„Днес е началото на нашето спасение и явяване тайната от вечност: Синът Божий – Син на Дева става, и Гавриил благодатта благовества, затова и ние с него да викаме на Богородица: радвай се Благодатна, Господ е с тебе“.
Благовещението е разкриване на предвечното тайнство за нашето спасение. „Днес се радва цялото творение понеже се унищожава праотеческата клетва, за което непрестанно Ти зовем: радвай се, Обрадована“ (седален на трета катизма на утринната служба на празника).
Такива са думите на църковната песен в чест на великия празник, който отразява в себе си огромното за нас значение на св. Благовещение. В чутите думи, св. Църква ни посочва изключителния плод на Благовещението. Както виждаме, с този плод било унищожено проклятието породено от първородния грях.
Св. Църква свидетелствува, че една от най-действените молитви към св. Дева се явява молитвата „Богородице Дево, радвай се…“, в която са включени думите на архангелското благовестие. Множество примери от християнския живот показват, колко бързо ни спасява тази молитва от видими и невидими врагове.
Думите от тропара на празника ни показват, че при благовестието на Архангел Гавриил на Пречистата Дева Мария е започнало нашето спасение чрез зачатието или въплащението на Сина Божий от нея.
Св. Йоан Златоуст ни показва дори самия момент, когато това се е извършило. Според неговото мъдро тълкуване на евангелското повествувание за Благовещението, зачатието на Бог Слово се извършило след думите на Дева Мария, казани на Архангел Гавриил: „Ето рабинята Господня, нека ми бъде по думата ти“
(Лук.1,38).
Защо тези думи на Пречистата Дева Мария, пита св. Йоан Златоуст, са имали такова велико значение в делото на нашето спасение? Защото, отговаря той, в тях Пречистата Дева е изразила своята най-велика вяра, основана на нейното поразително смирение, чувайки от Архангел Гавриил, че тя ще бъде майката на Сина Божий чрез свръхестествено и небивало никога преди това в света рождение.
Пречистата Дева Мария не възвеличила себе си, не паднала в греха на гордоста, но се смирила, казвайки:
„Ето рабинята Господня, нека ми бъде по думата ти“ (Лук.1:38). Обяснявайки тези думи, великият светител казва: „Както заради неверието в Божиите слова, произлизащи от гордост на първата жена Ева, ние погинахме, така чрез вярата в словата Божии на Пречистата Дева Мария, произтичащи от нейното велико смирение, ние се спасихме“.
За великото спасително значение на Божията Майка за нас сме длъжни да кажем, че тя участвува в делото на нашето спасение не външно, както Ангелите и Светиите, съдействащи на това дело чрез своите молитви. Майката Божия е съпричастна в делото на нашето спасение по най-тесен, вътрешен начин, тъй като тя е дала плът на Божия Син от своята пречиста утроба.
Това велико спасително значение на Майката Божия ще стане за нас още по-понятно, ако ние не забравяме, че без въплъщението Господ не би могъл да ни спаси от смъртта и да ни дарува вечен живот. В своето прекрасно творение „За въплъщението на Бог Слово“ св. Атанасий Александрийски пита: нима Господ като всемогъщ не е могъл да ни спаси с една Своя дума, защо за това е било необходимо въплъщението на Божия Син? Светият отец казва, че ако човекът по външен начин, по силата само на една всемогъща Божествена дума, би избегнал смъртта, то неговата природа в своята същност би останала смъртна. Затова е било необходимо Бог да присади човешката тленна природа към безсмъртното Божество, което се извършило чрез въплъщението на Господа, и второ, необходимо било Бог, вече след своето въплъщение и смърт да умъртви в човешката природа самата смърт, което се осъществило чрез Възкресението на Христос.
По свидетелсвото на св. Атанасий Александрийски по този начин се изяснява цялата необходимост от въплъщението на Сина Божий за нашето спасение, и следователно цялото велико значение в това дело на Пречистата Дева Мария.