Пасхалните часове на самия празник и през Светлата седмица се състоят от пасхални песнопения.
Литургията започва, както и утренята, по Пасхалния чин, като се изпяват стиховете „Да възкресне Бог...". Пеят се специални пасхални антифони. На т.нар. Второ Възкресение, около 11 ч. в неделния ден Евангелието се чете на различни езици. Вместо „Достойно есть“ се пее „Ангел вопияше...“. В края на литургията вместо „Благословен Грядый во имя Господне...", се изпява „Видехом Свет истинний...", а вместо 33-и псалом прозвучава тържествуващото „Христос воскресе из мертвих!“.
Царските врати не се затварят през цялата Светла седмица.
Молитвата „Царю Небесни" не се пее на нито една служба до празника Петдесетница.
В някои Поместни църкви при пасхалното богослужение се освещава артос - специален хляб, върху който е изобразен кръст или Възкресение Христово. През цялата Светла седмица артосът стои върху специална масичка на солея, а в събота се разрязва на малки парченца и се раздава на молещите се. Осъзнавайки живата вяра в невидимото присъствие на Господа, апостолите имали обичай, когато се сядали на трапеза, да оставят място за Христа и хляб, сякаш за Него. В памет на този обичай на Пасха се освещава артос и се поставя пред погледа на вярващите, като напомняне за присъствието на Възкръсналия Господ.