Великият син на България – Васил Левски (йеродякон Игнатий), от своя роден град Карлово до бесилото край град София изпълни с подвизи своя живот в името на своя любим български народ и поробената си Родина.
Той изпълни до край своето обещание да служи на Божията правда, на свободата – това най-ценно състояние на човешкия дух, за прогрес и достойнство в живота.
Българската православна църква винаги е тачила и тачи своите велики синове, един от които е Левски, а всеки от нас го носи в сърцето и мислите си, като най-светъл образ и пример за подражание.
Нека помним, че той превърна бесилото в Кръста Христов и възкръсна за вечен живот. И неговата сила, неговата смелост и всеотдайност да пребъдват в нас, в нашите души и сърца и в новите поколения на Майка България, за да се гордеем със славната ни история и величави личности.
Българският народ може да пребъде като свободен и градивен само когато всеки от нас радее за родината и за народа си. „И ако не разберем, че трябва да живеем в мир и сговор, в труд честен и достойнство няма да постигнем онова, което ни завеща Васил Левски.
+ + +
Точната дата на обесването на Васил Левски (йеродякон Игнатий) е 19 февруари 1873 г. (б.р.)