Йеросхимонах Димитрий, всяка година Българската православна църква, а също и всички Поместни православни църкви, въстават срещу модното явление „гей-парад“, но всуе.
-За съжаление нещата не са в ръцете на Църквата, а в ръцете на всеки един от нас.
Проблемът е, че като цяло вкупом отстъпваме от Бога. Така че това е един избор, който стои пред всеки от нас - дали ще поеме към вечността или ще започне да се съобразява с такива явни извратености. Проблемът е, че в момента тези извратености много активно се проповядват, включително ‘,чрез пропагандната дейност на 18 посланици от различни страни. Уж тези държави би трябвало да са по-напреднали от нас, и поне в икономическо отношение те са такива, но се вижда, че в духовно отношение и морал те са отстъпили далеч от нас.
Казват, че да приемеш различния е поведение на толерантността.
- Въпросът е дали тази разлика убива другия. Представете си, че срещнете прокажен и той, вместо да търси как да се изцери и да стане здрав и нормален, казва: "Бъди толерантен към моята болест". Значи прокаженият не казва да сме толерантни към самия него, а към болестта му. При това тук става въпрос именно за болест, която убива човека. Повтарям, че ако пациентът в една болница помоли лекаря да бъде толерантен към болестта му, той няма никога да бъде излекуван. Можем да бъдем толерантни към човека, но не и към болестта. И не само да сме толерантни, ами и да обичаме човека. Ако пък го обичаме, то трябва да му дадем шанс да се излекува.
Според учени-медици хомосексуализмът е нелечима болест.
- Първо, самите хомосексуалисти не твърдят, че това е болест, а че било избор на живот. Второ, Светото Православие казва, че човек има воля да греши, има и воля да не греши. Дори и човек да носи подобни склонности у себе си, той може да се бори с тях. Тоест никой не е обречен да бъде хомосексуалист, но всеки има избор какъв да бъде. Ако нямаше такъв избор, то напразни са думите на Господ, който обещава награда за праведниците и наказание за грешниците. Тогава би означавало, че всички са предопределени - едни за спасение, други за погибел, а това не е вярно - Господ дава избор на всеки човек.
Те казват "без нас, различните, всички ще бъдат еднакви" и го обявяват чрез демонстрациите си
- Това е проблемът, че една болест не може и не трябва да се рекламира. Ако един блестящ метален съд бъде обхванат от ръжда, нормално е собственикът му да го излъска отново, иначе той ще корозира и ще се продупчи. Защо трябва да се хвалим със своята ръжда? Същото нещо е с греха и страстта. Но още по-опасна е тази страст, която е противоестествена.
Освен посланията и проповедите, какъв друг е арсеналът на Църквата срещу това явление?
- Човек сам трябва да направи своя избор какъв иска да бъде. Трябва да възпитаваме поне хората около себе си в здравото, в християнското. Но сега отново идва момент, в който, за съжаление, християните се оказват малцинство. Ето, искат да прокарат такива закони, че да не смееш спокойно да изразиш своята нормалност, и може би, както и в древни времена, пак ще бъде легализирано гонението срещу тези, които мислят по християнски. Същевременно активно се приемат закони за свободно съвместно съществуване без брачен съюз; гейовете и техните общности искат все по-големи свободи и виждате накъде отива като цяло обществото. Затова е важно да помогнем на тези, които са около нас - с личния си пример и слово. Най-голяма е отговорността на тези, които имат достъп до най-много хора - министър-председател, депутати, патриарх, митрополити. Но и всеки от нас, православните, в своя тесен кръг, може да бъде един малък апостол.
Защитниците на гейовете критикуват Църквата, че тя проповядва христовите ценности, а някои манастири са се превърнали в свърталище на разврата.
- Манастирите са отражение на обществото и ако в самото общество има много хомосексуалисти, такива може да има и в някои от манастирите. Обителите не са само убежище за ангели, напротив - манастирите са смятани винаги за болници, защото в тях хората се лекуват от своите страсти. Случаят в Троянския манастир бе крайно неприятен и смущаващ, но ето, аз живея от 12 години на Света Гора в Зографския манастир, и мога да свидетелствам, че там няма хомосексуалисти. А дори и да има хора, склонни към хомосексуализъм, но те се борят с тази склонност, изповядват я и не извършват самия грях. Както болният иска да се излекува, така е и със страстта - трябва да се бориш с нея, докато бъде излекувана.
Има ли рецепта, лек, молитва?
- Св. Григорий Богослов казва, че подобно на другите блудни страсти, и към лечението на тази противоестествена страст трябва да се подходи изключително сериозно, преди всичко с ясно осъзнаване на духовната гибел, до която човек би стигнал, ако тръгне след нея. Човек трябва да има решимост да се пребори с тази страст. За мен това е най-важното във всяка духовна борба - човек да разбере, че всъщност е изправен пред избор за живот или смърт. И да не се съгласява с това, което му внушават лошите помисли и да не си мисли, че едва ли не грехът е неизбежен.
Това е една духовна борба, която може да е напрегната, но е в ръцете на вярващия човек, който искрено призовава Бога, за да получи спасение. Бог от никого не се отвръща, а приема молитвата на всеки! Именно заради това надеждата на човека трябва да е в Бога! Защото само Той е Онзи, Който може в един момент да излекува и спаси всяка наранена душа.