Според свещените книги светата Дева живяла двадесет и четири години след кръстната смърт на своя Син. През цялото това време св. Богородица била истинска Майка за болните, които получавали от нея помощ и се изцелявали. Хората идвали при нея с грижите си и всички намирали утешение – бедни, болни, самотни, страдащи.
През цялото време на земния си живот св. Богородица, подобно на апостолите, проповядвала неуморно учението на своя Син Господ Иисус Христос.
И ето че веднъж, на 72-годишна възраст, когато се намирала на Елеонската планина и се молела на Господ, пред нея се явил св. архангел Гавриил, който ? съобщил радостната вест, че ? остава да пребивава още три дни на земята, след което ще отиде при Господа и най-накрая ще може да се срещне със своя възлюбен Син.
Света Дева Мария се върнала в дома на св. апостол Йоан Богослов, който по заповед на Иисус Христос се грижел за нея като за родна майка, съобщила му за това известие и повикала всички апостоли, за да се прости с тях и да им даде благословение. Пренесени по чудесен начин на облаци и узнавайки за причината, поради която св. Богородица помолила да отидат при нея, апостолите много се огорчили. Приснодевата ги утешила и им обещала, че ще се моли на Господ, Той и занапред да помага на Своите ученици и да ги подкрепя.
Изминали три дни и настъпил моментът, за който възвестил св. архангел Гавриил.
Пресвета Богородица лежала върху ложето си, което било украсено с цветя, а в дома горели много свещи. В девет часа сутринта в къщата изведнъж се появила чудна, необикновена светлина. Покривът се разтворил и се появил Сам Господ Иисус Христос, Който се приближил до Своята майка. В този миг св. Богородица, заспала сякаш сладък сън, предала в ръцете Му пресвятата си душа („аки сладким сном уснувши, предаде в руци Его пресвятую свою душу“).
Веднага след успението на св. Богородица започнали да се случват необикновени неща – всички, които се докосвали до одъра на блаженопочиналата Божия майка, получавали изцеление от болестите си. Който бил сляп, проглеждал, а който не чувал, се избавял от глухотата си. След това апостолите вдигнали тялото на Приснодевата, изнесли го от къщата и пеейки свещени песни, го понесли към погребалната пещера в Гетсиманската градина.
Стекъл се много народ. Светлина слязла над одъра. Озлобени, иудейските първенци изпратили войници да разпръснат народа и да изгорят свещеното тяло на Девата. Но се спуснал облак и мнозина от тях, поразени от слепота, се блъскали в къщите и стените и се наранявали. Един иудейски свещеник, Антоний, поискал да обърне носилото, но ръцете му били отсечени от ангел с невеществения меч на Божието отмъщение и останали да висят на одъра. След като горещо се покаял, ръцете му станали пак здрави като преди. Тогава Антоний паднал по лице пред одъра на Божията майка и стоейки на колене, започнал да я облажава с много похвали, цитирайки пророчества от Свещеното Писание за нея и за Сина ?.
След погребението на св. Богородица входът на пещерата бил закрит с огромен камък. Минали още три дни, когато дошъл св. апостол Тома, който бързал за Богородичното успение от далечна Индия. Разбирайки, че е закъснял и че няма да може да се прости със св. Дева Мария, той много скърбял. За да го утешат, апостолите решили да дадат на ап. Тома възможност да се прости с Пречистата Богородица и като се приближили до пещерата, отвалили големия камък от вратата ?.
Влизайки в гробницата, апостолите видели само пелените, в които било погребано тялото на св. Богородица, а в пещерата се носело чудно благоухание. Тогава всички разбрали, че пречистата Богомайка е възкръснала, а тялото ?, след тридневен сън, се е възнесло нетленно в Божието Царство.
В същия ден Небесната Царица утешила апостолите, явявайки се пред тях обръжена от ангели. „Радвайте се! Аз съм винаги с вас“ – били думите ?. И апостолите я помолили: „Пресвета Богородице, помагай ни“.
ЗА КАКВО СЕ МОЛЯТ ВЯРВАЩИТЕ ПРЕД ИКОНАТА НА УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО
Пред иконата „Успение на Пресвета Богородица“ християнинът трябва да се моли в случай, че се страхува от смъртта. За искрено вярващия смъртта е само един етап от прехода от настоящия във вечния живот.
Света Дева Мария чрез всяка своя икона помага за изцелението на хората, както и да не отпаднат от пътя на спасението през земния си живот. Пред иконата „Успение“ християните благодарят в молитва на св. Богородица за високото ? покровителство и защита.
ДУХОВЕН СМИСЪЛ НА ПРАЗНИКА УСПЕНИЕ НА БОЖИЯТА МАЙКА
В православието не се говори за смъртта на Божията Майка, кончината ? се смята за преминаване при нейния Син, нашия Господ, и в Църквата това се нарича „Успение“. Краят на земния живот на св. Дева Мария било всъщност само сънно заспиване, за да се събуди и пресели три дни след това в небесното жилище. След тежкия си, изпълнен с трудове живот Божията майка „се преставила пред Живота“, пред Източника на целия Живот.
Тя се моли за нас, живеещите на земята, да успеем да спасим душите си, да може със своето Успение да ни даде увереност в справедливото и вечно Небесно царство, където трябва да се стреми душата на всеки християнин.
ТРОПАР И КОНДАК НА УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО
Тропар, глас 1
При раждането си съхранила девството, при успението не си оставила света, Богородице. Преминала си към Живота, Майко на истинския Живот, и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.
(В рождестве девство сохранила еси, во успении мира не оставила еси, Богородице, преставилася еси к животу, Мати сущи Живота, и молитвами Твоими избавляеши от смерти души наша).
Кондак, глас 2
Неуморната в молитви Богородица и в застъпничеството - неизменно упование, гробът и смъртта не я удържаха. Като майка на Живота премина към Живота, вселил се във вечнодевствена ? утроба.
(В молитвах неусыпающую Богородицу и в предстательствах непреложное упование гроб и умерщвление не удержаста: якоже бо Живота Матерь к животу престави во утробу Вселивыйся приснодевственную).
Към нашата рубрика за Пресвета Богородица - тук.
Превод на тропара и кондака: www.pravoslavieto.com.