Коя е тази Дева и от какви родители е произлязла, ще кажем накратко, поглеждайки, по възможност, в историята. Мария, славата на всички (земнородни – б.пр.), се родила от племето Давидово и от семето Йоакимово. Тя произхождала от Ева, а била чедо на Анна. Йоаким бил мъж кротък, благочестив, възпитан в закона Божий. Като живял целомъдрено и ходел пред лицето Божие, той остарял бездетен: цветущите му години не довели на продължение на рода.
Анна също била боголюбива, целомъдрена, но безплодна; живеела в хармония със съпруга си, но била бездетна. Като не се грижела за нищо друго така, както за спазването на закона Господен, тя въпреки това била ежедневно наранявана от жилото на бездетството и страдала от това, което обикновено се случва с безплодните – тъгувала, скърбяла, съкрушавала се, неспособна да понесе бездетството.
Така Йоаким и съпругата му жалеели, че нямат наследник на рода си; обаче искрата на надеждата все още не била напълно угаснала у тях: и двамата отправяли молитви за даруване на чедо, което да продължи потомството им. И двамата, подражавайки на чутата молитва на Анна (1 Царства. 1:10), не се отдалечавали от храма, усърдно молейки Бога да разреши тяхното безплодие и да даде плод на бездетните. И не прекъсвали своите усилия, докато не получили желаното.
Наистина, желанието им се изпълнило. Подателят на даровете не презрял дара на тяхното упование. Незакъсняващата сила скоро се притекла на помощ на просещите и умоляващи Бога и направила способни единият да произведе, а другата да приеме плода. Така от безплодни и изсъхнали родители, сякаш от напоени дървета, произлязъл за нас преславният плод – Пренепорочната Дева. Възлите на неплодството се развързали – молитвата, свръх очакванията, се оказала плодоносна; безплодната родила дете; бездетната станала най-щастливата майка.
Тъй като класът на нетлението, който израснал от утробата ѝ, произлязъл от безплодна майка, то родителите ѝ, в първия разцвет на възрастта ѝ, я довели в храма и я посветили (на Бога). Свещеникът, който тогава по реда на чредата си извършвал служение, гледайки лика на девиците, които предшествали и следвали Девата, се възрадвал и ликувал, виждайки как пред очите му се изпълняват божествените обещания. Той Я посветил на Бога като честен дар и благоприятна жертва – и като велика съкровищница за спасение, Я скрил в най-вътрешната част на храма.
Тук Отроковицата ходела пред лицето Господне, като в брачен чертог, хранела се с небесна храна до времето на обручението, което било предопределено преди всички векове с Този, Който по неизречено милосърдие се родил от Нея, и с Този, Който преди всяко творение, време и пространство божествено Го е родил, и заедно със съестествения, съпрестолен и покланяем Негов Дух – това именно едно Божество, имащо една природа и царство, неделимо и неизменно и по никакъв начин неразличаващо се, освен по лични свойства.
Затова се радвам и ликувам, и нося празничен дар на Майката на Словото; защото роденото от Нея ме научи да вярвам в Троицата: Словото и Синът безначално устроиха Своето въплъщение в Нея; Отец, Който Го роди, беше благоволил това да стане; Светият Дух осени и освети утробата на заченалата непостижимо.