Братя и сестри!
Нашият Господ Иисус Христос, според това, както ни повествува литургийното свето Евангелие от Матея, гл. 9, от 1 до 8 стих, пристигнал в град Капернаум. Ето, в същия момент донесли при него един разслабен на постелка. Тези, които носели разслабения, а и самият разслабен, били обхванати от силна вяра в Божието всемогъщество и благост и в отговор на тази вяра Господ Иисус Христос рекъл на разслабения: „Дерзай, чедо, прощават ти се греховете!“
От тези думи на нашия Господ Иисус Христос е видно, че някакви извършени грехове от разслабения са го приковали на постелката. Затова Господ Иисус Христос първо премахнал причината за тази болест, а след това да дойде следствието – оздравяването. Там имало книжници, които мислели в себе си, като казвали: „Той богохулства! Кой има право да прощава греховете, освен един Бог!“ Да, в случая фарисеите са били прави, защото наистина само Бог може да прощава греховете. Но те не са знаели още, че Иисус Христос е Син Божий, второто Лице на Светата Троица, и следователно Бог, което пък означава, че може да прощава греховете.
Спасителят се обърнал към разслабения и му казал: „Стани, вземи си постелята и ходи!“ И наистина, пред изумените очи разслабеният станал, взел си постелята и си отишъл у дома. Народът, като видя това чудо, въздал Богу хвала, че Бог е дал такава силна власт на човеците.
Братя и сестри, от думите на нашия Господ Иисус Христос и от конкретния евангелски разказ, който чухте днес в литургийното свето Евангелие, е видно, че обикновено в основата на всички наши заболявания, било телесни или душевни, стоят някакви нравствени причини, т.е. извършване на някакви грехове. Затова в моята проповед накратко аз искам да спра вашето внимание на това, какво е грехът от християнска гледна точка. Както пише св. Йоан Богослов, грехът е беззаконие, т.е. нарушаването на Божия закон, нарушаването на нравствените норми и нравствения закон, дадени ни от Бога.
Запомнете добре, братя и сестри: всеки наш помисъл, всяко наше настроение, всяка наша постъпка, всяко наше отношение и действие или бездействие – изобщо всички наши деяния, които противоречат на Божия закон, на нравствените норми, установени от Бога, са грях.
Първо грехът идва при нас като паяжина, ние не го усещаме, той почти няма влияние върху нас. По-късно обаче, ако продължаваме да вършим греховете, тази паяжина става желязна клетка. Ако продължаваме с греховете, желязната клетка става желязна тежка верига, която ни омотава и оковава.
Братя и сестри, в началото грехът е като чужденец. Към чужденците, към хората, които са ни непознати, които случайно срещаме, ние сме безразлични, дори понякога и враждебни. Така е и с греха в началото, но ако продължаваме да го вършим, този чужденец и нежелан идва при нас като гостенин, а гостите в повечето случаи са ни приятни, желани, интересни и забавни. И този гостенин, ако продължава да посещава нашите души и сърца, след това става господар, а ние ставаме негови слуги, негови роби и изцяло сме му подчинени. Затова не бива да си играем с греха, не бива да се забавляваме с греха, не бива да ги вършим греховете, защото непременно ще дойде ден, когато върху нас ще се изпълни казаното от апостол Павел: „Платката, що дава грехът, е смърт“. Т.е. всеки грях се заплаща. И този грях има своята цена, не само до нравствена смърт води този грях, често пъти грехът води и до конкретна физическа смърт.
Братя и сестри, трябва да водим борба с греха. Трябва да водим борба, защото е страшен и разрушаващ и нашата физика, и нашия дух. Ще попитате: „Как да стане това, как да водим тази борба срещу греха?“ Грехът никога не идва изневиделица, грехът не ни напада в гръб. Грехът винаги започва с помисъл за някакво изкушение. Именно още тогава, при помисъла и при появата на изкушението ние трябва да започнем тази борба.
Как ли? Ами като започнем да мислим за по-възвишени, по-духовни неща. И тези духовни, възвишени помисли трябва да бъдат съпроводени с горещи молитви към Бога. Разбира се, че нашите човешки сили са слаби, ние често пъти не можем да преодолеем изкушенията към греха, а и самите грехове, но греховете са подчинени на Оногова, Комуто са подчинени и бурите, и ветровете в морето. Към Него трябва да викаме, както викаха апостолите към Него: „Наставниче, наставниче, помогни ни!“ И тогава Той ще дойде при нас, ще произнесе в сърцата ни Своето могъщо слово, и ще млъкнат всякакви страсти и стихии в сърцата ни, и ще стане светло в душата ни при тихото веене на Божията благодат.
Братя и сестри, не бива да търпим и да носим в себе си тежкото бреме на греха. Ние трябва, ако ни тежат греховете, да се отправим към храма Господен. Там ще ни посрещнат църковните служители, изповедникът, където в тайнството изповед ще си кажем греховете, които ни тежат и които ни съкрушават. И от изповедника-свещеник ще чуем добрия отговор, който чу днешният изцерен разслабен: „Дерзай, чедо, прощават ти се греховете!“
Братя и сестри, между греха и различните телесни и духовни болести връзката е явна, видима. Затова апостол Яков ни предупреждава в едно от посланията си, както казва: „Болен ни е някой между вас, нека повика презвитерите църковни и те да се помолят над него и да го помажат с елей на радост и ако грехове е сторил, ще му се простят, и Господ ще го вдигне“.
Много и различни са болестите на нашите души: неверие, маловерие, съмнение, колебание във вярата, злоба, ненавист, омраза, липса на любов към Бога и към човеците и т.н. Затова, ако искаме да се освободим от тези наши болести на душата, трябва да се отправим с широки крачки и незабавно към Господа Иисуса Христа, за да ни прости греховете и да ни освободи от тези тежки душевни съгрешения. Спомнете си, когато Господ Иисус Христос изцери разслабения в къпалнята Витезда, по-късно той го срещна и му рече: „Ето, ти оздравя, недей да грешиш вече, за да не те сполети нещо по-лошо!“ Амин!
+ + +
На 04.02.2024 г. се изпълниха 40 дни от кончината на протойерей Боян Съръев. Бог да го настани във вечното Си Царство!
Проповедта за Шестата неделя след Петдесетница е произнесена на 08.07.2018 г. в храм „Успение Богородично“, кв. Гледка, гр. Кърджали.