Псалмопевецът Давид винаги прави темата на всеки празник по-ярка, настройвайки, според необходимостта, многострунната си цитра. И така, нека този велик пророк да озари нас и великия празник Петдесетница, удряйки ручилото на Духа по струните на мъдростта и възгласяйки песен. Нека да изрече тези прилични на настоящата благодат слова от божественото песнопение: приидите возрадуемся Господу (Дойдете да запеем Господу) (Пс. 94: 1).
На преди това [ние] би трябвало да знаем в какво се състои благодатта и едва тогава да приложим към нея съответните думи от пророчеството; и така, позволете ми, доколкото е възможно, да изясня по ред всичко, което се отнася до този предмет.
От самото начало човечеството паднало в заблуждение по отношение на познанието на Бога. И едни, прелъстили се и оставили Господа на цялото създание, започнали да служат на стихиите на света, други пък започнали да почитат демоните, а мнозина – да обожествяват дори ръкотворните идолски изображения. И затова за служене на тези лъжливи богове те им устройвали и жертвеници, и храмове, и посвещения, и жертви, и свещени гори, и капища.
Но Владиката на всички твари погледнал с човеколюбиво око на повреденото човешко естество и постепенно започнал отново да извежда човешкия живот от заблудата към познание на истината. Защото както при известно познаване на лекарското изкуство, възстановявайки силите на изтощените от дълговременно гладуване, не им позволяват веднага да се наситят, щадейки слабостта им, а им позволяват само тогава да се нахранят до насита, когато чрез пропорционално хранене придобият сила, по същия начин и Божието Домостроителство, когато човешкото естество било изтощено от страшен духовен глад, била установена постепенност в приобщаването към божествената храна: така че хората винаги в някакъв последователен ред да възлизат към съвършенство, да достигнат по такъв начин до предела на съвършенството. Защото това, което ни спасява, е животворящата сила, в Която вярваме под името на Отца и Сина, и Светия Дух.
Но [ветхозаветните хора], макар и пророците да ги предпазвали от [лъжите на] многобожието, в същото време обаче, бидейки неспособни – вследствие на случилата се с тях от духовния глад слабост – да вкусят от съвършената храна, [тоест] да възприемат истината за Единия и Троичен Бог в пълнота, били [отначало] научени от закона да гледат [все още не към Троицата, но само] към едното Божество и в едното Божество да разбират едната сила [само] на Отца. После за тези, които станали по-съвършени, при посредничеството на закона се открил – вече чрез Евангелието – и Единородният Син; след което за нашата природа ни е предложена и съвършена храна – Дух Свети, в Който е животът.
Ето го предметът на празника. Следователно ние, които сме се събрали за честването на Духа, е прилично да проявим послушание към предводителя на това духовно ликостояние, Давид, който казва: приидите возрадуемся Господу. а Господ е Духът, както говори апостолът (2 Кор. 3:17). Защото днес при завършване [на годишния кръг] на Петдесетница, точно в този час [ако сега е третият час на деня] е дарувана неизречената благодат. Духът отново се открил на хората, Който преди това се отделил от нашето естество, тъй като човекът станал плът (срв. Бит. 6:3). И когато духовните сили на злобата и всички скверни демони били прогонени от въздуха и разпръснати от това бурно дихание, тогава със съшествието на Светия Дух във вид на огън се изпълнили с Божествена сила и всички пребиваващи в дома, в горницата (срв. Деян.2:2-3); защото не е възможно по друг начин да станат причастници на Светия Дух, а само обитавайки в духовната висота на този живот. Със Светия Дух се приобщават само тези, които мислят за възвишеното, представящи жилището си от земята на небето, и които живеят в горницата на възвишения начин на живот. Защото така говори книга Деяния, че когато [апостолите] се събрали именно в горницата, тогава този чист и невеществен огън се разделил във вид на езици според броя на учениците. Но те [тогава] беседвали с партяни, мидяни, еламити и други народи, свободно приспособявайки речта си към всеки диалект, аз пък [сега, за разлика от тях], както казва апостолът в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат (1 Кор. 14-19).
Тогава e било полезно да се говори на един език с разноезичните; иначе проповедта, срещайки препятствие в езика на проповядващите, би се оказала бездействена за невежите; а сега, когато всички [тук] говорим на един език, трябва да намерим само огненият език на Духа – за просвещение на помрачените от лъжата и измамата. И така, нека да ни ръководи и в това Давид, като вземем за спътник апостола. Понеже този псалом, чието начало чрез думите приидите возрадуемся Господу, ни дарува радост в Господа, не само ни насочва към славословие на Светия Дух, но и в много по-голяма степен, както се казва по-нататък в него, ни поучава за Неговото Божество.
Ще ви преведа и самите думи на пророка, с които е съгласен и великият апостол; ето това изречение: О, да бяхте сега послушали Неговия глас: „не ожесточавайте сърцето си, както в Мерива, както в деня на изкушението в пустинята, дето Ме изкушаваха вашите бащи (Пс. 94: 7-9). Споменавайки тези думи, божественият апостол казва: Защото така говори Дух Свети (Евр. 3:7), и казвайки това, после привежда и самите думи на пророка, отнасяйки ги към Лицето на Духа: („днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте в деня на изкушението в пустинята, дето бащите ви Ме изкусиха“) (Eвр.3:7-9). И така. Кой е Този, Когото „изкушаваха бащите“ в пустинята? Кой е този, Когото прогневиха? Узнай това от самия пророк, който казва, че „изкушаваха… Бога Всевишни“ (Пс. 77:56). И апостолът, посочвайки също Лицето на Светия Дух, Му приписва същите тези думи: „както Светий Дух казва… в деня на изкушението в пустинята, където бащите ви Ме изкусиха“ (Eвр.3:7-9). И така, понеже Дух Свети казва: „изкусиха ме вашите бащи в пустинята“, а пророкът свидетелства, че Този, Когото са изкушавали в пустинята, е Бога Всевишни; то да се преградят устата на духоборците, говорещи неистина за Бога, когато и апостолът, и пророкът говорят ясно, че се възвестява Божеството на Светия Дух.
Тъй като пророкът казва: „изкушаваха … Бога Всевишни“ и сякаш от Лицето Божие произнася към израилтяните онези думи: „изкусиха ме вашите бащи в пустинята“; а великият Павел тия думи приписва на Светия Дух, чрез това се доказва, че Дух Свети е Всевишен Бог. И така, съгласни ли са враговете на славата на Духа да видят огнения език на божествените слова, освещаващ съкровеното, или ще се смеят (над нас), както над напилите се със сладко младо вино (Деян. 2:13)?
Аз пък, макар и те да биха казали за нас това, ви съветвам, братя, да не се страхувате от порицанията на такива и да се падате духом от техните насмешки. О, ако някога и у тях би се оказало [също такова] сладко вино, [както и у нас] – това ново вино, изляло се от жлеба, което Господ тъпчеше чрез Евангелието, за да те напои с Кръвта на собствения грозд (Ис.63:2-3)! О, да бяха се те изпълнили с онова ново вино, наречено от тях сладко, което търгашите още не са развалили с примес на еретическа вода! Тогава те, разбира се, биха се изпълнили с Духа, при помощта на Когото всички кипящи от Духа, като пяна, отхвърлят от себе си грубостта и нечистотата на неверието. Но такива не могат да приемат в себе си това сладко вино, защото носят ветхи мехове, които, като не са в състояние да сдържат такова вино, еретически се спукват.
Ние пък, братя, „приидите возрадуемся Господеви“, както казва пророкът, пиейки и сладките пития на благочестието, както нарежда Ездра (2 Езд. 9:51), и светло празнувайки с ликовете на апостолите и пророците, „приидите“, по дара на Светия Дух да се възрадваме и да се развеселим в „день сей, его же сотвори Господ“ в Христа Иисуса, нашия Бог, Комуто слава во веки веков. Амин.
+ + +
КРАТКО ЖИТИЕ НА СВ. ГРИГОРИЙ НИСКИ
Св. Григорий Ниски (Нисийски) (роден през 355 г.; епископ на град Ниса, около 394 г.), е велик отец и учител на Църквата, систематизатор на православното догматическо учение за Пресвета Троица, полемист с арианската ерес, изтъкнат екзегет и забележителен нравствено-аскетичен писател.
Св. Григорий Ниски е роден в Кесария Кападокийска (според други сведения – в Кесария Понтийска) в християнско аристократично семейство. По-големият му брат е св. Василий Велики, който е и негов наставник. Учи в Кесария Кападокийска, през 357 г. е постриган за четец. След завършване на обучението си избира светска кариера, жени се. Но вече към 370 г. е ръкоположен в епископски сан и заема катедрата в Ниса – малък град в Кесария Кападокийска.
В годините на царуването на поддържащия арианската ерес император Валент, св. Григорий е подложен на гонения (375 г.) от страна на еретиците, изгонен е от катедрата си и води скиталчески живот. През 378 г. най-накрая успява да се върне в Ниса, където е радостно посрещнат от неговото обичащо и почитащо го паство.
Скоро св. Григорий Ниски се утвърждава като един от най-авторитетните епископи на православния Изток. Той участва активно във Втория вселенски събор (Константинопол, 381 г.), на едно от чиито заседания произнася знаменитото „Слово за Божеството на Светия Дух“. По указ на император Теодосий I Григорий бил назначен за един от така наречените пазители на православието в Понт.
През следващите години св. Григорий пътува в Арабия и Йерусалим, след което се връща в Ниса, занимава се с богословска дейност и води спорове с еретиците През 385 г. посещава Константинопол, където по поръчение на император Теодосий произнася реч над гроба на малолетната му дъщеря Пулхерия. Светителят произнася реч и над гроба на починалата императрица Плакида.
След 385 г. той се връща в Ниса, където продължава усилено да се занимава с делата на епархията. Посвещава се на аскетически подвиг. Последното, което е известно за св. Григорий, е фактът на пристигането му през 394 г. в Константинопол за участие в Поместния събор, посветен на проблемите на догматичните настроения в Арабската църква.
Св. Григорий епископ Ниски умира през 394 г., на 39-годишна възраст.
Най-важните съчинения на св. Григорий Ниски са цикълът трактати „Против Евномий“, посветени на опровергаване на арианството, екзегетическите произведения „За устройството на човека“, „За живота на законодателя Мойсей“, „Тълкование на Песен на песните“, както и „Голямо огласително слово“, представляващо систематично изложение на православното вероучение.
Публикуваното тук „Слово за Светия Дух“ е произнесено на 28 май 388 г. в гр. Ниса, на празника Петдесетница.