 1995 г.
Стенопис от Рилския манастир