Още в дните на земния ѝ живот Христовите приятели, апостолите, проявиха голяма грижа и преданост към Майката Господня, особено св. евангелист Йоан Богослов, който, изпълнявайки волята на Божествения ѝ Син, я прие при себе си и се грижеше за нея като за майка, от деня, когато Господ от кръста му рече: Ето майка ти (Йоан 19:27).
Св. евангелист Лука нарисува няколко нейни изображения, едни заедно с възлюбения Младенец, други без Него. Когато ги донесе и показа на Светата Дева, тя ги одобри и каза: „Благодатта на Моя Син ще бъде с тях“, и повтори както някога в дома на Елисавета възпяващата я песен: Възвеличи се душата ми в Господа, и възрадва се духът ми в Бога, Спасителя мой (Лука 1:46).
Впрочем, Девата Мария в земния си живот се отклоняваше от славата, която ѝ принадлежеше като майка на Господа. Тя предпочиташе да живее в тишина и да се готви за прехода към вечния живот. До последния ден на земния си път тя се грижеше да бъде достойна за Царството на Сина си, и преди смъртта си се молеше Той да я избави от злите духове, които срещат човешките души по пътя към небето и се стремят да ги завлекат със себе си в ада. Господ изпълни нейната молитва и в часа на смъртта ѝ Сам дойде от небето с множество ангели, за да приеме нейната душа.
Тъй като Божията майка се молеше още да може да се сбогува с апостолите, при нейния край Господ събра всички апостоли, освен Тома, невидима сила ги пренесе този ден в Йерусалим от всички краища на света, където проповядваха, и те присъстваха на нейното блажено преминаване към вечния живот.
Апостолите погребаха с песнопения нейното пречисто тяло, а на третия ден отвориха гроба, за да се поклонят още веднъж на мощите на Божията Майка, заедно с тогава пристигналия в Йерусалим апостол Тома. Но не намериха тялото ѝ в гроба и, изумени, се върнаха вкъщи, а по време на трапезата им се яви във въздуха самата Божия майка, сияеща с небесна светлина и каза, че Синът ѝ е прославил и тялото ѝ, и Тя, възкресена, предстои пред Неговия престол. При това обеща да бъде винаги с тях.
Апостолите с голяма радост приветстваха Пресвета Богородица и започнаха да я почитат не само като майка на техния възлюбен Учител и Господ, но и като своя небесна помощница, покровителка на християните и застъпница за целия човешки род пред праведния Съдия. И навсякъде, където проповядваха Евангелието Христово, тя се прославяше и като Негова Пречиста майка.