Влизаш тихо-тихо в храма, на пръсти, отваряш безшумно вратата, защото в това време другият човек се съсредоточава, старае се да се съсредоточи колкото може повече, за да се доближи до Бога, и ти не искаш да го прекъсваш. Всяко ненужно движение в църквата отвлича ума на молещия се, дава повод на дявола да причини безпокойство, така че молещите се да изгубят контакта на ума си с Бога.
Това е нещо много важно и трябва да бъдем особено внимателни.
Внимателният човек чувства молитвата и се отнася грижливо към нея. Нали когато отидем в болница, ние следим да не шумим, за да не събудим тежко болния, да не го обезпокоим. Така трябва да бъде и в храма. Защото тук е духовната лечебница, и ние трябва да бъдем внимателни. Излишното движение нарушава вниманието и затруднява връзката с Бога. Да внимават и молещите се, тъй че да съсредоточават помислите си, понеже е много трудно да се свърже умът с Бога.
(Тук може да прочетете още от беседите на блажената старица Макрина Васопулу- духовно чедо на св. Йосиф Исихаст).