2:28. Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта;
2:29. а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.
(3:1–18)
1. И тъй, какво е предимството на иудеите, или каква е ползата от обрязването?
2. Голямо е предимството във всяко отношение, а главно, че тям е поверено словото Божие.
3. Та какво, ако някои не са повярвали? Нима неверието им ще унищожи Божията вярност?
4. Съвсем не! Нека признаваме, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: „за да се оправдаеш в думите Си, и да победиш, когато си в съд“.
5. Ако пък нашата неправда изважда наяве правдата Божия, какво ще кажем? Нима Бог е несправедлив, кога проявява гняв (по човешки говоря)?
6. Съвсем не! Защото, инак, как Бог ще съди света?
7. Защото, ако истината Божия се възвеличава чрез моята лъжа за слава Божия, то защо още и мене да съдят като грешник?
8. Не бива ли тогава да правим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и говорят, че уж тъй сме учели? Такива са справедливо осъдени.
9. И тъй, какво? имаме ли предимство? Съвсем не; защото вече обвинихме, както иудеи, тъй и елини, че всички са под грях,
10. както е писано: „няма нито един праведен,
11. няма кой да разбира; няма кой да търси Бога,
12. всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един".
13. „Гърлото им - отворен гроб; с езиците си лъстят; под устните им - аспидина отрова;
14. устата им пълни с клетва и горчилка.
15. Нозете им бързи за проливане кръв;
16. пустош и неволя по техните пътища;
17. те не познаха пътя на мира.
18. Страх Божий няма пред очите им".
Тълкувание на св. Теофан Затворник (1815−1894)
(Римляни 2:28)
„Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта“.
Така, следователно — да бъдеш евреин нищо ли не означава? Нищо ли не означава и да си обрязан? Не такава е мисълта на Апостола. Той иска да внуши, че не онзи е истински евреин, който е само по външност такъв — евреите винаги са имали характерна външност, по която са можели да се разпознаят от пръв поглед. И не онова е истинско обрязване, което се проявява само във външността на плътта. „Той не отхвърля нито евреина, нито обрязването, а отхвърля онзи, който не е (истински) евреин и не е (истински) обрязан“ (св. Златоуст).
Ветхозаветната уредба на Църквата представлявала богоустановено ръководство от външното към вътрешното. Вярно е, че целият живот на евреина във външните му прояви бил определен от закона, съдържащ външни обреди; но не за да се спира само на това, а за да се въздигне от външното към вътрешното, като за него има и външно напомняне, и подбуда, и стимул. Вътрешното се показва веднага сред външната обредност. Истински евреин е този, който във външното оформя и съответната вътрешна същност. Този, който външно изглежда, че отговаря, а вътрешно не отговаря на изискванията, не е истински евреин. Същото като да е неевреин — като фалшива монета, която всъщност не е монета. Това именно разбира св. ап. Павел, допълнително изяснявайки мисълта в следващия стих, който е в съгласие с настоящия.
Тълкувание на св. Ефрем Сирин (~306−373)
(Римл. 28−29 )
2:28. Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта;
2:29. а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.
„Защото евреин не е онзи, който по външност е такъв, и не онова е обрязване, което е във външността на плътта — а обрязването е в сърцето, в духа, а не по писмото, тоест — по природния закон, не по обрязването в Моисеевите книги. Но неговата радост е не пред очите на хората, а пред взора на Божествения, изпитващ сърцата. Каква полза има, ако твоето тяло носи божествен знак за обрязване, а помислите ти са подобни на онези, които не са запечатани със знака на вярата? Следователно, похвалата от обрязването е незаконна и съжителства с лъжата, а похвалата от вярата е по-висша от всичко.“
Горе: Стенопис на св. апостол Павел