Отец Игнатий живееше в къща в двора на храма, в съседни стаи с пазача. И ето че една вечер на вратата се почука.
Обикновено пазачът отиваше да види кой е, дали е спешно и тогава викаше свещеника. Чу отец Игнатий пазачът да се кара на някого и си помисли – дали пък няма нужда от помощ?
Излезе, гледа на верандата стои бос мъж, около четиридесетгодишен, в син работен халат, окъсан анцунг с висящи колене, небръснат – с вид на бездомник. Но мирис на алкохол не се усеща. Краят на октомври е вече, на двора е студено.
— Отче! Кажете му да дойде утре! — възмутено мърмори пазачът — Виж го ти! Да се изповяда посреднощ му се приискало!
— Откъде си, братко? — пита отец Игнатий.
— От моргата, там — странният мъж сочи към оградата на болницата – Божията майка ме пусна само за два часа, не можах да премина през седмото митарство.
Пазачът го гледа, скришом завърта пръст върху слепоочието си, сякаш казва на отец Игнатий – луд е!
Но отец Игнатий, който никога не е бил страхливец, поглежда към нощния гост и го кани: влизай.
Изповядва го както следва, опрощава му греховете и дори го причастява със запасните Дарове, след което го изпраща до вратата. Онзи заминава в посока на болницата.
А на следващия ден отец Игнатий отива в моргата, да види истина ли е казаното от нощния гост.
Гледа – наистина, на масата лежи човекът, който се изповяда при него, в същите дрехи, а бабата чистачка ядосано мърмори: „Всички проклети студенти и стажанти се забавляват! Облякоха покойника в работния ми халат! И в гащите, с които миех пода! Издевателстват над беззащитната бабка! …“
(Откъс)