Хелоуин е „празник”, който отдава чест на дявола и неговите слуги. Участието в Хелоуин не е безопасно, понеже превръща участниците в подвласни васали на тъмните сили. Много често тяхното влияние върху човека се изразява в различни форми на ментални и телесни заболявания, сред които депресии, агресия, хиперактивност, склонност към самоубийства и др.
Православнта църква, като кораб на спасението, предупреждава своите чеда за това, че е много опасно да се участва в подобни “празненства”.
Предлагаме на вашето внимание десет мисли на атонските старци, които вече са причислени към лика на светиите, за въздействите на тъмната сила над човека.
„Черните сили на тъмата са безсилни. Самите хора, отдалечавайки се от Бога, ги правят силни, защото отдалечавайки се от Бога, хората дават право на дявола над себе си. ” (преподобни Паисий Светогорец)
„Ако видиш ясно Сатаната и той те опали с огъня си и поиска да плени ума ти, то отново не се бой, но силно вярвай в Господа и кажи: „Аз съм на-лош от всички”, и ще си отиде от теб врагът ” (преподобни Силуан Атонски)
„Човек става посмешище на бесовете. И тогава те издевателстват над него, с помощта на картини и видения, явления и откровения, символи и числа, предразсъдъци и гадания и цял куп суеверия. Бог да ни запази от такова извращение!” (преподобни Йосиф Исихаст).
„Един неизкусен монах страдал от бесовете и когато те го нападнали, той избягал от тях и те го гонили. Ако нещо подобно се случи с теб, то не се страхувай и не бягай, но застани мъжествено, смири се и кажи: „Господи, помилуй ме мен, великия грешник!” - и бесовете ще изчезнат; а ако страхливо бягаш, то те ще те захвърлят в пропаст. Помни, че в този момент, когато те нападат бесовете, Господ те гледа как ти ще се уповаваш на Него! (преподобни Силуан Атонски)
„Деница бил най-светлият ангелски чин! А до къде е стигнал... От гордост бесовете се отдалечили от Бога преди хиляди години и от гордост продължават да се отдалечават от Него и си остават неразкаяни. Ако те кажеха само едно „Господи помилуй!”, Господ би направил нещо (за тяхното спасение). Ако те само кажеха „съгреших”, но те не го казват. Казвайки „съгреших”, дяволът отново би станал ангел. Любовта Божия е безпределна. Но дяволът притежава дръзка воля, опърничевост, егоизъм. Той не иска да отстъпва, за да се спаси. Това е страшно. А някога той е бил ангел!" (преподобни Паисий Светогорец).
„Бесовете като тъмнина помрачават ума и като вода погасяват огъня, чрез дрямка и сън подчиняват, за да придобият възможност да лишат душата от всички добри дела и да ? наложат страсти” (преподобни Паисий Величковски).
„Благият Бог сътворил ангелите. От гордост, обаче, някои от тях отпаднали и станали бесове. Бог създал съвършеното творение – човека, за да замени отпадналия ангелски чин. Затова дяволът много завижда на човека – на Божието създание. Бесът казва: „Ние извършихме една постъпка, а ти ни наказваш, а хората, които имат на сметката си толкова много провинения – Ти им прощаваш”. Да, прощава им, но хората се каят, а бившите ангели паднали така низко, че станали бесове и вместо да се постараят, за да се покаят, стават все по-лукави, все по-злобни (преподобни Паисий Светогорец).
„Три врага воюват с човешкия род: бесовете, нашето собствено естество и навикът. Извън това друга война не съществува. И така, ако отдалечим беса, който измъчва цялото човечество, тогава всички ние ще бъдем добри. Ето на кого трябва да приписваме несправедливостта, да го ненавиждаме, да го осъждаме и до края си да го имаме за враг” (преподобни Йосиф Исихаст).
„Трябва да бъдем внимателни, да закриваме прозорците и вратите – това са нашите чувства. Трябва да не оставяме за лукавия отворени пукнатини, да не му даваме да пропълзи през тях навътре. В тези пукнатини и пробойни са нашите слаби места. Ако оставиш на врага даже малка пукнатинка, тогава той може да влезе през нея вътре и да ти причини много вреди. Дяволът влиза в човек, в чието сърце има нечистота. Към чистото Божие създание дяволът не се приближава. Ако човек се очисти от нечистотата, то врагът ще избяга, и отново идва Христос” (преподобни Паисий Светогорец).
„Бесовете, когато се приближават и тръбят за сражение, не се насочват там, където ще ги победиш без оплитания. А проверяват къде ти е слабостта. Там, където ти никак не очакваш, те пробиват крепостната стена. И когато намерят душата немощна и участъкът слаб, винаги там побеждават и той се явява причината за победата им” (преподобни Йосиф Исихаст).
Изображение: стенопис Рилски манастир