В името на Отца и Сина и Светия Дух!
И от своя предишен опит, и заради това, което неведнъж ми се е случвало да чувам от духовните си чеда, трябва да кажа, че празникът Сретение Господне е един от онези празници, през които преминаваме някак си мимоходом, вниманието ни се хлъзга по повърхността, без да се замисляме и вникваме в дълбочината на това, което се случва на този велик ден.
Ето Рождество – Христос се ражда на земята, снизхожда от небесата заради нашето спасение. Ето и Кръщение Господне (Богоявление) – Христос идва, за да освети природата на водата, а чрез това – и целия свят.
Това за нас е познато и разбираемо. Но ето че сега Той е донесен в храма като младенец, за да бъде осветен, принесен на Бога, както всяко друго създание.
И мнозина от вас, а това аз нееднократно съм чувал, някак си не възприемат този празник, не го разбират и не го чувстват така, както останалите дванадесет празника. Мисля си, че това не е случайно. И се обяснява с факта, че не само този празник, но и това, което се случва с всяко бебе в 40-тия ден от неговото рождение, ние не го разбираме и без да се задълбочаваме, преминаваме през него.
Ето – носят в храма младенец и четат над него молитви, както и над всички нас някога са чели. Но какъв е смисълът на това принасяне? Какво всъщност е това – просто обичай? Какво, нима това се извършва само за да се напомни, че някога това се е извършило и с Господ, а пък Господ е бил принесен, за да си спомни, че някога така е било заповядано от Мойсей? Или пък се извършва нещо, за което сега сме събрали и празнуваме Сретение Господне, извършва се нещо велико, заради което всеки младенец се носи в храма?
Ето – всеки младенец се кръщава, ражда се за благодатен духовен живот и ние си мислим, че с това приключва всичко, а останалото са просто обичаи.
Най-важното в това принасяне е, че майката и бащата носят своето чедо, което се ражда не само за плътско съществуване, но и за духовен живот, за живот в Христа, за нетленен живот и те го принасят и отдават в дар на Бога. Ще кажете: „А къде остава кръщението?” Кръщението, това е духовно рождение. Некръстеният младенец все още не е роден духовно, той все още не е оживен, духовно той е мъртъв. А сега младенецът, вече оживен духовно, майката го занася и отдава на Бога. „Това е Твое и аз Ти го отдавам, този нетленен младенец, от когото с кръщението е снет първородният грях.”
Това е велик момент в живота на детето и родителите му. От този момент на отдаване на детето на Бога, на Този, Който всъщност е негов и наш Създател, ние вече не считаме детето за наше. Защото и Господ Иисус Христос, както се възпява в стихирите, така е бил принесен на Бога.
Така и ние някога сме били принесени на Бога. А ние си мислим, че всичко се свежда до „получаване на очистителна молитва за майката и между другото да се извърши нещо очистително и над детето (така че и то да се очисти)”. А междувременно през този ден ние всъщност завинаги се отдаваме на Бога.
Не само първородните деца от мъжки пол, както е във Вехтия завет, според който „всяк мужеский пол, ложесна разверзая, свят Богу“ („всяко мъжко, което отваря утроба, се посвещава на Бога”), но и всички деца както сочи Новият Завет – и от мъжки, и от женски пол се отдават, принасят и посвещават на Бога. Това е доброволен акт на родителите, доброволно отдаване на Бога. Но ние не чувстваме този празник, той преминава мимоходом покрай нашето съзнание и не ни затрогва така, както ни трогват другите празници. А на Сретение Господне се празнува именно това принасяне на Божията Майка, принасянето на Иисус Христос в дар на Бога.
И ако всеки един от нас през живота си не помни, че някога светата Църква е изискала от нашите родители това отдаване, а те дори неосъзнавайки, наистина са ни отдали на Бога и от този момент ние сме Му били посветени, ако всеки от нас си спомня за това, но не само в тези дни, то малко по малко в душите и сърцата ни ще прониква духовната връзка с Този, на Когото сме били принесени в жертва. И тогава малко по малко детският празник, празникът Сретение Господне, ще ни става все по-близък и по-близък и ще говори на душата ни толкова много, колкото и Рождество. И тогава ще трябва да помним и защо сме били принесени на Бога, и защо сме се събрали сега тук.
Днес светата Църква призовава св. Анна Пророчица и св. Симеон Богоприемец да участват с нас в това велико събитие: „О, дъще Фануилова, ела, ела и бъди с нас…” На нас, които сме така отдалечени от вътрешния живот на Църквата, които сме свикнали да приемаме само външната страна на нещата – всичко това остава далечно и неразбираемо.
Дайте, братя и сестри, всяка особеност, всяка молитва, която ни дава Църквата, да разбираме не така, както обикновено сме свикнали, а така, както я разбира и ни я дава светата Църква.
Тогава малко по малко ще почувствате този велик празник и своята връзка с Христос, и тогава няма да е било напразно вашето принасяне в храма в служение на Бога. Помнете чии сте, заради какво сте били принесени в храма и отдадени в служене на Владиката Христос.
Амин.