Бог, Който винаги желае нашето спасение, поиска поради Своето милосърдие пак да обнови нашата човешка природа, похабена поради греховете ни. Той напълно стана участник в нашата плът и кръв и ни насочва в пътя на мира, защото Той не изтърпя да гледа Своя образ – човека, изпаднал в тление, но правейки го отново господар над първоначалната райска храна, Господ доброволно пострада за нас, като умъртви нашите прегрешения.
Той възкръсна от мъртвите, възлезе пак на небесата и седна отдясно на Отца. В петдесетия ден, на днешния ден, Господ ни изпрати Светия Дух във вид на огнени езици над Своите ученици, като им беше обещал, казвайки: „След възкресението Си възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, при Моя Бог и при вашия Бог (Иоан 20:17); защото за вас е по-добре Аз да си замина; ако Аз не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, то ще замоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, Който ще бъде с вас вовеки. Духът на истината, Който изхожда от Отца; и Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви говорил” (Иоан 4:16,26; 16:7). И като вдигна ръцете Си, благослови ги и рече: „Като идете в Йерусалим, стойте заедно, докато бъдете облечени в сила отгоре.” И като каза това, възнесе се пред тях на небето и седна отдясно на Отца.
Той изпрати на днешния ден силата на Пресветия Дух във вид на огнени езици над апостолите, и те започнаха да говорят други езици, според както Духът им даваше да изговарят. И като тръгнаха, апостолите обходиха целия свят като мълнии, учейки и наставлявайки в знанието за Бога всекиго на собствения му език.
Такава е, братя, Божията милост и славата на тоя ден. Наистина, Бог не иска смъртта на грешниците, но тяхното връщане към Него и покаянието им. Нали Сам Господ каза: „Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не Съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние” (Мт 9:12-13, Мрк 2:17, Лк 5:31-32).
Затова, братя, да не се леним, щом като имаме такъв милостив Господ. Като отхвърлим от себе си всяка злоба, завист, клевети, срамните дела и всичко неприлично, нека идваме в Божия храм с чиста съвест, стоейки благоговейно; нека измолваме от Него прошка на греховете си и вечното царство, та да бъдем достойни да пристъпим към Неговото пресвято Тяло и Кръв. Наистина, това пречисто Тяло Божие (свето Причастие) ни прави достойни участници в небесното царство и вечния живот. А ония, който го приема, без да се е очистил, виновен е за вечен огън. Нали Сам нашият Господ Бог е казал: „Който яде моята плът и пие моята кръв, ще бъде жив вовеки (Иоан 6:54,58); и каквото поискате с вяра, ще ви се даде”.
Братя, като чухме всичко това, нека се опомним.
Нека не само по име да се наричаме християни, но да се стремим да придобием добродетели - обич към всички, смирение, кротост, пост. Постът очиства душата и тялото и ни прави равни на ангелите. А милостта възвежда на небето. Наистина от нея се нуждае всеки, защото тя измива нашите съгрешения, отваря ни небесните двери и превръща Бижия гняв в благост и милост. Наистина, оня, който пости и върши милостиня, лесно възлиза на небето и стои пред Божия престол. Нали е казано: „Милостта бива похвалявана на съда”. „Блажени са милостивите, защото те ще бъдат помилувани” (Мт. 5:7 ). ”Съдът ще бъде безмилостен за оня, който не е показал милост”.
И тъй, нека се отдадем на пост и да вършим добри дела, защото чрез тия дела ще станем Бижии синове и добре ще прекараме живота си и ще се удостоим с Божието царство чрез Иисуса Христа, нашия Господ, на Когото да бъде слава вовеки!