Как да си обясним странния факт, че някои окултисти, занимавайки се по същество с бесовски дела, често се обявяват за „православни“? Може да се посочат няколко причини.
Първо, в нашето духовно-безпросветно време мнозина от тези, които започват да се занимават с екстрасензорика, биоенергетика и „целителство“, нямат никаква представа какво лежи в основата на тези „целителства“, какви тъмни духовни сили са мобилизирани тук. Това се отнася с особена сила за лекарите. Обучаването на лекарите протича изцяло в грубо материалистичен дух. Под формата на наука се развиват уфологията, палеокосмонавтиката и астрологията, а у нас отношението към науката е уважително. (Твърде скромно е определението „уважително“ за науката в съвременния свят – тя е един от идолите на образованото човечество, което търси чрез нея самоутвърждаване и подкрепа на своето гибелно упование във възможностите на падналото човешко естество. – бел. прев.). Даже тези, които започват да се занимават с магьосничество, в началото не съзнават към какви сили се обръщат.
С основание тази причина за заниманието с окултизъм може да се определи като незнание. Затова нерядко към окултни занимания прибягват хора, които искрено смятат себе си за вярващи и дори за православни.
Такъв е следният пример: 45-годишната Г.В. от младини се занимава с „целителство“ – лекува с ръце, с думи и с вода. Този „дар“ се появил у нея спонтанно. Смята себе си за вярваща от детство. Редовно ходи на църква, изповядва се, причастява се, но за своето „целителство“ никога не е говорила на свещеника. През декември 1994 г. завършила школата „Помогни си сам – клуб Сатурн“, където я научили да се включва към „белия поток“. Станала „контактьор“. Прикрепили я към „духа на св. Николай Чудотворец“. Вътрешен глас нерядко я буди през нощта и й казва: „Стани ,вземи писалката и пиши!“. Тогава тръгва поток от мисли и тя автоматично пише (типичен пример за такова писане). През това време може да чете „Отче наш“. Към въпросите на вярата се отнася напълно традиционно. Връзка установява винаги само с „духа на св. Николай Чудотворец“. За духовно просветения християнин обаче веднага става ясен кощунственият характер на тази „връзка“.
На второ място същата духовна неграмотност нерядко води до размиване на понятията „вяра“, „християнство“, „Православие“ и „вярващият“ не вижда разлика между Православието и псевдорелигиозните учения. За него е все едно как ще се нарича. Тъй като живее в традиционно православна страна, той нарича себе си православен, дори когато се занимава с окултизъм.
На трето място тук може да има съзнателна измама и целенасочено използване на православната символика за привличане на последователи, особено слабовярващи и непросветени хора. Това е своеобразна реклама на собственото „начинание“.
Такъв е следният пример:
Пред нас е книгата на Николай Федоренко „Изцеление на душата и тялото“., издадена от Московската академия за християнска народна медицина през 1994 г.
Тази книга е явно окултна, макар авторът да я причислява към „християнската народна медицина“. В първата й част са събрани многобройни християнски молитви, които се четат в случай на някаква болест или недъг – на главата, на очите или корема, при херния, кашлица и други подобни страдания. Молитвите към различните светии обаче са преработени в новоезически план с магическа цел, за магическо изцеление не на болестта, а на един или друг неин симптом.
В книгата, на стр. 89, пише: Молитвата е обръщение на свещеника или на самия вярващ към Бога, към висшите сили, с молба за изпращане на добро и отблъскване на злото. Нейните корени лежат в дълбоката древност, във вярата на нашите далечни предци в магическата сила на думите“. С примитивно-диалектна терминология авторът изрежда различни страдания и недъзи и описва начините за избавяне от тях. Като част от тези средства той цитира молитвите и лечебните заклинания. Във втората част на книгата си Федоренко изрежда езически магьоснически начини за целителство, нямащи нищо общо с Православието.
С невъоръжено око се вижда, че в случая става въпрос за грубо невежество, за шарлатанство, за липса на медицински знания, което се съчетава с някакво ново езичество, с магии и заклинателство. Очевидно е, че това целителство няма нищо общо нито с Православието, нито с официалната медицина. Въпреки това обаче бе създадена така наречената „Московска православна академия на народното и духовно лечителство“ на името на Федоренко. Там слушателите срещу заплащане се обучават чрез заклинания и с методите на народното знахарство.
Сами преценете, драги читатели“ за какво „Православие“ може да се говори в случая! Въпреки всичко обаче тази „академия“ съществува, приема за обучение желаещите да се запознаят с езичеството, скрито под маската на Православието, събира за обучение пари, дори предоставя общежитие. Но на какви потребители разчита тази „академия“? Всеки просветен православен християнин не би искал да има нищо общо с нея.
Да си припомним думите на Иисус Христос от Евангелието на Матей: „Не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън. И тъй, по плодовете им ще ги познаете. Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен. Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме? И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие“(Мат. 7:18-23).
Затова не се смущавайте от факта, че някои екстрасенси, магьосници и „целители“ се ползват от православна символика и дори изпращат хора да се кръщават. Нали за бесовете е много по-желано съблазняването на кръстения, отколкото на некръстения! В това се проявява наистина сатанинският зъл умисъл.