Постът се нарича още „Апостолски“, а в миналото – „Пост след Петдесетница“, за да напомня за примера на Христовите апостоли, които, след като приели даровете на Светия Дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва за проповядване на Евангелието по целия свят.
Петровият пост води началото си от първите времена на Православната църква. Утвърждава се най-вече, когато в Константинопол и Рим св. равноапостолен император Константин Велики издига храмове в чест на светите първовърховни апостоли Петър и Павел.
Първоначално Петровият (Апостолски) пост бил въведен като компенсация за тези, които една или друга причина не са постили през Великия пост (при това компенсационният пост бил разделен на две половини, които след това образували Петровия и Успенския пост).
„След продължителния празник Петдесетница (една седмица) постът е особено необходим, за да може с неговия подвиг да се очистят мислите ни и те да станат достойни за даровете на Светия Дух“ - пише св. Лъв Велики.
Поради подвижните празници, свързани с Възкресение Христово, Възнесение и Петдесетница, продължителността на Петровия пост всяка година е различна. По Юлианския календар той продължава от 8 до 42 дни. В случаите, в които е около 13 дни, по новия стил постът е кратък или се губи.
През Петровия пост се разрешава риба, освен в сряда и петък. Ако празникът на първовърховните апостоли Петър и Павел (29.06 нов стил, 12.07 стар стил), се случи в сряда или петък, също се разрешава риба.