efrem arizonskiЛюбезни мои чеда!


Днес си помислих, че е правилно да поговорим за Православната църква и за вярата Православна. Ние сме православни, но сякаш не разбираме цялата висота, дълбочина и широта на Православието. А трябва да го виждаме в цялата негова святост!

Какво е това Православие? Православието – това е истината, това е правилното разбиране за Бога, за човека и света, както го е засвидетелствал в Своето превъзходно учение, чрез Своя Живот и изкупителна Жертва Самият въплътил се Бог – така е разяснил нашата вяра с боговдъхновения си разум и сърце св. ап. Павел, така е „съживил“ представата за нея апостолът на любовта, а също и евангелистите и другите апостоли, приели слизането в небесна светлина на Свети Дух. По същия начин са ни предали Православието и богоносните отци от Александрия, Константинопол, Кападокия, Сирия, Палестина, а по-късно и от Света Гора. Всички те, започвайки със св. Поликарп, ученика на апостола, до св. Никодим Светогорец, починал в началото на миналия век, със своята мъдрост и святост, жертви и подвизи са ни предали завета на правата вяра и живот, съкровището на Православното Предание.

Православието – това е чудно съединение на догмата и нравствеността, на съзерцанието и молитвения подвиг. Православието е това, което официално са определили Съборите, благодатните събрания на православните християни от всички краища на света. На тях богоносните отци, съединявайки „цялата наука на душата и осветени от Светия Дух“, са се изказали по-най-важните въпроси, които касаят духовния живот на човека, положили са основите на духовния живот, който е истинската духовна култура.

Православието са отстояли със своята честна кръв мъчениците от различни времена, цялото свещено войнство на милионите герои и изповедници, мъже, жени, деца. Започвайки с времето на римските театри и завършвайки със съветските лагери, те са доказали, че християнството е не просто теория, а истина и живот, най-прекрасен вид героизъм, победа над жестокостта и над грубата сила, тържество и царство на Духа.

По-късно се е наложила традицията да се възпява Православието в прекрасна поезия и вдъхновени песнопения, в които се съединява естественото и свръхестественото, земното и небесното, индивидуалното и общественото, простотата на обръщението и дълбокото уважение – явно и тайнствено.

При извършването на Божествената литургия в храма, в обстановка на великолепна тържественост и съсредоточеност на духовните сили се принася Богочовешката Жертва с участието на всички вярващи. Възпяват се гигантите на духа, на подвижниците на вярата начело с Пресвета Богородица. Възпява се правият догмат не само по себе си, но изразен в живота на конкретни хора.

Идеалът, към който се стреми монашеството, е висш идеал на Православието. По мнението на изследователите, монашеството – това е духовният авангард в борбата на човека за духовна свобода и съвършенство. Целта на монашеството е „да образова душата чрез обновление на ума“ (вж. „Подвижнически наставления на св. Исаак Сирин“). В това е съсредоточието на монашеския дух, целта на умната молитва и на неговото завършване. Духовната борба, която водят подвижниците – това са нови олимпийски състезания, но от духовен порядък. Те насочват човека по пътя на любомъдрия живот, водят го към обожение. Пътят на подвижника – това е път на очистване и връщане към Бога.

Не само на подвижниците, но и на всички християни Православието е явило смисълът на светостта и е издигнало, по този начин, нравствеността в обществото.

Главната и отличителна черта на Православието е хуманността, не само в смисъл на благотворителност, но въобще в смисъл на грижа за човека. Социалната защита – това не е откритие на съвременността. Първите благотворителни учреждения са се появили в Йерусалим веднага след Възкресението на Спасителя. Там се появяват първите благотворителни места за хранене, както се разбира от „Деяния на апостолите“, където служили първите седем дякони. Окриленият в езиците апостол Павел бил едновременно първи в социалното служение: едновременно с проповядването на Евангелието, той събирал пожертвования и те се наричали „логия“ (от гръц. λογ?α – учение, от λ?γω – говоря, съобщавам, разказвам). Със социално служение се занимавали и приемниците на апостолите – епископите. Няма по-голямо изкривяване на истината от това, че отците на Църквата са се занимавали само с догматични въпроси и с нищо друго. По същото време, когато са се свиквали Църковните събори, св. Василий Велики строил в Кесария василиадите (благотворителни монашески центрове, в които възпитаниците на св. Василий Велики предоставяли безвъзмездна помощ на болни и страдащи), както знаете. В Константинопол за бедните били създадени благотворителни кухни, в които се хранели седем хиляди души, а в Александрия се създали първите родилни домове. Не само епископите, но и царете и монасите се съревновавали в делата на любовта, за всички тях Православието било едновременно и благотворене, вършене на добри дела.

Друга отличителна черта на Православието във всички времена е бил героизмът, което е видно от примера на мъчениците. Чедата на Православието винаги с храброст и мъжество са посрещали всеки произвол, бил той на Юлиан Отстъпник, бил той на арианите и монифизитите, иконоборците или латиномъдърстващите монаси. Сред героите на Православната църква са не само св. Атанасий Велики, св. Василий Велики и св. Йоан Златоуст, но и св. Теодор Студит – игумен на Студийския манастир с всички братя, св. Максим Изповедник, безстрашният герой св. Марк Евгеник (Ефески - б. пр.) и безчислено множество други изповедници и поборници за вярата.

Характерна черта на Православието винаги е било мисионерството, проповедта сред варварите, съединена с тяхното културно просвещаване. Църквата никога не се е занимавала с прозелитизъм, тя е разпространявала светлината на Евангелието и просвещението чрез любов и смекчаване на нравите. Пример за такъв мъдър подход виждаме в живота на тримата светители на Църквата – св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст. Те напоили целия свят с живата вода на правото учение за Бога и човека. Тримата светители - това са три велики звезди на църковния небосклон.

Православието винаги е вървяло по царския път на Евангелието и е съхранило неповреден истинския дух на християнството в противовес на мистицизма на източните ереси, от една страна, и цезаропапистката централизация на латинците или рационалистичния субективизъм на протестантите, от друга. Православието винаги е запазвало мярата и хармонията, не е допускало грешки, защото светите отци са били движени и направлявани от Светия Дух.

Православието не е презирало човека, не е пренебрегвало мъдростта, природата и изкуството. То всичко е осветило и е сътворило културата. Както се пее в тропара на св. Трисветители „естество сущих уяснили, человеческие нравы украсили”.

Православието – това е движение на целия човек в цялост към своя Създател, това е път към обожение. То води човека към пълно съвършенство в Христа и заради Христа. Православието – това не е само настоящо богословие, това е едновременно и психология, и истински хуманизъм, и социално служение. Това е много разностранен брилянт, който, от каквато и страна да се погледне, разкрива ново пречупване на Истината.

Да познаем Православието. Не теоретически, да го почувстваме, да го преживеем в цялата негова дълбочина и ширина. Само така ще можем да го разкрием за себе си и за другите.

Понеже Православието – това не е музеен експонат, не е старинна вещ; то е живот, творчество и радост! Това е великата идея на нашия народ, златната надежда на нашето спасение, нашата похвала в Христа! Нека го проповядваме с мъжество и героизъм, като истински потомци на великите герои на Православието!

Лъчезарно, прекрасно Православие, с кръв украсена невеста Христова, никога, никога няма да се отречем от теб ние, недостойните, но ако трябва, удостой ни да пролеем за теб последната си капка кръв! Амин!

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1