Защото чрез оскверняване и замърсяване на тялото благочестието става мрачно и печално; изкривява се и се осквернява, и не остава вече непокътнато, ако лъжата проникне в душата; напротив, то се запазва в красотата и в своята мяра, ако истината остане непоклатима в духа и чистотата в сърцето.
Защото каква полза от това истината да се знае на думи, а тялото да се осквернява и да се вършат зли дела? Или, от друга страна, каква действителна полза въобще може да осигури чистотата на тялото, ако в душата няма истина. Защото те (т.е. истината и душата) и се радват една на друга, и се съединяват, и се явяват съработници в борбата, за да доведат човека пред Бога. И затова Светият Дух говори чрез Давид: „Блажен е оня мъж, който не отива в събранието на нечестивци“ (Пс. 1:1); това е настроението на тези племена, които не познават Бога. Понеже споменатите нечестивци са онези, които не се покланят на истински съществуващия Бог. И затова Словото говори към Моисей: „Аз съм вечно Съществуващият“ (Изх 3:14). Следователно, именно тези, които не се покланят на вечно Съществуващия Бог, са безбожници. „В пътя на грешници не стои“ – грешници са тези, които имат познание за Бога, но не спазват заповедите Му, т.е. те са презрително пренебрегващи. „И в сборището на развратители не седи“ – развратители са тези, които с коварното си и превратно учение покваряват не само самите себе си, но и другите, понеже седалището е символ на амвона (учителя). Такива именно са всички еретици: те седят в сборището на развратителите и покваряват тези, които приемат отровата на тяхното учение.
Затова, за да не претърпим нещо такова, трябва да съблюдаваме непокътнато правилото на вярата и да изпълняваме Божиите заповеди, вярвайки в Бога и боейки се от Него, понеже Той е Господ, и обичайки Го, понеже Той е Отец. Действието произтича от вярата, защото „ако не вярвате – говори пророк Исайя – то е, защото не сте удостоверени“ (Ис. 7:9); а вярата идва от истината, тъй като вярата се съзижда върху това, което наистина съществува, така че ние вярваме в съществуващото (ta onta), както си е; вярвайки пък в съществуващото, каквото то винаги е било, ние твърдо съхраняваме своята увереност в него. А тъй като вярата е постоянната пазителка на нашето спасение, затова е необходимо и достойно да полагаме много грижи за нея, за да стигнем до истинското разбиране на същността на нещата. Именно вярата произвежда в нас това, което са ни предали презвитерите, апостолските ученици. Преди всичко тя ни учи да си спомняме, че сме получили кръщение за освобождаване от греховете в името на Бога Отца, в името на Иисуса Христа, въплътилия се и умрял, и възкръснал Син Божий, и в Светия Дух Божий; и че това кръщение е печат за вечен живот и възраждане в Бога, за да бъдем чеда не на умрели човеци, а на вечния и неизменен Бог; така че вечното и неизменното да стане Бог, и Той да стои високо над всяко от сътворените същества, и всичко да бъде подчинено Нему и всички онези, които са подчинени на Него, да станат Негови (собствени), така че Бог да господарува и да бъде Владика не над нещо друго (чуждо), но над Своето, (напомня), че всичко е Божие и затова Бог е Вседържител и всичко е от Бога.