Св. епископ Марко Преславски
През 1942 г. е отпечатана книгата на сравнително малко познатия днес историк и краевед Никола Станев „История на Търновската предбалканска котловина“. Това повествование е съхранило автентични картини от един отминал бит, наситен с много национални багри и местен колорит от някои селища от Търновския край – Присово, Келифарево, Къпиново, Царева кория, Дебелец.
В описанието на село Присово авторът разказва и за манастира на св. Марко Преславски – „Стого Марка“ или „Святого Марка“.
Отдавна полагаме усилия да възвърнем спомена за св. Марко Преславски, чието име е в списъка на българските светии в „История славянобългарска“ (1762 г.) на преподобни Паисий Хилендарски.
Предлагаме на читателите на сайта „Всемирното православие“ откъс от книгата на Никола Станев „История на Търновската предбалканска котловина“ заедно със схема на манастира (запазен е правописът от 1942 г.):
„...На изтокъ отъ Райково се простира долина отъ устието между бърдото Присой и бърдото Тр о ш а н ъ. Тя държи 3-4 километра на длъжъ къмъ изтокъ и 1 – 2 километра на ширъ.
Въ осойния склонъ на бърдото, или на л?вия бр?гъ на Трошански долъ, поср?дъ гжста гора, се намиратъ развалини на манастирище Стого Марка или С в е т а г о Марко.
Отъ с. Присово, по простъ пжть, като се прехвърли Присой бърдо на северъ, се стига пакъ въ същото манастирище „Светаго Марко", въ землище присовско. Преданието отдавна казва, че въ южната страна на Трошанската долина, срещу бърдото Трошанъ, имало манастиръ. Този манастиръ н?кога билъ разрушенъ, ала споменит? за него въ Присово и Дебелецъ се запазили. Презъ 1939 година въ Присово стана дума за стария манастиръ.
М?стниятъ свещеникъ икономъ Нед?лко Димитровъ, посочи м?стото. Двама младежи, семинаристътъ Цоню Cm. Мариновъ отъ Присово и чиновникътъ въ Търновското агрономство Ботю Петровъ отъ Пчелище, б?ха упътени да нам?рятъ манастирището. Услужливит? младежи прехвърлиха веднага бърдото и следъ известно време се върнаха радостни. Т? съ мъка открили старината и съгласно упътването снели скица на църквата, чиито чертежъ представяме тукъ.
Презъ 1940 год. стана нужда да се направи новъ огледъ. Пишещиятъ т?зи редове заедно съ директора на Народната библиотека въ Търново г. П. Крусевъ и учителя историкъ-археологъ, управникъ на Историческия музей въ В. Търново г. Т. Николовъ посетихме м?стото и разгледахме разрушената старина. Като се разкриятъ шубръцит? и дребнит? храсти, подаватъ се следи отъ стари сгради. Между сплетената и сгъстена растителность се очертаватъ зидове, които даватъ форма на четвъртоъгълна църква, чиято дължина споредъ чертежа е 10 метра, а ширина 4,5 метра. Дебелината на основнит? зидове подъ земята — 0,87 метра. Градежът е ? отъ м?стни камъни, споявани съ хоросанъ. Отъ изтокъ е долепенъ полукръговъ олтаръ сь 3-метровъ отворъ. Днесъ презъ разрушенит? олтарни основи тече потокъ, който подкопава севернит? стени и се спуща покрай основит? на други сгради къмъ Трошана. При западния входъ има пжть отъ калдаръмъ и до него изворъ. Дворътъ е посланъ съ полегнали плочи и до олтаря чурулика изворъ въ дълбокъ зиданъ трапъ.
Около основит? се търкалятъ късове отъ тухли и други керамични и стъклени съдини. М?стото на светата обитель е свито по склона въ единъ закътанъ въртопъ между два потока, обрасли съ гъста растителность Останкит? отъ църквата и околнит? сгради, разрушени отъ поройни потоци, се се побиратъ въ т?сно м?сто, обаче, малко по-долу, въ Трошана, се зелен?ятъ обширни, приветливи и прохладни поляни съ високи плодни дървета. Знае се, че въ първит? турски години народътъ отъ селата Дебелецъ, Присово и граждани отъ Търново се събирали на „сборъ“ въ деня на манастирския храм „Св. Марко“ и заедно съ черкуването устройвали и жертвени об?ди, пазари и веселби за младит?.
Схема на храма „Св. Марко Преславски"
Долината Трошанъ е разлата и красива между двет? бърда — Трошанъ и Присой бърдо — препълнена на времето съ лозя, овощни градини и прохладни колиби. Споредъ преданието, м?стностьта принадлежала въ българско време на български боляринъ на име Трошан. Въ „Български старини“ отъ проф. Попруженко, книга VIII, издание на Б R. Н, „Синодикъ царя Борила“, стр. 94 л, 168 се изброяватъ следнит? боляри: [На] Арцо, Трошан, Ратен и неговия брат Карач и др. В?чная имъ паметь".
Следъ неговата смърть (на Трошан) или смъртьта на наследницит? му турцит? засвоили тихата и прохладна долина и л?те прекарвали весело на почивка въ лозята между плоднит? дървета. Църквата отдавна била съборена. Около нейнит? основи личатъ очертанията на манастирски килии и други новопостроени колиби за л?туване на господари. Преданието добавя, че български царски челяди, заедно съ болярски, посещавали прохладната долина презъ горещит? месеци за почивка и въздух. Зимно време манастирътъ ще да е билъ тихо м?сто за подвизи и за работа на смирени български преписвачи и писатели. Въ единъ сборникъ подъ име „Л е с т в и ц а“, който днесъ се пази въ Рилския манастиръ, се среща следната бележка:
„Въ лето 1364 исписа се сія книга сими и тленими пръсти въ м?ст? Усти при Трънов?град?, при благов?рнимъ цари Иоанн? Александр? и при царици Его Теодора новопросв?щенной. Да млъви отци и братя изправл?ящи чьт?те, а не клън?те. Писалъ Теодосий инокъ".
Като имаме предвидъ, че манастирътъ „Св. Марко“ се намира най-близо до прочутото Търновско Усти на р?ка Янтра, см?таме горната бележка за красноречиво свидетелство, че въпросната света обитель, на м?сто прохладно и тихо, било свърталище (скитъ) на търновски монаси, преписвачи, писатели и художници, каквито е подържалъ царь Иванъ Александъръ ..."
Друг български историк и краевед, Васил Аврамов, пише за „Войните на Византия и България …“, (С., 1929 г.). Там той разглежда и значението на култа към св. Петка–Параскева и нейния манастир при Дряново, свързан с пренасяне на мощите ?, значението ? за България и нейните царе, клетвата на цар Иван Александър в света Петка, „Похвалното слово“ за нея от св. Патриарх Евтимий…
„При гр. Дряново, надъ черковата св. Никола, имало едно малко старо „Кале", стените на което до скоро личели. Покрай него, отъ „Селището“ на горния край на града, вървялъ старъ калдаръменъ пжть до другия край на града, до м. „Св. Атанасий“, дето някога имало черкова или параклисъ, а това е сигурно пжтятъ, който се е отделялъ горе на платото отъ друма, идящъ отъ Търново къмъ с. Геша, за Дряново. Надъ „Селището“, до самата болница, е м. „Св. Петка“, дето при пренасянето на мощите на тази светица, въ време на царь Иванъ Асенъ II, се спряло шествието и на местото билъ издигнатъ монастиръ, отъ който и реката, която протича покрай местностьта, носи названието „Монастирски долъ“. Тукъ и досега гражданите продължаватъ да се събиратъ на праздника на св. Петка за черкуване и на „сборъ“, който продължава 3 дни. Тукъ гражданите се събиратъ и на Великъдень и на Георгевъдень, а сжщо и за извършвание на молебствие за дъждъ.
Подъ „Селището“ е м. „Малкият Рангелъ“ (Арахангелъ), дето въ времето на царь Калояна билъ издигнатъ монастиръ в честь на св. Михаилъ Войнъ, за спиране тукъ на шествието по тържественото пренасяне мощите му. Следъ разрушаването на монастиря отъ турците, той е билъ издигнатъ на друго близко место, срещу с. Цинга, въ Дреновския дервентъ, но и тукъ монастирътъ е билъ разрушенъ и наново издигнатъ още по-нагоре отъ дервента...
Разположенъ вь предпланините на Балкана, въ една хубава долина, оросявана отъ Дряновската река, градътъ Дряново не само че е билъ отдавна културенъ, административенъ и търговски центъръ, но е билъ и доста важенъ комуникационенъ пунктъ.
Преданията, които чухъ въ Дряново: „Тамъ, на височината, въ „Града“, е било „Царовището“ на царь Асена, казаха всички старци и баби. Долу, въ югоизточното подножие на височината, лежи една обширна местность, отъ няколко хиляди кв. м., и се нарича „Царь Асеникъ“. „Тамъ е лагерувала войската на царь Асена“, казватъ сжщите старци и баби....И действително, местностьта „Царь Асеникъ“ и досега продължава да се нарича съ сжщото име. Какво е имало тамъ и дали тя е служила само за лагеръ на войските, не е известно; но, споредъ друго предание, съобщено ми отъ много стари хора, а особено отъ 80-годишния иеромонахъ Неофитъ Калчевъ, тамъ до преди 40 години се виждали развалините на единъ параклисъ, издигнатъ по случай престояването мощите на св. Ивана Рилски и на св. Петка, при пренасянето имъ въ Търново. Това място се счита за „свето“ и, споредъ сведенията на свещеника отъ с. Царева ливада, съобщени ми чрезъ П. Робовъ, отъ Дряново, на това място всяка година се извършва маслоосвещение и се свети вода противъ градушка на понеделникъ следъ Томина неделя. Сжщо и ливадата на царь Асена носи названието си „Царева-ливада“ и до днесъ. Такива названия и предания, свързани съ личностьта на царь Асена, не се срещатъ никжде другаде въ цяла България.
... Запазените въ народа предания за „Царовището“ на царь Асена, за местностьта „Царь Асеникъ“, за неговия воененъ лагеръ тамъ, за издигнатия на сжщото место параклисъ за споменъ за престояването тукъ мощите на св. Иванъ Рилски и на св. Петка и за „Царева ливада“, сж отъ особена важность за насъ и заслужаватъ да се спремъ по обстоятелствено върху тяхъ...
...Въ Monumеnta spectantia historiam slavorum meridionalium, vol. Ill, p. 246—247, издадени отъ Юго-славянската академия на науките въ Загребъ, презъ 1872 г., намираме следу ющия документъ, издаденъ отъ царя Иванъ Александра въ 1352 г. на Венецианската република:
„Клетва и договоръ на царь Александра, отъ Загора.
„Въ моето царствуване давамъ право на моите приятели и братя свободни венецианци и се заклевамъ, за презъ моето царствуване, въ името на Отца Бога, св. Дева Мария и светия истински кръсть и св. Параскева, отъ Дресево, и моята душа, че всички търговци венецианци могатъ да пжтуватъ и идватъ съ своите кораби и стоки изъ целото ни царство здрави и сигурни“.
Освенъ издаването на този документъ, подобно на онзи отъ царя Иванъ-Асена II, даденъ на Дубровнишката република, царь Иванъ Александръ изпратилъ отъ г. Никополъ и едно писмо до венецианския дожъ Андрея Дандоло, въ което, като му съобщава за издадения документъ, процитирва клетвата и договора въ писмото си и тамъ пакъ повтаря, че се кълне, между другото, и въ св. Параскева, отъ Дресево.
Пита се: кое е това Дресево и каква е била тази св. Параскева Дресевска?
Главното място за черкуване при такива дълги, лятни и зимни, пребивавания на царете и велможите, както и на гарнизона отъ крепостьта Стринава и на народа отъ околностьта, не ще съмнение, е билъ близкиятъ тукъ градъ Дряново и неговиятъ монастиръ „Св. Петка-Параскева", издигнатъ на западния край на града Дряново и почти до самите поли на крепостьта. Този монастиръ и светицата, неговиятъ патронъ, сж добили названията си отъ града Дряново, така, както е добилъ името си и сегашниятъ Дряновски монастиръ „Св. арх. Михаилъ", както ний го срещаме той да се именува още въ 1502 г.... Така е добилъ названието си и прохода ... — „Дряновски дервентъ“, както той се нарича въ султанските фермани... Изобщо взето, Дряново и Стринава сж представлявали нещо съвсемъ близко и неразделно. При това Дряново и тогава, и сега е било главниятъ центъръ въ цялата тукашна покрайнина, а Стринава — негова крепость...
... Разположенъ въ хубава планинска местность, обърнатъ съ лице къмъ величествения Балканъ и отстраненъ отъ шумната някога столица Търново на 25 клм., монастирътъ „Св. Петка" е билъ и едно тихо място за почивка не само на царете, но и на патриарсите...
... Веднажъ пъкъ издигнатъ този монастиръ отъ най-великия царь на България, презъ време на Второто царство, неговите наследници са увеличавали, единъ презъ други, кой колкото може, даренията си. Тези дарения не сж се състояли само въ злато, сребро и скъпоценни камъни, а и въ: ниви, ливади, пастбища, гори, чифлици, воденици, риболовни места, дюкяни, хора, добитъкъ, цели села и въобще всичко, което е могло да даде приходъ на монастиря... По този начинъ, монастирътъ въ Дреново и неговиятъ патронъ — св. Петка-Параскева са добили още по-големо значение.
Освенъ това до пренасянето на мощите на св. Петка отъ Епиватосъ въ Търново славило се е почитането на култа на св. Димитръ, нещо, което се вижда отъ изображението на този светецъ въ царските печати на Асена I, Борила и Асена II. Но следъ пренасянето мощите на св. Петка-Параскева, изглежда, че нейното значение добило надмощие надъ всички други светии, като върховна закрилница и защитница на народа и царете. Това ние черпимъ отъ „Похвалното слово“ на патриарха Евтимия за св. Петка...
Колко силно е било почитанието на култа на св. Петка въ България се вижда и отъ думите на знаменития ученикъ на патриархъ Евтимий — Григорий Цамблакъ, съвременикъ на падането на българското царство (1419 г.). Той свидетелствува, че дори и „варварският царь“ (султанъ Баязидъ), виждайки, че гр. Търново е билъ силно укрепенъ и пазенъ отъ застъпничеството на св. Петка, искалъ, при нападението на града, да се върне назадъ и, прибавя, че градътъ падналъ подъ ударите на турците тогава, когато светицата, заради греховете на жителите му, се убедила, че трябва да оттегли закрилата си.
Прочее, като имаме предъ видъ това мировъзрение на народа, на царете и на най-учените хора въ България и Византия презъ XIV векъ, ние лесно можемъ да си представимъ до каква висока степень почитането на св. Петка- Параскева, частно въ Дреново и изобщо въ България, е добило популярность, сила и значение и защо дори и царете почнали да се кълнатъ въ нейно име... тържествените шествия по пренасяне мощите на св. Ивана Рилски отъ София; на св. Петка отъ Епиватосъ; на св. Филотея отъ гр. Моливотъ и на св. Михаилъ Войнъ отъ гр. Потока, сж минали презъ проходите на Тревненския и Габровския балканъ. Пита се: защо е станало това именно презъ тези планини и какво се е гонило съ него? — На този въпросъ дава ясенъ отговоръ знаменитиятъ нашъ учитель и патриархъ Евтимий, въ житието на св. Ивана Рилски, именно, че то било нагласено отъ царя Асена …
Моите досегашни иследвания за Дряново и, главно, за пренасянето на мощите на св. Петка-Параскева, за спиране на тържественото шествие при Царева-ливада, на м. „Царь Асеникъ“, и за „преспиването“ на мощите въ гр. Дряново, дето на местото билъ издигнатъ монастиръ, а следъ това ежегодно на праздника на светицата тукъ, както и въ Габрово, започнали да се събиратъ събори, които отъ XIII в. продължаватъ и досега — идатъ напълно да подкрепятъ сжщото мнение. Сжщевременно документите на царь Иванъ Александра идатъ, по косвенъ начинъ, да подкрепятъ нашите издирвания за Стринава.
Ние си обясняваме заклеването на българския царь въ св. Параскева Дреновска така: независимо отъ това, че Стринава е била една отъ най-знаменитите български крепости, следъ обсадата на царя Асена I въ нея и следъ блескавата победа надъ византийците, тя е станала най-ценното и най-любимото место за войската и народа, а особено за неговите тогавашни и последующи царе“.
.....
Въ музея на Мъжката гимназия въ Търново има две щипки (св?щогасители), за които преданието казва, че са отъ манастира „Светого Марка“.
...
Пак в „История на Търновската предбалканска котловина“, в описанието на с. Къпиново има друго сведение за мисията на св. Марко Преславски:
„...Къпиново заема десния бряг на реката. Мястото е вълнообразно: Издигат се три могили, между които се промъкват низини. Под западната могила се намира старата, ниска узем-църква, построена според надписа на западната ? врата „през 1845 г. на името на Успение Богородично“. Същата тази църква се намира под покровителството на света Петка. Според преданието мощите на св. Петка някога били пренесени (от св. Марко Преславски) и пренощували в Къпиново. В памет на тази светица имало и малка църквица-параклис от незапомнени времана. Всяка година на Петковден ставал събор, на който присъствали много богомолци. Преданието свързва тази почит с някои разкази, че в местността Кошитата, гдето пренощували някога мощите на св. Петка, ставали чудеса..."
Според проф. Васил Златарски (История на България през средните векове, т. 3, с. 344) това се случило във времето между Клокотнишката битка през пролетта на 1230 г. и август следващата година. Минало е едно десетилетие от управлението на цар Иван Асен II. На мястото на Византия е Латинската империя. По нареждане на българския цар мощите на св. Петка Епиватска, наречена още Търновска, трябвало да бъдат пренесени от митрополита на Преслав Марко от Каликратия, където според преданието била погребана светицата, в Търново.
Шествието с мощите на светицата, съпроводено от митрополит Марко и множество свещеници и миряни, обиколило и осветило българските земи. При всяко спиране се възнасяли молитви, а след това се строели храмове, параклиси, носещи името на светицата.
В „История на Търновската предбалканска долина" пише още за Къпиновския манастир „Св. Никола Чудотворец": „За начало на манастира преданието, записано отвън на църковния корниз, гласи: „Перво создался храмъ сей в имя Тройце светий Къпиновскаго обителя Чудотвореца Никола светителя въ лето Господне 1228, обновление храма въ 1835 година". Ако приемем, че годината 1228 е взета от стара манастирска църква, стигаме до царуването на Иван Асен II...“.
Може би шествието с мощите е спряло за пренощуване до Къпиновския манастир. Вероятно е имало бдение. От околните села са дошли много хора. Може да се предположи, че тук е бил и основателят на манастира Сергий. Двамата бъдещи светци на България – Марко Преславски и Сергий Къпински – са отслужили молитвено последование до мощите на светицата, заедно с други християни. После са поели по своите свети пътища. Първият продължил обиколката с мощите на светицата.
През 1762 г. в списъка на българските светии на История Славянобългарска под номер 23 преподобни Паисий Хилендарски ще запише: „Св. Марко, Преславски митрополит. Той пренесъл мощите на преподобната наша майка Параскева от Епиват в Търново. Бил велик със светия си живот и учение и се преставил пред Бога на своя престол в Преслав".
Виж също Спомен за митрополит св. Марко Преславски
Пренасяне на мощите на св. Петка Търновска