Кръстното знамение, като точно подобие на Животворящия Кръст, в древност било употребявано и от обикновените вярващи почти при всяко, дори понякога маловажно дело. Например, християните прекръствали водата (питието), преди да пият от нея.
Св. Григорий Богослов и след него блажени Теодорит свидетелстват, че когато богоотстъпникът Юлиан раздавал подаръци на войниците, той измамил някои от тях да хвърлят тамян върху жертвеника, пълен с горящи въглени.
Блаж. Теодорит продължава: „След това пагубно раздаване на пари някои от тях, като получили злато, безсрамно пирували заедно (с езичниците) на едно пиршество; един от тях, като взел в ръка чашата, я изпил, но преди това я оградил с кръстното знамение, и когато един от присъстващите започнал да го упреква (за това) и да говори, че действието му е в пълно противоречие с онова, което той е направил малко по-рано, онзи попитал за какво противоречиво негово действие става дума. А другият му припомнил за олтара, за тамяна и за отхвърлянето на Христовата вяра и казал, че това негово действие е напълно противно на християнското изповедание. Чувайки това, мнозина от присъстващите започнали да ридаят със сълзи, да си скубят косите и като напуснали пиршеството, тичали по площада, изповядвайки с висок глас, че са християни, че императорът ги е измамил с хитрост, изразявали своята омраза (към езичниците) с това, че искат да изкупят полученото поради безразсъдство поражение при подновяване на битката“.
В древност ограждали с кръстното знамение главно челото си: „От място на смъртно наказание – говори блажени Августин – кръстът преминал върху челото на императорите“. Евсевий говори за Константин Велики: „Той изобрази върху челото си знака на спасителните страдания и беше особено горд с този победен трофей“.
Чрез знака на кръста, впрочем, в древност оглашените изразявали своето изповядване на християнската вяра. Това е видно от следните думи на блажени Августин: „Ако попитаме оглашения: вярваш ли в Христа? – той отговаря: вярвам – и полага върху себе си кръста Христов: носи го върху челото си и не се срамува от кръста на своя Господ“.
Чувайки някакъв вреден, нечестив съвет, християните ограждали понякога слуха си с кръстния знак. Св. Ефрем Сирин се обръща с такива думи към злия съветник: „Аз презирам твоя непристоен съвет от благоговение към моя отец и в името на спасението на душата и слуха си се ограждам със знамението на най-скъпия кръст, за да не прониква повече отровата от твоите думи в ушите ми“.
При клевета в древност други също се ограждали със знака на кръста. Св. Йоан Златоуст говори: „Ако някой те преследва с клевета, ти веднага прекръсти гърдите си; спомни си всичко, което тогава (при Христовите страдания) е било направено – и тозчас всичко ще изчезне! При уплаха също се осенявали с кръст: „Ако някой силно се уплаши по някаква причина – казва блаж. Августин – той се прекръства“.
Срещу демонски привидения прекръствали и себе си, и предметите, до които се докосвали. Преподобни Антоний, по свидетелството на св. Атанасий, обикновено съветвал монасите си да тръгват срещу дявола, въоръжавайки се с кръста. „Демоните, които бродят нощем – казвал той – имат навика да се представят за Божии ангели, хвалят усърдието (в добродетелите), удивяват се на постоянството, обещават бъдещи награди. Щом ги видите, прекръствайте както себе си, така и дома си – и те тозчас ще изчезнат: защото се страхуват от този трофей, на който Спасителят, като унищожи въздушните сили, ги изкара на позорището“.
Към кръстното знамение се обръщали и в случай, когато страсти или лоши мисли смущавали душата; св. Йоан Златоуст призовава, когато в сърцето пламне гняв или някаква друга страст, да се обърнем към силата на кръстното знамение: „Ако почувстваш – казва той, – че сърцето ти гори, непрестанно осенявай гърдите си с кръстния знак - и гневът веднага ще се разсее като прах“. Същият отец силно изобличавал съвременниците си, които, като не се надявали на чудесната сила на кръстното знамение, при болест и други нещастия вместо него употребявали амулети или различни парични знаци – на които придавали вълшебна сила, особено монети с изображението на Александър Македонски.
Срещу употребяващите тези монети той говори: „Какво би казал някой за тези, които употребяват (като магия) стихове и ленти или привързват златни монети с лика на Александър Македонски върху главата или краката си? Кажи ми, това ли очакваме, че след Кръста и смъртта Господня възлагаме надеждата си за спасение върху образа на езически цар?“
Накрая, с кръстното знамение са се извършвали безброй много чудеса: с неговата сила били съкрушавани идолите, прогонвали се демони, дори понякога от хора, които не вярвали в Христа; с кръстното знамение се изцелявали болести и се избавяли от други постигнали ги злини; със силата на кръстния знак се прогонвали или убивали змейове и дракони, обезсилвала се отровата, възвръщали се зрението на слепи, езикът на неми: така, Теодор. архимандрит Сихейски, изцелил няма девойка със знака на кръста; на изсъхнали и парализирани това знамение вдъхвало живот в членовете, дори възкресявало мъртви; с кръстното знамение се укротявали свирепи зверове, потушавал се пламък; със силата на кръстния знак били пренасяни непосилни тежести от едно място на друго, укрепвали се здания, заплашени от разрушение, отваряли се заключени врати; кръстният знак се правел понякога и над животни, за да ги предпази от болести и смърт. С кръстното знамение се освещавали всички вещи, върху които то било полагано; благословеният хляб и елей правели чудеса. Нужно ли е да казвам още нещо, за да докажа, че кръстният знак е бил използван от най-древни времена на християнството (както се използва и до днес) с такава почит, каквато подобава на Животворящия Христов кръст, че именно той е точно подобие на Кръста Господен? Видяхме, че самите апостоли са го използвали, заповядвайки и на вярващите да го използват като точен знак на истинския Кръст Христов; има примери за употребяването на кръстното знамение при извършване на определени тайнства. Тук то служело като печат и сила на тайнството, и без него тайнството не можело да се извърши. Защо пък се е приписвала такава важност на кръстното знамение, ако то не е било точно подобие и съвършено изображение на Кръста Христов? Освен това те видели, че и обикновените вярващи прибягвали към него в твърде много обстоятелства от своя живот и му въздавали чест, каквато прилича на истинския Кръст Христов. Накрая те изброили и много чудеса, станали чрез знака на кръста.
Това последно обстоятелство отново безспорно свидетелства, че кръстното знамение прави чудеса, бидейки съвършено подобие на животворящия, чудотворен Кръст на Господа Иисуса Христа.